Протокол № 1121 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1121 гр. Варна, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501451 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:04 часа се явиха:

Въззивникът С. С. Г., редовно призован, явява се лично. Представлява се от назначения от адв. И. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди, и приет от настоящата инстанция от днес.

Въззиваемата Г. И. Г., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв.

М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди, и приета от настоящата инстанция от днес.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 3182/04.07.2025 г., с което определение е извършен доклад на постъпилата въззивна жалба, както и на постъпилия писмен отговор.

С определението си от закрито заседание се е произнесъл по направените доказателствени искания.

Адв. Р.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Нямам възражение по доклада на делото, запознат съм.

Адв. Н.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Нямам възражение по доклада на делото, запозната съм.

1

СЪДЪТ докладва постъпило от Районен съд – Варна, Бюро ,,Съдимост“ служебно изискано свидетелство за съдимост на въззиваемата страна Г. И. Г. вх.рег. № 19798/08.07.2025 г., от което е видно, че лицето не е осъждано.

СЪДЪТ докладва писмо вх.рег. № 19799/08.07.2025 г. от Районен съд – Варна, от което е видно, че след извършена справка във входящия регистър, воден при Районен съд – Варна се установява, че за периода от 01.01.2000 г. до 04.07.2025 г. няма образувани дела по ЗЗДН срещу Г. И. Г..

СЪДЪТ докладва писмо вх.рег. № 20261/11.07.2025 г. от УМБАЛ ,,Света Марина“ – Варна, от което е видно, че в болничната информационна система няма данни лицето Г. И. Г. да е настаняване за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ ,,Света Марина“ ЕАД гр. Варна.

Страните заявиха, че са запознати.

СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към предмета на спора,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото свидетелство за съдимост на въззиваемата страна Г. И. Г. вх.рег. № 19798/08.07.2025 г.; писмо вх.рег. № 19799/08.07.2025 г. от Районен съд – Варна, от което е видно, че след извършена справка във входящия регистър, воден при Районен съд – Варна се установява, че за периода от 01.01.2000 г. до 04.07.2025 г. няма образувани дела по ЗЗДН срещу Г. И. Г. и писмо вх.рег. № 20261/11.07.2025 г. от УМБАЛ ,,Света Марина“ – Варна, от което е видно, че в болничната информационна система няма данни лицето Г. И. Г. да е настаняване за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ ,,Света Марина“ ЕАД - гр. Варна.

Адв. Р.: Водим допуснатия ни свидетел.

Адв. Н.: Това което видях пред залата е, че свидетел ще е едно от децата, което към момента е на 17 г., т.е. непълнолетно. Беше редно колегата да уведоми, че лицето, чиито разпит се иска е непълнолетно, за да се подготви от представител на Дирекция ,,СП“ - Варна за изслушване. Тя е на 17 г., но все още е дете.

Адв. Р.: Считам, че няма пречки да бъде разпитан водения от нас свидетел, след помалко от месец прави 18 г.

Адв. Н.: Предоставям на съда.

СЪДЪТ след съвещание намира, че действително защитата на интересите на непълнолетните лица в съдебния процес се гарантира, чрез участието в тях на представител на Дирекция ,,СП“ – Варна, като контролираща страна. Но, доколкото в случая става дума за разпит на непълнолетно лице в качеството на свидетел, а не участието му като страна в настоящия процес, СЪДЪТ намира, че това може да бъде сторено без участието на представител на Дирекция ,,СП“ – Варна. За да гарантира спокойствието и липсата на стресогенна среда за детето, съдът ще проведе разпитът без участието на родителите, 2 респективно без участието на присъстващи в съдебната зала външни лица. Ако съдът прецени, че разпитът, който се провежда създава неудобство за детето или някакви други обстоятелства, които създават съмнения за неговото психично спокойствие ще прекъсне разпит и ще предприеме действия по осигуряване на специалисти, в чието присъствие да бъде довършен.

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание, водения от въззивната страна свидетел Г. С. Г. /непълнолетна/.

Съдът отстрани от съдебната зала въззивникът С. Г. и въззиваемата Г. Г., както и всички присъставащи.

СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:

Свидетелят Г. С. Г.: **********, 17 г., българка, българска гражданка, неосъждана.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. С. Г. и Г. Г. са ми родители.

Обещавам да говоря истината. Желая да свидетелствам.

Притеснения от това, че съм тук нямам, ще отговарям на въпросите.

На въпросите на адв. Р.:

Свид. Г.: Знам за какво съм тук. В деня, на въпросната дата, вкъщи бяхме аз, брат ми и двете ми сестри, баща ни беше на работа, когато по някое време сутринта се звънна на домофона.

На въпросите на съда:

Свид. Г.: Това се случи ориентировачно на 07.02. Сутринта се звънна на домофона.

Бяхме четирите деца в жилището ни, което се намира на бул. ,,Ц.О.“ ***. Звънна се на домофона и брат ми отвори, аз отидох да видя кой е, като се оказа, че е майка ми. Тя влезе и започна да ни обижда и да ни крещи. Обиждаше ни затова колко сме едва ли не некадърни, колко тя е права, а ние сме виновни за цялата ситуация тя да излезе от вкъщи. Като цяло само ни обиждаше. Дойде да си вземе дрехите и нещата, без да предупреди, просто дойде да си вземе нещата. Майка ни не живее с нас от 27.08.2024 г., оттогава тя не живее с в жилището, в което живеем с баща ни.

Каза, че идва да си вземе дрехи, които в крайна сметка не взе, започна да ни крещи, вика и обижда. Баща ми тогава го нямаше в жилището. Докато, не мога да го нарека разговор се водеше, защото тя само викаше, докато крещеше с брат ми аз й зададох въпроса:

,,Ок, защо си излязла…“ и тя започна ми казва: ,, Каква си да ми говориш така, аз съм ти майка…“. Попитах я защо напусна жилището, в този смисъл. Видях на къде вървят нещата, защото тя само ни обиждаше, идва да си вземе дрехите, а всъщност не го прави. Отидох в другата стая да звънна на баща ми и да му кажа, че е дошла, да го уведомя. Дотогава не 3 беше идвала след като напусна жилището. Не е искала и не е общувала с нас.

Реших да се обадя на баща ми, защото не сме я виждали пет-шест месеца и дойде и искаше да си взема дрехите, запозна да обижда. Като звъннах на баща ми той дойде след малко време, беше на работа и дойде след около 15-20 минути, но не мога да кажа колко точно. Баща ми отвори вратата, ние бяхме в коридора. Бяхме аз с брат ми и майка ми, водихме разговор в коридора. Баща ми влезе в апартамента и тя започна да го бута, и той направи с ръцете си нещо като прегръдка, постави ги върху раменете й, каза й да се успокои, че няма от какво да се притеснява. След като тя се успокои седнахме да говорим. Майка ми го буташе с ръце в посока извън дома. Бяхме в коридора, но не мога да се сетя в коя посока точно го буташе. Тя като се успокои седнахме в хола да говорим и тя просто си махна шапката, след което видяхме, че има кръв на веждата. Но преди това нямаше нищо, това е след като си махна шашката. Преди това не съм видяла, че има кръв на веждата. Не разбрах как се появи тази кръв.

Баща ми не я буташе, за да се удари, той само я хвана за рамената и й каза да се успокои. Тя се успокои и седнахме да говорим в хола. Говорихме нормално относно жилището, затова как ще се случат нещата, защото то е общинско, понеже тя е титуляр и говорихме как ще станат нещата за напред, понеже тя вече не живее там, но ние сме петима души там. Докато говорихме тя се обади на леля ми, каза й, че сме в хола и говорим нормално. Сестра й много се притесни, казала й, че веднага идва. Притеснила се е затова, че майка ми е у дома си. Аз също не можах да разбера защо се е притеснила. Майка ми й говореше съвсем спокойно, каза й: ,,Аз съм в хола и разговаряме с децата и С.“. Сестра й Я. каза, че ще дойде веднага, Я. е леля ми. Тя дойде за супер кратко време, може би пет минути, а тя живее надалече. Дойде и започна да блъска по вратата, да казва на С. да я пусне, а ние си говорихме нормално в хола, нямаше никакви разправии. Тогава излязохме навън да говорим, да не сме в жилището и да не стават суматохи. Оказа се, че Я. е повикала 112 и оттам върнаха обаждане на майка ми, защото леля ми е дала телефона на майка ми на 112, аз друго обяснение не виждам. От 112 се обадиха на майка ми да я питат за адреса, като тя им го каза и също така им каза, че нормално си говорим в хола, но ме задържат на сила, а в същото време си говорим нормално, просто беше несвързано.

Целият престой на майка ми в жилището беше около 20-30 минути.

Леля ми дойде и излязохме навън, бяхме във входа на блока и чакахме да дойде полиция, която беше повикана от леля ми. Докато чакахме просто майка ми тръгна навън от входа, един вид извън мястото където е повикана полицията, тръгна на горе по паркинга към бул. ,,Васил Левски“. Леля ми й каза да изчакат тук, защото е извикала полиция, но майка ми й каза: ,,Всичко е наред, спокойно“. Леля ми й каза, че е извикал полиция, че трябва да са там, за да каже какво се случва, а тя й отговори: ,,Спокойно, Я., всичко е наред“. Започна да върви и аз тръгнах след нея, защото ми е майка и започнах да я питам защо ме е изоставила.

Аз не я бях виждала от супер много време и изведнъж идва и казва, че иска да си вземе дрехите.

4

Забравих да допълня, когато чакахме във входа на блока баща ми искаше да вземем дрехите от вкъщи и да й ги даде. Подадохме и якето и т.н., но тя отказа да ги вземе.

Майка ми тогава беше облечена с яке, имаше шапка, леко зимна, с лека козирка, но не твърда, мека шапка. Тя често носеше такива. Не помня какъв цвят беше шапката, може би тъмна на цвят. Беше с дълго зелено яке.

С нея вървяхме двете заедно и след кръговото стигнахме до ул. ,,К.“, което е на близо пет минути от нас. Полицията вече беше дошла до жилището ни, но аз бях с майка ми и не знам кога точно са дошли. Като стигнахме на ул. ,,К.“ тя ми каза, че трябва да ходи на работа и си викна такси. Тя ме изгони от таксито, малко се разправях с шофьора, защото той ме пита кой е извикал таксито, аз му казах, че не съм виждала майка си от супер много време и той ми каза да изляза от колата. Слязох от таксито и тръгнах към жилището ни и там вече беше дошла полицията.

В жилището не се е случило нещо, което да накара да се появи тази рана на веждата.

Според мен раната беше скрита от шапката и като я свали се видя, предполагам, че просто е дошла с нея. Абсолютно нищо не се е случило, за да се появи такава рана. Раната беше с леко засъхнала кръв, мисля че го е направила преди да дойде тъкмо, за да си личи, че е станало тогава, когато е в апартамента. Знам, че беше малка раната, виждаше се следа от кръв, предложих й дори да измия, но тя отказа, каза, че не иска.

Баща ми като дойде сложи ръце на раменете й, съприкосновение между тях е нямало, дори двамата стоях един до друг на дИ.а в хола. Не са се бутали или блъскали. Помежду си говориха двамата, общо говорихме всички, нямаше никакъв проблем, говореше се с нормален тон. Дори й предложихме да й дадем чаша вода, но тя отказа, съвсем нормален разговор беше.