Определение № 1789 от 06.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1789 гр. Велико Търново, 27.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20244100501075 по описа за 2024 година За да се произнесе, съобрази :

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.09.2024г. по гр.д. № 803/2024г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица, съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на предявения иск и е осъдил ответника по делото „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Г, да заплати на адв. Н.И. К. – Адвокатска колегия – Велико Търново, със служебен адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Вичо Грънчаров: № 9 А, етаж 2 сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева /, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на П. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. Горна Оряховица, ул.“Опълченска“ № 15 в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в първоинстанционното производство.

С определение № 1481/17.10.2024г. по реда на чл. 248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на адв. К. за изменение на протоколното определение от 13.09.2024г. по делото в частта му относно разноските.

Против това определение в законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от адв. Н. К.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, както следва :

Определеното от съда адвокатско възнаграждение не отговаря на критериите за справедвидост и обоснованост и не съответства на достойнството на адвоката.

Решение на СЕС по дело С-438/22г., на което първоинстанционният съд се е 1 позовал, относно п рилагането на Наредба № 1/2004г. според жалбоподателя не дерогира прилагането на нормативен акт, какъвто е чл. 38 , ал. 2 от ЗАдв.

Неправилно съдът е приложил по аналогия поднормативен акт – Наредбата за заплащането на правната помощ, която определя минималния размер на възнаграждението по дело с материален интерес по критерии от 2015г. , които не са изменени въпреки значителното изменение на икономическия климат в страната от този момент до днес.

Приемайки, че делото е лишено от правна сложност, първоинстанционният съд не се е съобразил с установената от Окръжен съд-Велико Търново практика по идентични казуси. Според жалбоподателя съдът има предвид, че тъй като адвокат К. е водил идентични дела срещу ответника по настоящото дело, за него казусът е лишен от правна сложност. Така съдът третирал адвокат К. неравно спрямо други адвокати, които нямат опит във воденето на подобни дела.

Отправя се искане да отмяна на първоинстанционното определение и определяне на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищеца в полза на жалбоподателя в размер на 400 лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната частна жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.

Сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва пропорционалност при определяне на възнагражденията за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на ЗПрП и по реда на ЗАдв. Така съдът правилно бил приел, че разпоредбите на Наредба № 1 /2004г. не съответстват на правото на ЕС и не следва да се прилагат.

Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда за това са следните :

Производството по гр. д. № 803/2024г. на ГОРС е образувано по искова молба на П. В. А. против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Варна, като са предявени искове за присъждането на сума от общо 38 лв. неправилно начислени според ищцата и заплатени от нея такси за възстановяване на ел. захранване на неин обект в качеството й на потребител на ел. енергия.

В първото по делото заседание ищцата е оттеглила предявения иск, по съображения, че ответникът й е възстановил исковите суми.

Адвокат Н. К. от ВТАК е осъществил безплатно процесуално представителство и защита на ищцата по делото, като са налице 2 предпоставките да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Спорът в случая е само относно това какъв да бъде размерът на това възнаграждение.

Производството по делото е прекратено на един ранен етап от развитието му в първото по делото заседание, по причини, коренящи се в поведението на ответника, като след получаване на препис от исковата молба той е заплатил на ищцата претендираните от нея с иска суми.

Настоящият състав намира, че с оглед Решение на СЕС по дело С-438/22г. приложението на Наредба № 1 /2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да се прилага при определяне на възнаграждението за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Единствените критерии, въз основа на които това възнаграждение следва да се определи, са тези, въведени от Закона за адвокатурата ( чл. 36, ал. 2 , изр 2, пр. 1 от ЗАдв), а именно – обоснованост и справедливост. Обосноваността на възнаграждението според настоящия състав се преценява от фактическата и правна сложност на делото.

Справедливостта на възнаграждението произтича както от обема на извършените от адвоката действия по осъществяване на правна защита и съдействие, така и от цената на иска, но като второстепенен критерий. С оглед горното, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото се на адв. К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като се има предвид сложността на делото от правна и фактическа страна, това, че ищцата е оттеглила иска си в първото по делото заседание, както и това, че цената на иска е ниска.

Доводите на съда относно приложението на Наредбата за заплащане на правната помощ по аналогия в конкретния случай, не се споделят от настоящия състав. Не са състоятелни обаче и доводите на жалбоподателя, че понеже лично той има опит във воденето на дела, идентични с настоящото, е бил третиран неравноправно спрямо други адвокати, които нямат такъв опит и на които би им било присъдено възнаграждение за водене на същия вид дела в по- висок размер. Данни да подобно третиране от страна на съда липсват по делото и от мотивите на обжалваното определение не следва такъв извод.

Прилагайки единствените релевантни критерии за определяне на възнаграждението на адвоката в настоящия случай, съдът намира, че то правилно е определено в размер от 120 лв.

Гореизложеното мотивира съда да потвърди обжалваното определение като правилно.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

3

Потвърждава определение № 1481/17.10.2024г., постановено по гр. 803/2024г. на Районен съд- Горна Оряховица .

Определението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4