Решение № 4097 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4097 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512519 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14381 от 24.07.2025г., постановено по гр.д. № 70461/2023г. по описа на СРС, 144-ти състав, е признато за установено, че Р. Н. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 499,99 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за имот, находящ се в София, н.к.

1527, ул. **** с аб. № 2435 ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 65,65 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 10.07.2023г., както и за цена за услугата „дялово разпределение“, представляващо 5,83 лв. главница за периода 01.06.2020г. до 30.04.2022г. ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен предявеният иск за цена на топлинна енергия за разликата до пълния размер от 509.06 лева, както и предявеният иск за сумата от 1,19 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.08.2020г. до 10.07.2023г.

С решението е признато за установено, че С. Н. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 499,99 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за имот, находящ се в София, н.к.

1527, ул. **** с аб. № 2435 ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 65,65 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 10.07.2023г., както и за цена за услугата „дялово разпределение“, представляващо 5,83 лв. главница за периода 01.06.2020г. до 30.04.2022г. ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен предявеният иск за цена на топлинна енергия за разликата до пълния размер от 509.06 лева, както и предявеният иск за сумата от 1,19 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.08.2020г. до 10.07.2023г.

1

Със същото решение е признато за установено, че А. М. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1999,96 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за имот, находящ се в София, н.к. 1527, ул. **** с аб. № 2435 ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 262,625 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 10.07.2023г., както и за цена за услугата „дялово разпределение“, представляващо 23,32 лв. главница за периода 01.06.2020г. до 30.04.2022г. ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен предявеният иск за цена на топлинна енергия за разликата до пълния размер от 2036,21 лева, както и предявеният иск за сумата от 4,76 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.08.2020г. до 10.07.2023г.

Със същото решение Р. Н. Л. и С. Н. Л. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД всеки от тях по 327,99 лева – разноски в заповедното и първоинстанционното производство, а А. М. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1311,96 лева – разноски в заповедното и първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените срещу Р. Н. Л. искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответницата Р. Н. Л. чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В жалбата са развити съображения, че липсвало облигационно правоотношение между страните, тъй като не бил сключен писмен договор и приети общи условия, не било установено, че абонатният номер се води на името на жалбоподателката или на нейния наследодател, като не била открита партида на името на ответницата, не било подадено и заявление-декларация. Оспорени били счетоводните вписвания на топлопреносното предприятие, а издадените фактури не отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството. Не било доказано изпадането на жалбоподателката в забава, липсвало и правоотношение между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. Не било установено дали жалбоподателката е приела наследството и през част от процесния период била непълнолетна. Първоинстанционният съд неправилно не бил уважил възражението за изтекла погасителна давност за исковите претенции, като счита, че давността за тях била изтекла, а лихвите били погасени по давност на основание чл. 119 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на въззиваемата страна „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените срещу С. Н. Л. искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от посочения ответник а чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Жалбоподателят сочи, че не било доказано наличието на облигационно правоотношение между страните и липсвал писмен договор, не били приети общите условия към него и приложените към исковата молба счетоводни документи не отговаряли на законовите изисквания.

Първоинстанционният съд не се бил произнесъл по релевираното възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания, което било основателно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на въззиваемата страна „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

2

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Относно неговата правилност съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, том I, рег. № 181/2000г. се установява, че на 17.10.2000г. Н.С. Л. е придобил правото на собственост върху процесния имот, а именно апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. ****. От приетия препис-извлечение от акт за сключен граждански брак се установява, че Н.С. Л. и А. М. Л. са сключили брак на 15.06.1996г. поради което имотът е придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. От приетото удостоверение за наследници на Н.С. Л. се установява, че същият е почИ.л на 06.07.2005г. и негови наследници са ответниците А. М. Л. с общо 4/6 от наследството и С. Н. Л. и Р. Н. Л. – всеки от тях с по 1/6 част от наследството.

3

Оспорването на факта на приемане на наследството е релевиран за първи път с въззивната жалба, поради което не подлежи на разлгеждане. С оглед така установеното право на собственост върху процесния топлоснабден имот и съгласно правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период са именно ответниците при така посочените квоти. Противно на изложените от жалбоподателите съображения, договорът за доставка на топлинна енергия за битови нужди е неформален, поради което липсва изискване за писмена форма, а нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае единствено договорите с доставчик на топлинна енергия, а не с топлопреносното предприятие. Не е налице и изискване за подписване на общите условия, доколкото нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ изрично предвижда, че топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Обстоятелството, че през част от процесния период жалбоподателката Р. Н. Л. е била непълнолетна е ирелеватно за качеството й на страна по облигационното правоотношение.