Решение № 260063 от 25.06.2021, Районен съд - Кубрат

Р Е Ш

Е Н И Е № 260063

Гр. Кубрат, 25.06.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Албена

Великова при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 25 по описа на РСКт за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът

„А.з.к.н.п.з.“

ЕООД *** чрез процесуалния си представител юрк.И.Т. твърди, че на 21.03.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и Кредитополучателя Ю.А.Б., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* с договор за продажба на вземания от 01.07.2017 г., а от последното са прехвърлени в полза н.

„А.з.к.н.п.з.”***, ЕИК *********, по силата на подписано Приложение № 1/ 01.10.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.

Въз основа на цитирания договор на Ю.А.Б. е бил предоставен кредит в размер на 1650 лева, при ГПР в размер на 48% , ГЛП в размер на 31.82% и при такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 1498.17 лв. Б. се съгласила да върне сума в общ размер от 3556.14 лв. чрез плащане на 60 седмични вноски, считано от 30.03.2017 г., от които 59 в размер на 59.27 лв. и последна вноска в размер на 59.21 лв. Заявява, че кредитополучателят е усвоил кредита, но не изпълнил договорните си задължения по редовното погасяване на седмичните вноски. Поради това, че ответникът не изпълнил задълженията си на 01.10.2020 г. кредитодателят е подал заявление в РС–Русе, изпратено по подсъдност на РС-Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД № 522/2020 г. Срещу издадената по цитираното дело Заповед № 260042/29.10.2020 г. е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК от Ю.А.Б., поради което и в изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае, че Ю.А.Б. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1527, представлявано от управител Я.Б.Я.сумите: 1 190.97 лева – главница до погасяване на паричен кредит по Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и Кредитополучателя Ю.Б., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* с договор за продажба на вземания от 01.07.2017 г., а от последното са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.”***, ЕИК *********, по силата на подписано Приложение № 1/ 01.10.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 158.83 лева – договорна лихва за периода от 30.03. 2017 г. до 17.05.2018 г. и 284.89 лева – мораторна лихва за периода от 18.05.2018 г. до 25.09.2020 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Ю.А.Б., ЕГН ********** с наст. адрес *** и пост. адрес в гр. Русе, ул. „Йоаким Груев“ № 4, вх. 2, ет. 6, ап. 18 чрез пълномощник адв. С.В.от АК–Русе, заявява становище за допустимост на предявените искове. По същество твърди, че същите са неоснователни. Заявява, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като нарушава императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, както следва: при сключването му не е спазено изискването за форма; липсва погасителен план; оспорва размера на уговорената възнаградителна лихва, като твърди нищожност на клаузата за възнаградителна лихва; неясно определен ГПР; нищожност на клаузите за такса оценка досие и такса за услуга „Кредит у дома“, тъй като същите не отговарят на изискванията за добросъвестност и на практика заобикалят императивни норми на ЗПК. Поради това пледира за отхвърлянето на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

На 21.03.2017 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД като кредитор и Ю.А.Б. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *********.

Съгласно сключения договор кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя паричен заем в общ размер на 1650 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което кредиторът е изпълнил задължението си. Ю. А.Б. се е задължила да ползва и върне заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 59.27 лв., с изключение на последната, която е в размер на 59.21 лв. Първата погасителна вноска е платима на 30.03.2017 г., а последната погасителна вноска е с падеж 17.05.2018 г.

С подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги, а именно: такса за оценка на кредитното досие, както и такса за услуга „Кредит у дома”. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на кредитополучателя.

Услугата „Кредит у дома” е по избор на клиента, като кредиторът се е задължил да предоставя на клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса.

Подписвайки договора, клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.

Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. В настоящия случай, таксана оценка на досие е в размер на 82.50 лв., а тази за „Кредит у дома“ – в размер на 1498.17 лв.

На 01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между „Провидент Файненшъл България" ООД, с ново име „Файненшъл България” ЕООД (цедент) и „Изи Асет Мениджмънт” АД (цесионер), по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищцовото дружество, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.10.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* (цедент) и „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ********* (цесионер), по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за потребителски кредит Ю. А.Б. е извършвала плащания в общ размер на 1130 лв.

В тази връзка от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД е подадено на 01.10.2020 г. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в РС–Русе, впоследствие изпратено по подсъдност на РС–Кубрат, образувано в ч. гр. д. № 522/2020 г. По цитираното дело с Разпореждане № 260235/29.10.2020 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата 1 076.34 лева

– такси и комисионни за допълнителни услуги, съставляваща неплатени задължения по цитирания Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г., като неравноправно договорени вземания. По цитираното частно гражданско дело е издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение № 260042/29.10.2020 г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско дело да заплати на ищеца както следва:

- 1 190.97 лева – главница до погасяване на паричен кредит по Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и кредитополучателя Ю.Б., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* с договор за продажба на вземания от 01.07.2017 г., а от последното са прехвърлени в полза н. „А.з.к.н.п.з.”***, ЕИК *********, по силата на подписано Приложение № 1/ 01.10.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

- 158.83 лева

– договорна лихва за периода от 30.03. 2017 г. до 17.05.2018 г.; и

- 284.89 лева

– мораторна лихва за периода от

18.05.2018 г. до 25.09.2020 г., претендирани по

Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която заявява, че общата дължима сума отразена в погасителния план и договора подписан от Ю. А.Б. за периода от датата на сключването на Договора от 21.03.2017 г. до датата на прекратяването му 17.05.2018 г. е в размер на 3556.14 лева.

По договора за потребителски кредит, Ю. А.Б. е извършила плащания общо в размер на 1130 лв., които са отнесени както следва: за главница – 459.03 лв., за лихва – 166.64 лв. и за таксите – 504.00 лв.

Към момента на изготвяне на заключението, остатъчното задължение е в размер на 1190.97 лв – главница; 158.83 лв. – договорна лихва и мораторна лихва върху главницата – 184.89 лв., тъй като ответникът еизвършил плащане в размер на

100 лв. на 24.09.2020 г. Неплатена е и сума в размер на 1076.34 лв. за такси и комисионни за допълнителни услуги.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.

Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД Договор за потребителски кредит от 21.03.2017 г. Вземанията са цедирани от кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ново име „Файненшъл България ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр.София цедира на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД, гр.София с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. и приложение №1 към него процесните вземания по договора за потребителски кредит с кредитополучател Ю.А.Б..