Решение № 5815 от 14.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10587/2023
- Вид
- Решение № 5815
- Подписан
- 14.11.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Петя Попова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.146 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5815 гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100510587 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. И. Н. срещу Решение № 9841/09.06.2023 г. по гр.д. № 42458/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, поправено с Решение № 10704/21.06.2023 г., в частта на присъдената на основание чл.143, ал.1 СК издръжка на малолетната му дъщеря И. Й. Н., родена на 20.07.2014 г., за разликата над 177,50 лева месечно за периода 04.08.2022 г. – 31.12.2022 г. до присъдения размер от 300 лева и за разликата над 195 лева за периода от 01.01.2023 г. насетне до присъдения размер от 300 лева, както и в частта на присъдената издръжка на основание чл.149 СК в размер на 300 лева месечно за периода 04.08.2021 г. – 04.08.2022 г.
В жалбата са развити оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в пропуск да се разпредели доказателствена тежест на ответника, включително за необходимостта да докаже твърдяното основание на извършените плащания и недопускане на необходими и относими доказателства. Твърди се допуснати нарушения на материалния закон като присъдената издръжка не е съобразена с възможностите на въззивника и тежкото му материално положение, както и с реалните и установени нужди на детето и представените доказателства за плащане на издръжката за минало време. Прави доказателствени искания.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата И. Й. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. П., е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната по подробно изложени съображения. Изразява становище по доказателствените искания на въззивника и претендира разноски.
Производството по делото е прекратено с влязло в законна сила протоколно определение от 06.11.2023 г. в частта, в която с въззивната жалба се оспорва присъдената на детето И. издръжка по чл.143, ал.2 СК за разликата над 195 лева до присъдения с първоинстанционното решение размер от 300 лева за периода от 01.12.2023 г. насетне, на основание чл.264, ал.1 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 9841/09.06.2023 г. по гр.д. № 42458/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, поправено с Решение № 10704/21.06.2023 г., Й. И. Н. е осъден да заплати на малолетната си дъщеря И. Й. Н., на основание чл.149 СК, месечна издръжка в размер на по 300 лева месечно за периода 04.08.2021 г. – 04.08.2022 г. или общо 3 600 лева и на основание чл.143, ал.2 вр.чл.146 СК месечна издръжка за бъдеще време за периода от 04.08.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е възложил в тежест на Й. И. Н. заплащане на държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 576 лева и го е осъдил да заплати на детето И., действаща чрез нейната майка и законен представител Г. И. П. сторените в производството разноски в размер на 500 лева за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Страните не спорят и по делото се установява от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане № 0000119086/21.07.2014 г., че въззивникът е баща на родената на 20.07.2014 г. И. Й. Н., а нейна майка е Г. И. П..
Въз основа на приетата като писмено доказателство по делото служебна бележка № 182/29.07.2022 г. се доказва, че през учебната 2021 г./2022 г. детето И. е ученичка в първи клас в ОУ „Васил Левски“ в гр.Враца. От служебна бележка от 21.09.2022 г. се установява, че детето се храни в училищния стол срещу купон от три лева.
Не е спорно в производството, че родителите на въззиваемата страна са разделени и основните грижи за нея се полагат от майката.
Пред първоинстанционния съд са представени разписки на „Изипей“ АД, от които се установяват извършени от въззивника в полза на Г. И. П. плащания на 11.03.2021 г. и в периода 11.05.2021 г. – 11.12.2021 г. на суми в различен размер в порядъка между 100 лева и 250 лева без посочено основание за извършеното плащане. Представена е и разписка от 2
13.04.2021 г., от която се установява, че И.И. Н. е превел на майката на въззиваемата сумата от 200 лева без да е посочено основание за превода.
Видно от представения трудов договор № 2020-283/11.06.2020 г. по безсрочно трудово правоотношение с шестмесечен срок на изпитване въззивникът получава основно трудово възнаграждение в размер на 800 лева.
Видно от договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30037893342/04.07.2019 г. Г. И. П. е получила заем в размер на 5 000 лева, която сума следва да бъде върната ведно с уговорената лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в срок от 24 месеца като общия размер на задължението по договора възлиза на 7 252 лева. Солидарен длъжник по договора е въззивникът.
Въз основа на приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на Й. И. Н. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20229260400460 по описа на ЧСИ В.Ц., рег.№ 926 на КЧСИ, за непогасени вземания на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 121/2022 г. по описа на Районен съд – Етрополе и е наложен запор върху вземания на същия от трудово възнаграждение, получавано от „З.-М.М.С.“ ООД, ЕИК ****, по изп.д. № 20229260400239 по описа на ЧСИ В.Ц. за вземания по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 37/2022 г. на Районен съд – Етрополе.
О приетите по делото справки от ТД на НАП – София се установява, че средният осигурителен доход на майката в периода месец 01.2021 г. – месец 11.2022 г. е в размер на 516,14 лева, а средният осигурителен доход на въззивника в периода месец 01.2021 г. – месец 10.2022 г. - 1 304,73 лева.
Свидетелят Р.С.З. посочва, че в периода месец 08.2021 г. – месец 08.2022 г. въззивникът заплащал издръжка на дъщеря си в различен размер между 200 лева и 300 лева чрез каси на „Изипей“ АД по устна уговорка с майката. Лично възприела телефонни разговори между двамата родители, в които те уточняват получаване на сумите и техния размер.
Съдът преценява показанията на свидетеля З. при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед фактическото й съпружеско съжителство с въззивника.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и 3 да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
Към датата на депозиране на исковата молба детето И. е била на осем навършен години и е била ученичка в първи клас в общинско училище в гр.Враца, а понастоящем е на девет години, ученичка във втори клас като липсват твърдения и доказателства за промяна на посещаваното от подрастващата учебно заведение. Установени са обичайни за възрастта й нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и развлечения.
Съдът приема, че средствата, необходими за месечната издръжка на въззиваемата страна в периода след депозиране на исковата молба възлизат на 450 лева. В тази връзка съдът съобразява актуалния ръст на инфлацията в страната (от публично достъпните данни на електронна страница на Националния статистически институт /https://www.nsi.bg// се установява, че годишната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени за месец септември 2023 г. спрямо септември 2022 г. е 6.3%, а през месец септември 2023 г. спрямо предходния месец е регистрирано увеличението в групите образование с 4.0%, транспорт – с 2.7%, облекло и обувки - с 0.6%, здравеопазване – с 0.6%, хранителни продукти и безалкохолни напитки – с 0.5%).
Твърдението в отговора на исковата молба, че животът в гр.Враца е значително по – евтин от този в гр.София е изцяло голословно. Извършена служебна справка в публично достъпна електронна платформа, поддържана от правителството, достъпна на адрес https://foodprice.bg/ опровергава това твърдение на въззвника (напр.при съпоставка на цените към месец септември 2023 г. се установява, че килограм свински бут без кост се продава на средна цена за страната от 12,69 лева, на средна цена за гр.София от 12,20 лева и на средна цена за област Враца от 14,18 лева; килограм кашкавал от краве мляко се е продавал към месец септември 2023 г. при средна цена за страната 22,82 лева, за гр.София – 24,24 лева и за област Враца – 26,40 лева; брашно тип „500“ за килограм на дребно средната цена за страната през месец октомври 2023 г. е 1,64 лева, средната цена за София – град – 1,57 лева, а за област Враца – 1,77 лева; един литър олио се е продавал в страната на дребно през месец октомври 2023 г.. на средна цена от 3,79 лева, за област София – град тази цена е 3,49 лева, а за област Враца – 3,94 лева; един килограм ориз през месец октомври 2023 г. се е продавал на дребно в страната при средна цена от 4,36 лева, за област София – град тази цена е била 4,44 лева, а за област Враца – 4,64 лева и пр.).
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения за недоказани нужди на детето, доколкото първоинстанционният съд е приел обичайни за възрастта нужди на подрастващата, които поначало се предполагат.
4
При определяне на частта от дължимата месечна издръжка на детето за периода след депозиране на исковата молба, която следва да поеме бащата, съдът съобразява установения доход на майката и необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на детето.
Не се твърди и доказва в производството въззивникът да има незадоволени жилищни нужди или алиментни задължения към други деца, в трудоспособна, млада възраст е (според Класификация на възрастовите групи на Световната здравна организация), липсват твърдения и доказателства да е с влошено здравословно състояние. С оглед доказаните доходи на ищеца през гореописаните периоди следва да се приеме, че същият разполага с възможност да поеме определената от първоинстанционния съд издръжка. Тези именно обстоятелства определят по аргумент от т. 11 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности на бащата да заплаща присъдената с обжалваното решение месечна издръжка на детето И. в периода от 04.08.2022 г. до 30.11.2023 г., а не друга в по-нисък размер. В периода от 01.12.2023 г. насетне въззивната жалба е оттеглена, а въззиното производство е прекратено с оглед изявленията на въззивника за възможността му да заплаща издръжка за бъдеще време след тази дата в определения от първоинстанционния съд размер.