Определение № 682 от 10.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕ.Е

№ 682 гр. София, 10.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕ.Е 5-ТИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.а

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901989 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби. Едната от тях е подадена от „Рони М91“ ЕООД, което дружество има качеството на ответник по предявените искове. Тя е насочена срещу решение № 216 от 05.04.2024 г., постановено по в.т.д. № 69/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отдЕ.е, девети състав, допълнено с решение от 12.08.2024 г., постановено по същото дело, в частта, с която е оставено в сила решение № 260552/ 19.08.2022 г., постановено по т.д. № 591/2004 г. по описа на Софийски градски съд,

Търговско отдЕ.е, V I - 4 състав. С посоченото първоинстанционно решение на основание чл. 80 ЗЗД е разрешено на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“ да извърши за сметка на „Рони М -91“ ЕООД при спазване на нормативно установените изисквания и процедури всички фактически действия по изпълнение на строителни работи по разрешение за строеж № 99/01.02.2001 г. на главния архитект на София, които са необходими за завършване и въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на седеметажната сграда, находяща се в гр.София, ул. „Хан Аспарух“ № 17, УПИ VIII-9, кв. 353, по плана на гр.София, м.“Центъра“, с площ от 606 кв.м., с разгърната застроена площ на сградата от 2771 кв.м. по нот.акт, и с разгърната застроена площ от 2882 кв.м. по одобрен на 19.01.2001 г. от СО Дирекция „Архитектура и градоустройство“ архитектурен проект и по одобрен на 22.05.2002 г. архитектурен проект „Частична преработка на „Жилищноадминистративна сграда“ за обект ул.“Хан Аспарух“ N 17, гр.София, „Центъра“, кв.353, УПИ VIII-9, които са предмет на задължения по договор за изработка, обективиран в нот.акт № 198, том I, рег. 11932, дело № 261/1999 г. на нотариус Борис Янков, район на действие - СРС, към който е сключено допълнително споразумение от 1

01.03.2000 г. с приложен „График за строителство на обекта, и „Рони М -91“ ЕООД е осъдено да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“ сума в размер на 857 024 лв., която е нужна за извършване на описаните действия.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо. Посочва се, че с него въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 80, ал. 1 ЗЗД, който е недопустим. Това е така, защото с него ищецът претендира да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за същото неизпълнение на задължението му да изпълни работата, възникнало по договор за изработка, сключен между страните на 07.07.1999 г., за което неизпълнение той вече е потърсил отговорността на ответника по друг ред, като е претендирал компенсаторно обезщетение за причинените от това неизпълнение вреди с предявен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Заявява също, че въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която с него е разрешено на ищеца да извърши за сметка на ответника строителни дейности, които не са включени в петитума на иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца стойността на разходите за извършване на работите, за които е постановено овластяването, ведно със законна лихва върху тази стойност, без да има направено такова искане в процеса. Касаторът счита, че обжалваното решение е и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че чл. 80, ал. 1 ЗЗД намира приложение само по отношение извършването на заместими действия, което не е съобразено от въззивния съд, който е приел, че този иск е основателен и в частта, с която се иска на ищеца да бъде разрешено да извърши за сметка на ответника правните и фактически действия по въвеждане в експлоатация на сградата, които са незаместими, тъй като могат да бъдат предприети само от конкретни участници в строителния процес. Дейностите, които ищецът е овластен да извърши с въззивното решение, не са ограничени само до тези, констатирани като неизпълнени към датата на подаване на исковата молба, а обхващат и дейности, които са опредЕ. като неизпълнени или некачествено изпълнени в заключението на съдебнотехническата експертиза, която е изготвена въз основа на състоянието на строежа към 2022 г., което е 18 години след момента на предявяване на иска. С това е ангажирана отговорността на ответника по чл. 80, ал. 1 ЗЗД за работи, които той е изпълнил надлежно на строежа, но след това са били демонтирани, което не е допустимо.

Касаторът намира, че въззивният съд не е взел предвид, че ответното дружество не е поемало задължение за извършване на строителни работи, които са в отклонение с инвестиционния проект, каквито са тези за завършване на строеж, изграден върху конструкция, която не съответства на строителните правила, поради което не може да отговаря за тяхното неизпълнение. При постановяване на обжалваното решение не е съобразено и това, че изграденият строеж не отговаря на одобрените проекти на 2 сградата, с оглед на което е спрян. Докато несъответствията на строежа с проекта не бъдат отстранени, по него не могат да се извършват строителни действия, което е основание да се отхвърли иска по чл. 80, ал. 1 ЗЗД. Касаторът заявява, че въззивният съд не е изпълнил и задължението си да обсъди всички събрани в производството доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване „Рони М91“ ЕООД формулира няколко въпроса, по които поддържа, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба - Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“, е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Другата касационна жалба е подадена от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“, имащо качеството на ищец по предявените искове, като с нея се обжалва решение № 216 от 05.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 69/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отдЕ.е, девети състав, допълнено с решение от 12.08.2024 г., постановено по същото дело, в частта, с която е оставено в сила решение от 05.04.2012 г., постановено по т.д. № 591/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отдЕ.е, VI-4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“ срещу „Рони М-91“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 227 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 30.08.2001 г. до 06.04.2004 г.

В касационната жалба се заявява оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че по делото е установено, че той, в качеството му на възложител по договора за изработка, е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможност да получи доходи от наем, които би могъл да извлече от собствените му обекти в сградата, чието изграждане е предмет на договора.

Реалната възможност за получаване на този доход се доказва от представените по делото два договора за наем, които не са били оспорени от ответника. Възможността на ищеца да получи уговорения в тях наем за ползването на имоти, които се намират в сградата, чието изграждане е възложено с договора, е осуетена в резултат на допуснатото от ответника неизпълнение на договорното му задължение да я завърши в срок до 30.08.2001 г.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“ формулира три въпроса, 3 като поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба - „Рони М-91“ ЕООД, е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Третите лица помагачи И. И. Д., Е. Т. Б., Т. И. Д. и ЕТ „Венера филм – Венера Примова“ не заявяват становище по подадените касационни жалби.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отдЕ.е, след като разгледа касационните жалби, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационните жалби са подадени в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което са допустими.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане са предявени от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на слепите в България“ срещу „Рони М -91“ ЕООД обективно съединени искове, както следва: - иск с правна квалификация чл. 80, ал. 1 ЗЗД съдът да разреши на ищеца да извърши за сметка на ответника всички фактически действия по изпълнение на строителните работи, които са необходими за завършване и въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на седеметажната сграда, която се строи в поземлен имот УПИ VIII-9, кв. 353, по плана на гр.София, м. „Центъра“, находящ се в гр. София, ул.

„Хан Аспарух“ № 17, които действия са възложени за изпълнение на ответника по силата на договор за изработка, сключен на 07.07.1999 г.; - иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 227 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в неполучена наемна цена за периода от 30.08.2001 г. до 06.04.2004 г. за предоставяне за временно ползване на обекти, собственост на ищеца, причинени от неизпълнението от ответника на задължението му за изграждане в уговорения срок на сградата, в която се намират тези обекти, което е поето с договора за изработка, сключен на 07.07.1999 г. Въззивният съд е направил извод, че от представения в производството нотариален акт № 198, том I, рег. 11932, дело № 261/1999 г. на нотариус Борис Янков с район на действие – СРС, се установява, че с него между страните по спора е сключен договор за изработка, с който ищецът е възложил на ответника да извърши действия по построяване на седеметажна сграда с разгърната застроена площ от 2 771 кв.м. съобразно изготвения архитектурен проект до степен на завършеност на сградата – годна за обитаване. Счел е, че ответникът не е изпълнил в уговорения срок всички възложени с договора строително-монтажни работи /СМР/, необходими за въвеждане на сградата в експлоатация и издаване на разрешение за нейното ползване, като тези работи не са извършени и към момента на 4 приключване на устните състезания пред първоинстанционния и въззивния съд в производството по разглеждане на иска по чл. 80 ЗЗД. Посочил е, че по силата на постигнатите договорености с нотариалния акт, с който са сключени както сделката за изработка, така и договор за учредяване на право на строеж, ищецът, който е собственик на имота, върху който е уговорено да се построи сградата, си е запазил правото на собственост само върху част от самостоятелните обекти в нея, а другите самостоятелни обекти са прехвърлени на различни лица. Съдът е приел, че въпреки че ищецът не е собственик на всички самостоятелни обекти в сградата, той е единственият възложител по договора за изработка и само той може да упражни срещу ответника всички права, произтичащи от неизпълнението на възложената с него работа по изграждане на цялата седеметажна сграда. В тази връзка е отбелязал също, че ищецът има интерес от завършване на сградата в пълния й обем не само защото има качеството на възложител по договора за изработка, но и защото единствено при завършване на строежа на цялата сграда може да упражни в пълен обем правото си на собственост върху част от самостоятелните обекти в нея. С оглед на това и разрешението за овластяване на кредитора, което е предмет на предявения иск по чл.