Решение № 1046 от 10.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501249 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на В. П. П. и М. П. Н. от гр.*** ,както и адвокатския представител на А. П. П. и Е. Д. С. –ищци по гр.д. № 761/2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260007/24.03.2023 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивниците против С. И. Д. за установяване ,че ответницата не е собственик на над ¼ ид.част/или на 117,25/ 537 ид.части / от сграда за обществено хранене с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас,адм.адрес – гр.*** ул.*** № **.

Въззивниците изразява недоволство от решението в атакуваната част , като считат същото за неправилно и необосновано ,постановено при допуснати съществени процесуални правила .

Сочи се на първо място ,че процесните две сгради са били изключителна собственост на наследодателя на ищците П.И. П.-първата сграда придобита от него като пералня по договор за дарение от 1976 г. ,а 1 впоследствие – разширена с метален павилион от 10 кв.м. и достроена през 1993 г.,а втората – дървено бунгало ,поставено през септември 1991 г.,като ищците са твърдяли ,че по отношение на сградите е изтекла изискуемата придобивна давност-от 1993 г. до настоящия момент .Съдът е приел ,че са предявени отрицателни установителни искове и в тежест на ответната страна е да установи в условията на пълно и главно доказване ,че е собственик на ¼ ид.част от процесните сгради на заявеното от нея основание-по приращение,което предполага и установяване на правата на ответницата в дворното място,а в тежест на ищците е да проведат насрещно доказване и да установят възраженията си ,включително и за придобиване на процесните ид.части на сградите чрез давностно владение.

Счита се ,че същественият въпрос за правилното решаване на спора е дали процесната пералня /сега част от сграда за обществено хранене / може да бъде предмет на самостоятелно придобиване /като съдът е приел ,че пералнята е изба /склад към къща ,построена в процесния имот/.Пералнята е отразена в плана на града като паянтово жилище и е била предмет на прехвърлителна сделка-с нот. акт № ***/19** г. на нотариус Томов.Въззивната страна счита ,че въпросната пералня подлежи на самостоятелно придобиване / с оглед на законодателната уредба към този период и представените писмени доказателства / и не попада в кръга на разпоредбата на чл. 38 от сегашния ЗС.При извода си ,че пералнята е използвана като изба ,съдът не е съобразил наличието на складови помещения в самата къща /която не е предмет на делото /,но се изразява съгласие с извода на съда ,че пералнята е ползвана единствено от наследодателя на ищците.Категорично се оспорва заключението на съда обаче ,че всеки от собствениците на сградата/къщата/притежава по 1/3 ид.част от процесната пералня.

По делото не спорило ,че имот с идентификатор *** ,със застроена площ от 61 кв.м. е част от пералнята .Подчертава се ,че съгласно константната практика на ВКС избено помещение в сграда в режим на етажна собственост може да бъде придобивано по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата ,само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата ,за който по закон задължително се предвижда такова помещение,както и ако не е единственото такова помещение в сградата ,ползващо се от всички етажни собственици .

2

Като се цитират показанията на разпитаните свид. Ш. ,Г. и С. ,се посочва ,че субективното отношение на починалия общ наследодател П. към заведението „Ореха“прозира от неговото изявление ,дадено пред свид. С.

,във връзка с изготвяне на завещание ,че най –малкият му прочлем е къщата със заведението ,за да ги разпредели на децата си ,защото има и други имоти ,като не споменава **** си по отношение на заведението .Безспорно било по делото и че той е едноличен собственик на р-т“Ореха“,който е преустройвал,достроявал и владял и всички СМР са финансирани от него .

Счита се ,че при постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение ,позовавайки се на оспорен договор за наем .

По делото твърденията на ответника ,че е собственик на ¼ ид.част от сградата ,придобита от него по приращение по силата на договор за дарение с нот. акт № ****/19** г. , са останали недоказани .Доказано е било ,че една част от заведение „Ориха“ е изградено от построената преди договора за дарение самостоятелна сграда „пералня“,която вече е била собственост на П.

П. .Собствеността на ищците върху пералнята следва от нот.акт за дарение № ***/19** г.,приложен по делото ,която сграда към момент е част от заведение“Ореха“-което следва както и преложеното разрешение за строеж от 20.05.2016г. за вътрешно преустройство на съществуващо кафе,така и от събраните по делото свидетелски показания и приетата СТЕ.Тази сграда не е била разрушаване ,тя единствено е сменяла предназначението си .Не са събрани доказателства ответницата на свое основание да е ползвала пералнята ,от което се прави извод за знанието й чия собственост е сградата .Тежестта на доказване ,че сградата е била разрушена е за ответната страна ,което последната не е сторила.

Счита се ,че е доказано ,че ищците са придобили по давност търговски обект-ресторант „Ореха“ .Безспорно ответницата не твърди ,че е изградила сградата – заведение ,че е извършвала преустройства и поддръжка ,стопанисване и експлоатация и пр. ,не твърди ,че е извършила плащане към П. за това строителство и че има намерение да го плати .Освен това – установено е ,че от 1969 г. ответницата е напуснала България,като през 1993 г. е доказано явното отхвърляне на претенциите й от наследодателя П. П. – което се доказва от представената покана-предупреждение ,както и от показанията на св. Ш. .Няма доказателства ответницата да е ползвала или да е 3 владяла лично или чрез другиго имота ,както и да е вземала каквото и да е решение по управлението на имота ,не са представени доказателства и да е плащала данъци за получавани от имота наеми .

Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване изцяло на исковете ,като се поставя въпросът е за прилагане на института на правната конверсия .

Не се сочат нови обстоятелства и доказателства по делото .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ответник ,чрез адвокатския си представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Подчертава се ,че според ответницата е осъществено пълно и главно доказване ,че тя е собственик на ¼ ид.част от дворното място ,върху което е изградено въпросното помещение ,като в тази връзка е представен нот. акт за собственост .доказано е било ,че процсното заведение било изградено възоснова на издадено разрешение за строеж от 1998 г. и последващо такова от 2001 г. ,издадени на името на наследодателя П. и на ответницата като собственици на мястото.На името на двамата са издадени и последващите разрешения за ползване –жт 2001 г.,ново разрешение за строеж от 2016 г. за вътрешно преустройство на съществуващо кафе в бистро за сезонно ползване ,като последното е издадено по отправено съвместно искане от наследодателя на ищците и въззиваемата – ответница .Освен това наследодателят години наред е действал и подавал молби за имота в лично качество и в качеството си на пълномощник на ответницата ,въз основа на издадено му пълномощно .Установено било ,че години наред обектът е отдаван под наем съвместно от наследодателя и ответницата,с ясното съзнание ,че са били собственици на същия .Оспорва се твърдениео,че процесното заведение за обществено хранене представлявало изградена и съществуваща в дворното място поралня-изключителна собственост на наследодателя П..Според ответната страна в хода на производството по несъмнен начин било доказано ,че новоизградената сграда няма нищо общо със съществуващата преди десетилетия пералня-нито по отношение на разположението на същата ,нито по отношение на квадратурата и т.н.От 4 заключението по назначената СТЕ се установило ,че въпросната пералня е без посочена площ,разположение и граници ,не са налице стари зидове в изградения нов обект /конкретно – кухненския блок на същия/,не може да се установи и наличие на запазени основи /съдът изрично е дал възможност да бъде поискана експертиза за основите ,но такава не е поискана от ищците/.Приживе наследодателят на ищците не е направил стъпки да официализира това свое субективно отношение ,или поне да го демонстрира пред трети лица,а напратив-последователно е сключвал договори за наем съвместно със **** си-ответницата.

Моли се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства .

Ответницата чрез адвокатския си представител е подала насрещна жалба против същото решение ,в частта му ,с която е уважен предявения отрицателен установителен иск и е установено по отношение на ищците ,че ответницата Д. не е собственик на ¼ ид.част от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***-по същество ,представляваща съблекалня за персонал,обслужващ заведението за обществено хранене ,както и на 17/537 ид.части от сграда за обществено хранене .

Счита ,че абсолютно неясно било въз основа на кои доказателства съдът е уважил евентуално предявените в условията на субективно съединяване отрицателни установителни искове по отношение на 17/537 ид.части от заведение за обществено хранене с идент. *** по КККР на Бургас ,не е ясно на кое от двете евентуално предявени претенции исковете са уважени .Не изследвано по делото на какво се дължи разминаването в квадратурата на имота –съответно през 1976г.,1981 и 1993 г.,когато същият е бил с площ от 537 кв.м. и към настоящия момент ,когато площта е 576 кв.м. Не е било изяснено каква ид.част от двата имота – с пл. № 1956 ш 1959 в кв. 25 по плана на града е бил надарен наследодателя П. .

Неправилно се счита решението и в частта ,с която е уважен отрицателния иск за имот с идентификатор ***-по същество очевидно не представляващ жилищна сграда ,а търговска такава,използвана за целите за нормално функциониране на заведението за обществено хранене .Съдът не е съобрезил ,че въпросното бунгало ,освен ,че е отразено като самостоятелна сграда по КККР на града , е трайно залепено към терена и не 5 може да бъде преместено /в който смисъл е заключението на вещото лице /.Не са били представени доказателства ,че става дума за временна ,преместваема постройка ,тъкмо обратното – става дума за паянтова постройка ,трайно прикрпена към терена и една от стените й служи за масивен навес с комбинирана конструкция ,с площ от 21 кв.м. ,с монтирана хладилна камера ,която отново обслужва заведението .В съсобственото дворно място има множество допълнителни постройки ,ненанесени в кадастъра ,които без изключение се ползват за дейността именно на заведението .Затова се оспорва извода на съда ,че ставало въпрос за приращение по смисъла на закона.

Моли се за отмяна на решението в частта ,с която са уважени отрицателните установителни искове и постановяване на ново решение ,с което исковете бъдат изцяло отхвърлени .

В отговор на насрещната жалба ищците-въззивници считат ,че липсват основания за порочност на решението в атакуваните части.След като съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните , единственото доказателство ,което ответницата е представила е нот. акт № **/**.**.19** г. ,с който придобива 117125 кв.м./правно ирелевантни са обстоятелствата по отношение на квадратурата на парцела/.Именно ответникът е следвало да докаже собствеността си върху процесните сгради – след като твърди ,че са придобити по приращение ,следва да докаже ,че е собственик на имота ,в който са изградени .По същество не се съдържат в насрещната жалба указания за порочност на решението .Подчертава се още веднъж ,че ответникът не е участвал нито в изграждането на сградите ,нито в поддръжката им,нито оспорва ,че единствено наследодателят на ищците ги е владял .