Решение № 2489 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2489 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Г.а като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110103946 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от И. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл.

В., ул. ..... № ...., срещу ***, Булстат **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ..., ет. .., иск с правно основание чл. 562, ал. 5, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 225,84 евро (20 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2023 г. до с. С., посока гр. Б., на разклона за затворническо общежитие „***“, по вина на водача на лек автомобил на особен режим марка „***“, модел „****“, рег.

№ * **** **, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно събитие – 18.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът излага, че на 15.06.2023 г. около 19:00 часа, в близост до с.

С., посока гр. Б., на разклона за затворническо общежитие „***“, е настъпило ПТП с участието на полицейски автомобил „***“ с рег. № * **** **, управляван от Ж. Г. Ж. и превозващ задържано лице. Поради буйно поведение на задържания, вниманието на водача било отклонено и той започнал да гледа назад, като вместо веднага да спре автомобила, продължил движението, но автомобилът излязъл извън пътя и се блъснал в карйпътна табела. При инцидента пострадал пътуващият на задна лява седалка, зад водача, полицай И.

Г. Д., настоящ ищец. Местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които 1 съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Образувано било ДП № 105/2023 г. ОСлО – Окръжна прокуратура – Варна, по което вината на водача била установена. С Постановление за прекратяване на наказателно производство № 8018/2023 г. производството било прекратено поради направено от пострадалия искане деецът да не бъде наказван. Отговорността на виновния водач била ангажирана по административно-наказателен ред, като било издадено Наказателно постановление № 23-0819-004006/10.11.2023 г. на ОД на МВР – Варна, влязло в сила на 21.12.2023 г.

Пострадалият полицай бил откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, като след извършени прегледи било установено, че има фрактура на лявата ръка в областта на рамото (многофрагментна фрактура в дистална трета на ляв хумерус) и разкъсноконтузна рана на главата с вътрешен и външен хематом. Насочен бил за оперативно лечение, като на следващия ден в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Марина“ – Варна, му била извършена операция – открито наместване на фрактура и под рентгенов контрол вътрешна фиксация с дорзолатерална плака. Била му поставена и шина.

Сочи, че болничният престой продължил 5 дни, след което му бил издаден болничен за 36 дни домашно лечение; общо му били издадени 4 болнични за временна неработоспособност с продължителност 126 дни.

Твърди, че през цялото време на болничния престой, въпреки постоянния прием на обезболяващи, изпитвал силна болка в лявата ръка и главата, като на 19.06.2023 г. около 23:30 ч. дори колабирал от болка. След изписването от болницата в началото изпитвал силни затруднения при обичайни ежедневни дейности като преобличане и хигиенни нужди; налагало се да си служи само с една ръка и имал нужда от чужда помощ. Дълго време не можел да шофира, да пазарува, да спортува каквото и да е и да работи, от което се чувствал много зле. Имал постоянни болки в ръката и пиел обезболяващи месеци наред след инцидента; многократно посещавал лекар, като при всеки преглед била констатирана необходимост от продължаване на лечението. Бил констатиран дефицит на движенията в увредената ръка, като по повод следоперативна пареза на нерв (н. радиалис) бил насочен за провеждане на рехабилитация; впоследствие провел множество рехабилитационни курсове до сегашното му възстановяване. Освен физически болки и страдания, преживял и силен стрес, дължащ се на ПТП, операцията, болничния престой и периода след това. В дните след катастрофата имал безпокойство, тревожност, сърцебиене и безсъние. За кратко се успокоил след изписването, но постоянните болки и затруднения в битов план, нуждата от чужда помощ довели до раздразнителност, лошо настроение и загуба на самочувствие, бил потиснат и унил, липсвали му социалният живот и общуването с приятели. Вследствие лечението състоянието му се подобрило, но има загуба на известна чувствителност в оперираната ръка; останали са му и трайни белези на видими места – 4 см на главата и около 27 см оперативен белег на ръката, които нямало да изчезнат.

Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** депозира отговор на исковата молба, в който 2 изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че за увреждащия автомобил „***“ с рег. № * **** ** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „***“ АД, валидна към датата на ПТП, като счита, че разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от КЗ касае единствено извънсъдебни претенции във връзка с автомобили на особен режим, а гражданското дело е следвало да бъде образувано срещу застрахователя. С оглед на това настоява претенциите към него да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Поддържа, че в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП протоколът за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а само изявленията на самия пострадал. С оглед на това оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства водачът на процесното МПС да е реализирал виновно и противоправно поведение, довело до произшествието. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от поне 50% от страна на пострадалия, който е пътувал без да постави задължителния предпазен колан. Оспорва и размера на предявения иск, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен. Застъпва освен това, че доколкото инцидентът е станал при изпълнение на служебните ангажименти на ищеца, приложими са разпоредбите на чл. 238 от ЗМВР и чл. 78 от Закона за държавния служител, като твърди, че ищецът вече е получил обезщетение от своя работодател, което изцяло репарира претърпените от него вреди.

Евентуално счита, че от определения размер на обезщетението следва да се приспадне изплатеното обезщетение за трудова злополука. Оспорва и периода на дължимата лихва за забава върху присъденото обезщетение, като поддържа, че такава се дължи, считано от изтичане на законоустановения тримесечен срок за произнасяне по предявената извънсъдебно претенция.

Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Депозирано е становище от третото лице – помагач на страната на ответника, ЗД „***“ АД, в което се оспорват всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Поддържа се, че от представените по делото доказателства не се установява механизмът на ПТП, както и виновно противоравно поведение на водача на претърпелия инцидент автомобил, поради което предявеният иск е неоснователен. В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалото лице, което не е използвало обезопасителен колан.

В съдебно заседание ищецът И. Г. Д. не се явява лично, представлява се от адв. А. М. от АК - София. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът *** се представлява от адв. Л. В.-Т. от АК - Добрич.

Оспорва предявения иск, поддържа депозирания писмен отговор.

В съдебно заседание третото лице - помагач на страната на ответника, ЗД „***“ АД, не се представлява. С молба вх. № 37448/12.05.2026 г. процесуалният му представител поддържа депозираното писмено становище.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, 3 приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 562, ал. 1 от КЗ, превозни средства на особен режим са превозните средства - държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност", Държавна агенция „Технически операции" и на други ведомства, данните за които съставляват класифицирана информация съгласно действащото законодателство. Съгласно ал. 5 от същия законов член, претенция за обезщетения за вреди, причинени от превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго, като когато претенцията се урежда от Гаранционния фонд, той има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 760 от 16.06.2023 г., на 15.06.2023 г. органите на МВР са посетили на място ПТП, реализирано около 19:00 ч. до с.

С., посока гр. Б., на разклона за затворническо общежитие „***“, с участието на ППС марка „***“, модел „Астра“, рег. № * **** **, с водач Ж. Г. Ж., при което е пострадал пътникът И.

Г. Д., с диагноза: фрактура лява ръка. Посочено е, че обстоятелствата и причините за ПТП се изясняват от ОСС – Варна.

Установява се от писмо изх. № 00-319/13.01.2024 г. от МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, че лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № * **** **, е собственост на МВР, като е застрахован с Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, инженерна и бойна техника от 29.09.2022 г., сключен между Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ и ЗД „***“ АД.

От пострадалия И. Г. Д. до *** е подадена претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ за изплащане на обезщетение за описаното ПТП, с вх. № 24-01-563/18.12.2023 г. С писмо изх.

№ 24-01-563/22.12.2023 г. *** е отказал изплащане на обезщетение с мотиви, че инцидентът е трудова злополука, пораждаща специална трудовоправна отговорност, и претърпените вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ, като по отношение на тях разпоредбите на гражданския закон – чл. 45-54 от ЗЗД, са неприложими.

Налице са предпоставките на чл. 498, ал. 3 от КЗ за предявяване на съдебна претенция. Неоснователно е възражението на ответника, че разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от КЗ касае единствено извънсъдебни претенции във връзка с автомобили на особен режим, а гражданското дело е следвало да бъде образувано срещу застрахователя; не е налице твърдяното разграничение в сочената разпоредба.

За да бъде ангажирана отговорността на *** по чл. 562, ал. 5 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – водач на МПС на особен режим, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

Причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания за ищеца се установява от протокола за ПТП, който съгласно константната съдебна практика, като съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти (Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I ТО, Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ВКС, II ГО, и др.). Именно такъв факт се явяват установените на място пострадали лица вследствие на инцидента, сред които и ищецът. Причинно-следствената връзка се потвърждава и от представените: Фиш за 4 спешна медицинска помощ, в който от пристигналия на 15.06.2023 г. в 19:33 ч. на мястото на ПТП екип е отразено за пострадал И. Г. Д.: контузна рана на главата, фрактура на лява мишница; Лист за преглед на пациент в КБД/СО при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, извършен на 15.06.2023 г. между 20:14 ч. и 22:12 ч., в който в раздел „Анамнеза“ е отразено: полицай, пътувал със задържан на задна седалка, задържаният се е опитал да скочи в движение и предизвикал ПТП, пациентът е с рана на главата и болка в ляв лакът;