Определение № 2573 от 17.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2641/2023
- Вид
- Определение № 2573
- Подписан
- 17.10.2023
- Състав
- Златина Рубиева, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2573 гр. София, 17.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка Иванова
П. Алексиева като разгледа докладваното от П. Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502641 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на В. К. П., В. Н. Р. и Р. Н. Р., подадена чрез процесуалния им представител адвокат П. К. с надлежно учредена по делото представителна власт с пълномощни приложени на л.л. 5, 6 по първоинстанционното гр.д. № 109/2023 г. по описа на МОС и на л.3 от присъединеното гр.д. № 110/2023 г. по описа на МОС срещу Определение № 286, постановено в закрито съдебно заседание на 16.06.2023 г. по гр.д. № 109/2023 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на тримата частни въззивници за освобождаване от разноски в производството по делото.
Поддържа се, че определението в обжалваната му част е неправилно, досежно изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на тримата ищци от заплащане по делото на разноски.
Твърди се, че съдът не е обсъдил правнорелевантните обстоятелства от значение за преценката по чл.83, ал.2 от ГПК, както и че в противоречие с трайноустановената практика, не е съпоставил доходите и имущественото състояние на ищците със следващите се разноски. В частната жалба се излагат подробни съображения по съществото на производството.
Жалбоподателите молят съда да отмени определението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да освободи тримата ищци от 1 заплащането на разноски по делото.
Въззивният съд и след като се запозна със становището на жалбоподателите и приложеното гр.д. № 109/2023 г. и присъединените към него гр.д. № 110/2023 г. и гр.д.№ 111/2023 г. по описа на Окръжен съд Монтана, намира следното:
От фактическа страна:
Гр.д. № 109/2023 г. по описа на Окръжен съд Монтана е образувано по искова молба на Д. Д. П., В. К. П., В. Н. Р. и Р. Н. Р. срещу „ Baloise“-чрез „Авус България-регулиране на щети“ АД в качеството на кореспондент, с което са предявили активно, субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния родственик, съответно съпруг, син и баща - Н. Р. П., настъпила на 26.06.2022 г. в пряка причинна връзка от пътно транспортно произшествие на път II-81, към 85+478, виновно причинено от водач на моторно превозно средство с белгийски регистрационен номер с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с белгийското ответно застрахователно дружество.
Още с исковите си молби ищците са заявили искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването им от заплащане на държавна такса и разноски, в която връзка са представили декларации по образец в оригинал, от които се установяват следните обстоятелства.
Ищцата В. К. П. на 84 години е вдовица, с влошено здравословно състояние. Притежава къща в с. ***, общ. ***, обл. ***, в която живее.
Реализира доходи в размер на 520 лв. на година от рента и аренда на земеделски земи и 520 лв. месечно от пенсия.
Ищцата В. Н. Р. на 31 години е неомъжена, но живее на семейни начала с лице, с което реализират общ месечен доход от заплата и майчинство в размер на сумата от 1 610 лв., като осигуряват издръжката на малолетно дете на три години. Не притежават никакви недвижими имоти, движими вещи, от които да реализират доходи.
Ищецът Р. Н. Р. на 35 години, е неженен, притежава два леки автомобила и реализира месечен доход от заплата в размер на 710 лв. Не притежава никакви други недвижими имоти или движими вещи, от които да реализира доходи.
2
При тези обстоятелства и с обжалваното определение съдът намерил исканията на тримата ищци за освобождаването им от заплащане на разноски в производството за неоснователни, тъй като всеки от тях има месечен доход, макар и минимален по размер, а ищцата В. П. получава и доход от рента, а освен това е и собственик на ½ идеална част от недвижим имот. С необжалваната част от определението съдът е освободил тримата ищци от внасяне на държавна такса в производството. С влязло в сила определение № 288/16.06.2023 г. съдът е освободил и ищцата Д. Д. П. от внасяне на държавна такса и е оставил без уважение искането й за освобождаване и от внасяне на разноски в производството.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок (препис от обжалваното определение е връчен редовно на жалбоподателите на 07.07.2023 г., а частната жалба е подадена на 14.07.2023 г.), жалбоподателите са освободени от внасяне на държавна такса в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд от 16.06.2023 г.
Предвид горното частната жалба се явява редовна.
Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната въззивна жалба-неоснователна.
По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съответно за предварително внасяне на разноски за събиране на доказателства. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. След изясняване на 3 общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса, а в конкретния случай и с обичайните разноски, които ще бъдат извършени по делото при конкретно предявените искове. Определение № 26 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4789/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 604 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4626/2018 г., IV г. о., ГК.
Съдебната практика е константна, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни и едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Изцяло в този смисъл Определение № 73 от 5.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 723/2019 г., II г. о., ГК. В този смисъл е и Определение № 69 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4354/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 66 от 12.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 136/2016 г., IV г. о., ГК и много други все в същия смисъл.
С оглед така цитираната по-горе съдебна практика и в конкретния случай, с оглед установените конкретни факти, и четиримата ищци Д. Д. П., В. К. П., В. Н. Р. и Р. Н. Р. са освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса по предявените от тях искове. Производствата по техните искове на основание чл.213 от ГПК са присъединени за разглеждане в едно производство под № 109/2023 г., същите притежават качеството на обикновени другари, като с оглед присъединяването на производствата по предявените искове, доказването на общите за тях факти ще стане с допускането и събирането еднократно на едни и същи доказателства и доказателствени средства, т.е. с внасянето еднократно само на един депозит за изготвяне на експертиза, а не с внасянето на четири депозита, както би се случило при четири отделни производства. Този депозит ще бъде разделен по равно между обикновените другари, т.е. всеки един от тях ще участва със сума равняваща се на ¼ от определения общ депозит.
4
Горните обстоятелства, съпоставени към обстоятелството, че всеки един от четиримата ищци реализира доходи, съответно: В. общо със лицето, с което живее на семейни начала-1610 лв., Р.-710 лв., В.-520 лв. и годишна сума от рента 520 лв. и Д.-1500 лв. и годишна сума от 1200 лв. рента и при положение, че и четиримата няма да направят разходи за внасяне на държавна такса, налагат извода, че ищците ще имат финансовата възможност да участват с полагащия им се дял в общите разноски за събиране на доказателства-експертизи, с които ще бъдат установени общи факти за ищците в качеството им на обикновени другари, претендиращи обезщетения от настъпването на общ за всички другари юридически факт. Поисканите свидетели са при режим на довеждане, т.е. за събирането на свидетелските показания, няма да бъдат направени разходи за разноски.
По горните съображения частната въззивна жалба е неоснователна, поради което обжалваният съдебен акт като краен резултат следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 286, постановено в закрито съдебно заседание на 16.06.2023 г. по гр.д. № 109/2023 г. по описа на Окръжен съдМонтана, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на тримата частни въззивници В. К. П., В. Н. Р. и Р. Н. Р. за освобождаване от разноски в производството по делото.
Определението подлежи на обжалване от жалбоподателите с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от същото пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5