Решение № 647 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20265300500435 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ***, съгласно уточняваща молба от 27.01.2026 г., чрез пълномощника адвокат В., против Решение № 464 от 10.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 760 по описа за 2025 г. на Районен съд Карлово, I с., с което се:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от И. Г., да заплати на И. Д. Ч. от гр. *** с ЕГН **********, сумата в размер на 7 311.11 лева, представляваща заплатена от ищеца по Договор за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г., сключен между страните и получена от ответника без основание сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от И. Г. да заплати на И. Д. Ч. от гр. *** с ЕГН **********, сумата в размер на 492.44 лв., представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Уникредит Кънсюмър 1

Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от И. Г., да заплати на адвокат К. Й. К., личен номер ****, с адрес на упражняваната дейност: гр. ****, сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца И. Д. Ч. с ЕГН ********** - безплатно процесуално представителство в полза на материално-затруднено лице по делото.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Считат се за неправилни изводите на районния съд за недействителност на договора за банков кредит поради противоречие с клаузата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Обсъжда се приетата по делото експертиза и се настоява, че съдът не е извършил обективна преценка дали текстът на договора за банков кредит е четлив, разбираем, дали шрифтът създава трудности при възприемане на съдържанието му, съгласно възприетото в Директива 2008/48/ЕО. Излагат се доводи, че съдът неправилно е преценил възможността на потребителя да възприеме съдържанието на договора. На следващо място се оспорват изводите на районния съд за липсата на яснота при изчисляване на ГПР и се настоява, че същият е в реален размер и съдържа законово регламентираните параметри. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявения иск по чл.55 от ЗЗД. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.

Д. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат К., с който взема становище за неоснователност на жалбата. Подробно се излагат доводи за недействителност на договора за кредит на осн.чл.22 ЗПК поради нарушение на чл.10, ал.1, чл.11 от ЗПК. Поддържа се и нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за обосноваване на доводите за недействителност на договора. На следващо място се сочи като основание и нарушението на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Настоява се за недействителност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Искането към въззивния съд е да отхвърли жалбата и да остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноски на осн.чл.38 от ЗАдв.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ищеца И. Д. Ч. против ответника „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 311.11 лева 2

( след допуснато увеличение на иска по чл. 214 ГПК с определение в о.с.з. на 12.11.2025 г.), която ищецът е платил при начална липса на основание поради недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът И. Д. Ч. твърди, че в качеството си на кредитополучател и ответникът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г., по силата на който е получила в заем сумата от 25 000 лева разпределен на 120 месечини погасителни вноски, всяка една в размер на 292.34 лева, при плаващ лихвен процент в размер на 5.99% и фиксирана надбавка в размер на 5.98%, при годишен процент на разходите в размер на 7.30%. Съгласно договора се дължала и застрахователна премия, разпределена с всяко плащане на месечните погасителни вноски. При разглеждане и отпускане на кредита се дължала и еднократна такса за разглеждане на кредита в размера на 500 лева. Общо дължимата сума плюс застрахователната премия следвало да бъде върната с изплащането на сумата в размер на 35 080.70 лева.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит (ДПК) е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК - размерът на текстовата част на ДПК, общите условия и погасителния план бил по – малък от 12 пункта; на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – в ДПК не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него; на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми; на чл.11, ал.2 ЗПК – не били подписани общите условия към ДПК.

Въз основа на изложеното ищецът претендира връщане на недължимо платените суми както поради недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, така и поради нищожността на неговите клаузи поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне. Моли за уважаването на осъдителния иск за връщане на сумата в размер на 7 311.11 лева ( първоначално заявена в размер на 50 лева и е допуснато увеличение на иска на осн. чл. 214 ГПК с определение в о.с.з. на 12.11.2025 г.) като платена при начална липса на основание поради недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер. Взема становище по всяко от твърденията за недействителност на процесния ДПК. Намира, че клаузите на 3 договора с погасителния план не съдържат изписване с различен по големина шрифт, който поради своя по – малък размер да затруднява възприемането на изписаната информация. Поддържа, че ДПК има изискуемото съдържание относно размера на кредита, общото дължимата сума от потребителя, годишният процент на разходите, който по размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК, приложимия годишен лихвен процент, както и в погасителния план се съдържа размера на главницата, лихвата, застрахователната вноска, падежа и размерът на оставащите суми за главница и лихва. Посочил е, че кредитополучателят е разписал договора за банков кредит, общите условия, които са инкорпорирани в договора и са неразделна част от него. Излага доводи за недоказаност на иска по размер. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

С постановеното по делото решение районният съд е приел, че между страните е сключен договора за потребителски кредит кредит № 3031463 от 03.01.2018г., реалното отпускане на заетата сума, предсрочното погА.ване на чистата стойност на кредита и наличието застрахователно правоотношение.

Районният съд е достигнал до извода за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е уважил претенцията за връщане на сумата 7311.11 лв. като платена над чистата стойност на кредита 25 000 лв.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид изложеното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно оплакванията във въззивната жалба като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Във въззивната инстанция не е налице спор по възприетата от районния съд фактическа обстановка, според която между страните е сключен договор за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г. при Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД. По силата на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 25 000 лева при уговорена лихва – плаваща, ГЛП – 5.99% и ГПР е посочен като 7.30%, както и е предвидена такса за разглеждане на кредита в размер на 500 лева. Общата сума за плащане по кредита възлиза на 35 080.70 лева, а срокът за издължаване е 120 месеца, 4 както и е договорено заплащането на застраховка в размер на 8.38 лв. на месец или общо 1005.60 лв.

Принесеният във въззивната инстанция спор е по въпроса дали договорът за потребителски кредит е недействителен на осн.чл.22 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е такъв, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност /ал. 3/.

За да породи действие, този договор трябва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора трябва да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/, а в случай, че не са спазени тези изисквания, договорът е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК.

За установяване размера на шрифта на процесния договор и на погасителния план в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебна експертиза, изготвено от вещо лице М.. Според заключението използваният шрифт за основната част на Договора за потребителски кредит № 3031463 от 03.01.2018г. и погасителния план към него е ArialNarraw с размер 10 pt (1 pt = 1 point = 1/72 inches = 0.03525 cm; 11 pt = 0.3525 cm).