Решение № 30 от 15.04.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Ловеч , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500103 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №260105/9.12.2020 г. постановено по гр.д.№749/20 г. РС- Троян е признал на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на И. М. И. ЕГН ********** с адрес ***** извършено със заповед №ВЗ-3660/17.08.20 г. с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.2 от КТ за незаконно и го отменя, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ го възстановява на предишната работа, а именно на заеманата от него длъжност „Директор на клон“-клон Троян в централен клон-Ловеч на „ОББ“АД и на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ осъжда „ОББ“ АД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***** представлявано от П.Г.А. гл.изпълнителен директор и С.А.Г.- изп.директор да заплати на И. М. И. ЕГН ********** с адрес ***** сумата 91,16 лв представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за един месец, считано от 18.08.20 г. след прихващане на възражението на ответника на сумата от 2 508,84 лв-. от сумата на исковата претенция в размер на сумата 2 600 лв. и е осъдена „ОББ“ АД на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на ТРС сумата 264 лв представляваща ДТ по трите уважени иска.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№262122/22.12.20 г. Обединена българска банка“ АД вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с ЕИК 0*****, седалище и адрес на управление *****, представлявано от изпълнителните директори П. А. и С.Г., чрез пълномощника им юрисконсулт Д. Ж. срещу решение № 260105, постановено по гр.д. № 1

749/2020г. на PC Троян,

Счита, че постановеното по гр.дело № 749/2020 г. решение на PC Троян е неправилно, постановено в нарушение на закона и съдебната практика и в противоречие със събраните по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната пълнота и взаимна връзка, което е довело до погрешни правни изводи и постановяване на неправилно, недоказано и необосновано решение. На основание изложените в настоящата жалба аргументи, моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, като остави без уважение предявените искове за признаване на уволнението на ищеца като незаконно, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ.

Излага, че с трудов договор № ********** от 02.10.2017 г. И. М. И. е назначен в Обединена българска банка АД, ЕИК 0*****, на длъжност „Директор на банков клон" на клон Троян; на 09.04.2020 г. г-жа Т.В.И. е вписана в Търговския регистър като член на управителния съвет, изпълнителен директор и представляващ Обединена българска банка АД и на същата дата - 09.04.2020 г. е сключен и формалният договор за управление между Обединена българска банка АД, като доверител и г-жа Т.И., като довереник. Твърди, че съгласно чл.1 от договора, сключен между ответното дружество, в качеството му на Доверител и Т.И., в качеството й на изпълнителен директор, член на УС и Довереник, г-жа И. е приела за изпълнение определени и конкретни стопански цели и програма Излага, че със Заповед № ВЗ-3660 от 17.08.2020 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 18.08.2020 г., на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради сключването на нов договор за управление на предприятието;

Изтъква, че при така изложената фактическа обстановка, която е безспорна и подкрепена от събраните по делото доказателства, съдът правилно е счел, че ответното дружество Обединена българска банка АД е предприятие по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ; че заеманата от ищеца И.И. длъжност е ръководна по смисъла на §1, т.З от ДР на КТ, поради което спрямо него е приложимо специалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ; че е налице договор за управление, сключен на 09.04.2020 г. между ответното дружество и г-жа Т.И. по реда на чл. 241, ал.6 от ТЗ; че на новия изпълнителен директор са поставени бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които тя трябва да постигне; че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено след започване изпълнението на договора за управление и не по-късно от 9 месеца от неговото сключване, както и че преценката за прекратяване на трудов договор по реда на чл.328, ал.2 от КТ не подлежи на съдебен контрол и поради това няма изискване за мотивиране на заповедта с обосноваване на причините за прекратяване на трудовото правоотношение, каквито твърдения са наведени и в отговора на исковата молба, който подкрепя и с настоящата жалба.

Твърди, че въпреки този свой извод, първоинстанционният съд е постановил 2 неправилно, недоказано и необосновано решение, като е приел, че изпълнителните директори С.Г. и К.д.М. подписали предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с И.И., не разполагат с правомощие да прекратяват трудово правоотношение със служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

Цитира, че според първоинстанционния съд само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя (принципала) произтича от договор за управление, може да прекратява трудово правоотношение със служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като с правото по чл.328, ал.2 от КТ разполага само този изпълнителен директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, като не притежават това право лица, с които не е сключен такъв договор, но счита, че тези изводи на съда са погрешни поради следните причини:

Обединена българска банка АД е кредитна институция, която, съгласно чл. 10, ал.1 от ЗКИ, се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които не могат да възлагат цялостното управление и представителство на банката на едно от тях. Изтъква, че съгласно чл.50, ал. 2 от Устава на ответното дружество всеки от изпълнителните директори осъществява своите правомощия заедно с който и да е друг изпълнителен директор, прокурист или търговски пълномощник на Банката и като членове на УС, изпълнителните директори имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите помежду им и разпоредбите, с които се предоставя право на управление и представителство на изпълнителните членове - чл. 13 от Правилника за дейността на УС на Обединена българска банка АД. Сочи, че по партидата на Обединена българска банка АД в Търговския регистър като начин на представляване е вписано „от всеки двама изпълнителни директори, действащи ЗАЕДНО или от всеки изпълнителен директор, действащ ЗАЕДНО с прокурист". Изтъква, че предвид изложеното, няма законова възможност процесната заповед да бъде подписана от един изпълнителен директор, а именно - г-жа Т.И., като нещо повече, в случая това би било и правно недопустимо.

Твърди, че във връзка с изложените по-горе доводи с отговора на исковата молба са представени доказателства, допуснати по делото и неоспорени от насрещната страна, които първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил - текстовете от Устава на ответното дружество, Правилника за дейността на УС на Обединена българска банка АД, ненаименован документ, подписан от г-жа Т.И. и Ресорно разпределение на структурните звена между управляващите и представляващите банката, към месец април 2020 г., съгласно решения на Управителния съвет на ответното дружество.

Сочи, че същевременно в мотивите си съдът е реферирал към съдебна практика, която в действителност се отнася до специфични случаи, напълно различни от процесния, а именно според решение № 648/17.11.2010 г. по гр.д. № 148/2009 г. на III Г.О. прокуристът, на когото е възложено управлението та търговско дружество с договор за прокура, няма право да прекратява трудови договори по чл.328, ал.2 от КТ, тъй като самият той е част от 3 ръководния екип на дружеството; Според решение № 108/19.03.2012г. по гр.д. № 819/2011г. на IV Г.О. АПИ не е предприятие по смисъла на §1, т.З от ДР на КТ, съответно договорът, сключен на основание чл.21а, ал.2 от Закона за пътищата не е договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ; Според решение № 152 от 15.06.2016г. по гр.д. № 1104/2016г. на III Г.О. на ВКС няма право да прекратява трудов договор по реда на чл.328, ал.2 лице, с което не е сключен договор за управление, само защото се явява заместващо на съответен изпълнителен директор, без обаче да е такъв.

Предвид на изложеното, счита, че за безспорно установено наличието на фактическия състав, предвиден в чл. 328,ал.2 от КТ, съответно на соченото в оспорваната заповед основание, а именно - ищецът И.И. е заемал ръководна длъжност по смисъла на т.З на §1 от ДР на КТ; налице е нов договор за управление на предприятието, сключен с г-жа Т.И. на 09.04.2020 г.; трудовият договор с ищецът И.И. е прекратен в 9 /девет/ месечен срок от започване на изпълнението на договора за управление, поради което смята предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 за признаване на уволнението за незаконно за недоказан и неоснователен.

Посочва, че при условие на алтернативност, в случай, че съда потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, счита, че обжалваното решение е неправилно, недоказано и необосновано в частта, в която е уважен искът по чл.344, ал.1, т.З от КТ поради следните самостоятелни основания:

За да е дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да са налице следните обстоятелства: незаконно уволнение, оставане без работа за времето, за което се претендира обезщетението и причинна връзка между тях.

Сочи, че поисканото с исковата молба обезщетение е конкретизирано единствено по размер, но не и като период, което прави преценката за кумулативното наличие на изискуемите законови предпоставки невъзможна, а искът - недопустим. Счита за правилно, че първоинстанционният съд е този порок на иска и в доклада по делото е дал изрични указания за отстраняването му, които не са спазени от ответника, като тези обстоятелства са отразени в решението и въпреки това обаче, в нарушение на диспозитивното начало, съдът е интерпретирал иска като такъв за период от един месец.

Твърди, че същевременно в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за периода, за който се претендира обезщетение и това се дължи на незаконното му уволнение.

Съдебната практика е непротиворечива, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца - Тълкувателно Решение № 6/2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ВКС, ОСГК.

Изтъква, че фактът на безработица, в случаите на предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на 4 регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.

Излага, че след като претендира обезщетение за определен период от време (какъвто период в процесния случай липсва), ищецът следва да установи оставането си без работа не само в началния момент след уволнението, а и до края на периода. Твърди, че от страна на И.И. не са представени никакви доказателства за твърдяното от него оставане без работа, с изключение на първа страница (вероятно) на т.н. регистрационна карта, издадена от A3, ДБТ Ловеч, в който документ е отбелязана единствено датата на регистрация, но други доказателства, сочещи, че действително ищецът е бил безработен в период от един месец или в някакъв друг период, не са налични по делото.

Предвид на изложеното в настоящата жалба, моли възивният съд да отмени решението, постановено по гр.дело № 749/2020 г. на PC Троян като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни, както и да осъди ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение.