Решение № 872 от 11.07.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 192/2019
- Вид
- Решение № 872
- Подписан
- 11.07.2019
- Състав
- ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА, ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.70 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И
Е
№………./11.07.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
Дрингова въззивно гражданско дело № 192 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 77760/26.11.2018г. на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, чрез пълномощник адв. С С, преупълномощен от АД „Камбуров и съдружници“, гр. ***** срещу решение № 4210 от 24.10.2018г., постановено по гр.дело № 6382/2018г. на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав, в частите, с които е: 1/ обявено за недействително допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и „Банка Пиреос България“ АД, поради противоречие със закона, на осн. чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ; 2/ признато за незаконно и отменено уволнението на Г.К.Т., ЕГН **********, извършено със заповед № 49/08.03.2018г. на Главния изпълнителен директор на „Банка Пиреос България“ АД, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ; 3/ възстановена Г.К.Т., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „ИД управител на клон в Клон Варна Черно Море” в „Банка Пиреос България“ АД, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 4/ въззивникът е осъден да заплати на Г.К.Т., ЕГН ********** сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.03.2018г. до 12.09.2018г., на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, като само формално е разпределил доказателствената тежест. Освен това отхвърлил искането да събиране на гласни доказателства за установяваване на обичайните практики на банката за изпитване на служители при промяна на длъжността, когато последната е свързана със значително изменение на трудовите функции. Въззивникът счита, че районният съд се е позовал на неотносима съдебна практика, за да обоснове извода си за недействителност на допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. Намира това споразумение за действително, а обжалваното уволнение, извършено в рамките на удължения изпитателен срок, за редовно от формална страна. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваните му части и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е предявила насрещна въззивна жалба вх.
№ 85721/31.12.2018г. срещу решение № 4210 от 24.10.2018г., постановено по гр.дело № 6382/2018г. на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г.К.Т. срещу „Банка Пиреос България“ АД иск с правно осн. чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“, поради противоречие със закона.
В насрещната въззивна жалба е изразено становище за недопустимост, евентуално за неправилност на решението в обжалваната част. Намира, че клаузата „считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“ следва да се счита уговорена до 13.12.2017г. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на направените по делото разноски.
Насрещната страна по насрещната въззивна жалба е депозирала в срок отговор, в който е изразила становище за недопустимост, в евентуалност – за неоснователност на жалбата.
Моли за присъждане на направените разноски в производството.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Г.К.Т. срещу „Банка Пиреос България“ АД обективно съединени искове: 1/ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г. в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“ поради противоречие със закона, на осн. чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ; 2/ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г. поради противоречие със закона, на осн. чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ; 3/ за признаване на извършеното със заповед № 49/08.03.2018г. уволнение за незаконно и неговата отмяна, на осн. по чл.344, ал.1, т.1 КТ; 4/ за възстановяване ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „ИД управител на клон в Клон Варна Черно Море”, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 5/ за заплащане на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.03.2018г. до 12.09.2018г., на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор от 12.11.2007г., с месторабота в гр. ****. В клон *** Черно море ищцата последователно е заемала различни длъжности. Съгласно допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г., считано от 13.09.2017г. длъжността й е променена от „мениджър отношения с бизнес клиенти в Клон *** Черно море“ на „ИД управител на клон в Клон *** Черно Море”, със срок за изпитване в полза на работодателя до 31.12.2017г. Със същото споразумение й е определено брутно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева. Със следващо допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. е удължен срокът за изпитване до 12.03.2018г. Със заповед № 49/08.03.2018г. е прекратено трудовото й правоотношение, на осн. чл.71, ал.1 от КТ, считано от 12.03.2018г. Ищцата счита уволнението за незаконосъобразно. Сочи че продължителността на срока за изпитване се определя по месеци, а не до произволна дата, както в случая е посочена датата 31.12.2017г., предвид което счита клаузата от допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г., с която е посочена крайна дата на срока за изпитване 31.12.2017г. за недействително. Сочи се още, че преценката за продължителността на срок за изпитване се прави еднократно, като не е допустимо продължаване на срока, с оглед на което счита за изцяло недействително допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. поради противоречие със закона. Сочи, че след 13.12.2017г., евентуално след 31.12.2017г., трудовото правоотношение между страните за заеманата длъжност „ИД управител на клон в Клон *** Черно Море” е станало безсрочно, поради което уволнението й на основание чл.71, ал.1 от КТ се явява незаконно. Сочи, че е регистрирана в „Бюро по труда“ гр***, като работодателят й дължи обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца в размер на 12000 лева. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено с оспорваната заповед. Счита, че уговорката за срок на изпитване до 31.12.2017г. не е недействителна, защото чл.70 от КТ допуска срокът за изпитване да се уговаря по всякакъв начин стига да не надхвърля 6 месеца. Счита още, че щом страните първоначално са уговорили срок за изпитване, който е по-кратък от 6 месеца, няма пречка впоследствие да предоговорят клаузата като увеличат изпитателния срок. Предвид действителността на допълнителните споразумения счита, че уволнението е законосъобразно. Намира иска за обезщетение за оставане без работа за преждевременно заведен и недоказан. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
С решение № 4210 от 24.10.2018г., постановено по гр.дело № 6382/2018г. на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав е обявено за недействително допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между страните, поради противоречие със закона, на осн. чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ; признато е за незаконно и отменено уволнението на ищцата, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.03.2018г. до 12.09.2018г., на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, а искът за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“, поради противоречие със закона, е отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор №
2784/12.11.2007г. и допълнителни споразумения към него ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като е заемала различни длъжности в Клон **** Черно море. Съгласно допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г. към посочения трудов договор заеманата от служителя длъжност е променена от „мениджър отношения с бизнес клиенти в Клон Варна Черно море“ на „ИД управител на клон в Клон ****а Черно море“, считано от 13.09.2017г. със срок на изпитване в полза на работодателя до 31.12.2017г., а месечното брутно трудово възнаграждение е променено на 2000 лева, считано от 13.09.2017г. С допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. срокът за изпитване на заеманата от ищцата длъжност „ИД управител на клон в Клон *** Черно море“ е удължен до 12.03.2018г. в полза на работодателя.
Със заповед № 49/08.03.2018г. на
Главния изпълнителен директор на банката е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 12.03.2018г., на основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 09.03.2018г.
Видно от представената от ищцата регистрационна карта № 10102064/12.03.2018г. ищцата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ *** към агенция по заетостта.
Видно от трудовата книжка на ищцата последното записване в същата е на стр. 14-15 за длъжността „Клон Варна ИД управител“ с брутно трудово възнаграждение от 2000 лева.
Представен от ищцата е и фиш за трудово възнаграждение з ам. Февруари 2018г., видно от който начисленото брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е 2000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор с работник на основание чл.71, ал.1 от КТ е необходимо кумулативното наличие на двамата му елемента: 1/ действителен трудов договор със срок на изпитване и 2/ прекратяването да е извършено до изтичане срока на изпитване, от страната в чиято полза последният е уговорен.
Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5399e30-54a2-41d0-9165-03b2e87662e8