Решение № 947 от 02.09.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Варна, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100501694 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 17689/09.08.2024 г. на З. Б. Т., в качеството й на наследник на длъжника Б.Т.С по изп. дело № 20107180400526 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС против Постановление от 05.08.2024 г., с което е отказано да се прекрати изпълнението по изп. дело № 20107180400526 на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди се в жалбата, че взискателят за период повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия по изпълнителното дело.

Отправя се искане отказът да се прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 05.08.2024 г. да бъде отменен. С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението, на основание чл. 438 от ГПК до приключване на производството по жалбата с влязъл сила съдебен акт.

Ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което 1 отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20107180400526.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е против действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ да се прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Постановление от 05.08.2024 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – наследник на длъжника по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20107180400526 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 16.11.2010 г. от „Обединена българска банка“ АД, гр. София против Е.А.А и Б.Т.С въз основа на изп. лист № 537/17.09.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК № 537/17.09.2010 г., постановена по ч.гр.д. № 706/2010 г. по описа на Районен съд – Балчик.

По изп. дело са извършени множество изпълнителни действия спрямо длъжника Е.А.А – запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ЕТ „Д.П“, който ежемесечно заплаща на съдебния изпълнител суми до 21.02.2022 г., запор на банкови сметки, последният наложен на 30.06.2023 г., заплатени суми от длъжника на ЧСИ на 24.10.2023 г. и 03.01.2024 г.; запор върху получаваната от длъжника пенсия, наложен на 27.03.2024 г.

По отношение на другия длъжник Б.Т.С на 24.11.2010 г. е получена информация от ТД на НАП – Варна, че същият е починал на 24.10.2008 г.

Приложен по изп. дело е и препис – извлечение от акт за смърт № 0118/24.10.2008 г.

Удостоверение за наследници на Б.Т.С, б.ж. на гр. Балчик, поч. на 24.10.2008 г. е депозирано по изп. дело на 17.07.2023 г.

С Разпореждане от 19.07.2023 г. ЧСИ конституира наследниците на Б.Т.С 2 като длъжници по делото.

С молба с вх. № 17133/31.07.2024 г. З. Б. Т., в качеството й на наследник на първоначалния длъжник отправя искане за прекратяване производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното Постановление от 05.08.2024 г. ЧСИ постановява отказ за прекратяване.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че изпълнително производство е прекратено по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, тъй като взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо него в продължение на повече от две години.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/ спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.

В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемция. Взискателят е този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 от ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на 3 срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

Видно е от самото изп. дело, че взискателят /първо „Обединена българска банка“ АД, след това „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 2018 г. по силата на договор за цесия/ e допуснал бездействие спрямо длъжника Б.С, считано от образуване на изпълнителното производство през 2010 г. до конституиране на наследниците му през 2023 г.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

След образуване на изпълнителното дело не е извършвано същинско изпълнително действие спрямо длъжника С., за когото е известно по делото, че е починал през 2008 г. в периода от 2010 г. до 2023 г., което да прекъсва давността или което да се приеме за такова изпълнително действие, което да прекъсва започналия да тече двугодишен срок. Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК или не и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В този смисъл и доколкото взискателят не е поискал осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на длъжника в продължение на повече от две години, то настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона спрямо Б.С, респективно неговите наследници, съобразно разпоредбата на чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК още на 16.11.2012 г. По отношение на другия длъжник Е.А не е налице настъпила перемпция предвид регулярно осъществяваните спрямо него изпълнителни действия.

Вярно е, че длъжникът С. е починал преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, но това не обуславя незаконосъобразност на образуваното изпълнително дело. Материалните 4 предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес са съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е насочено изпълнението на длъжника. Процесуалните изисквания са наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист, с които е обвързан съдебният изпълнител, както и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител.

Процесуално правоприемство настъпва само при редовно възникнало процесуално правоотношение /опр. определение № 160 по ч. т. дело № 114/2009 г., определение № 352 по ч. т. дело № 218/2008 г., определение № 341 по ч. т. д. № 315/2008 г. на ВКС, ТК и др./. Издаването на заповед за изпълнение срещу неправосубектно лице е основание за нейното обезсилване от съда постановил заповедта, защото е недопустимо издаването на заповед за изпълнение при първоначална липса на правен субект. Възражения по допустимостта на развилото се заповедно производство срещу наследодателя, следва да бъдат релевирани пред съда, издал заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

В случай е неприложимо разрешението на т.1 от ТР № 2/ 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК за перемпцията, тъй като не се касае за солидарни длъжници. Видно е от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 537/17.09.2010 г., постановена по ч.гр.д. № 706/2010 г. по описа на Районен съд – Балчик и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, че длъжниците Е.А.А и Б.Т.С са осъдени в условията на разделност да заплатят на „Обединена българска банка“ АД описаните суми. Никъде в изпълнителния титул на кредитора не е посочено, че длъжниците отговарят солидарно пред взискателя. Последното не може да бъде презюмирано.

С оглед гореизложеното, постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на Б.С и неговите наследници, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в Постановление от 05.08.2024 г., е неправилен и като такъв следва да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20107180400526 по отношение на длъжника Б.С и неговите наследници по закон.

По отношение на искането с правно основание чл. 438 от ГПК:

Съгласно горната разпоредба, чието систематично място е в Глава XXXIX „Защита срещу изпълнението“, раздел I, „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“, подаването на жалба не спира действията по 5 изпълнението, но съдът може да постанови спиране. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 438 от ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, образувано по подадена жалба по чл. 435 от ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия.