Решение № 493 от 22.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14589/2024
- Вид
- Решение № 493
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Станимира Иванова, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 213, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, т.2 · Кодекс за застраховането
- § 1, т. 24 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 493 гр. София, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100514589 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19555/27.11.2023г. по гр.д. № 72354 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 170-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 110730/17.12.2021г. на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 с правно основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 5025,43лв., представляващи застрахователно обезщетение пратено по застраховка
„Каско“ полица
№
440119021048319/12.12.2019г. за вреди от застрахователно събитие , настъпило на 12.12.2019г. , за което е образувана щета № 44010212004567, като ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 е осъдено да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 250лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 943/08.01.2024г. по регистъра на СРС от ищеца ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, 1 постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Посочило е, че неправилно било прието че е налице изключен риск по чл. 494, ал.1, т. 2 от КЗ. Възможно било С.С. да е син на М.С., но той бил навършил възраст от 18 години към дата на ПТП, не се твърдяло и установявало да е продължил образованието си във ВУЗ, нито да е недееспособен или трайно нетрудоспособен. Така при съобразяване на разпоредбата на §1, т. 25 от ДР на КЗ не можело да се приеме, че е член на семейството и нямало основание да се отхвърли иска, следвало да се присъди и лихва от подаване на исковата молба. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е , че участниците в ПТП били брат и сестра, живеели на един и същ адрес, двата автомобила били собственост на членове на едно и също домакинство. В случая нямало трето лице по смисъла на чл.
493 от КЗ. Без значение била възрастта, от решаващо значение било, че живеят под един покрив , споделят едно домакинство с родителите си. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 110730/17.12.2021г. по регистъра на СРС от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата 5025,43лв., ведно със законната лихва от 17.12.2021г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски последните в размер на 15лв. по застраховка „Каско” полица №
440119021048319/12.12.2019г. за вреди по автомобил О.“, рег. № А 7691 НМ , настъпили при ПТП на 13.08.2020г. в с. Снежа, Руен, Бургас от виновно противоправно поведение на водач С.С. на „О.“ застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Посочил е, че застрахования при него автомобил бил управляван от Мерием М., вредите по него били по предна броня, преден капак, предна дясна врата, преден десен калник, , два 2 огледа били извършени на автомобила и установени и други увредени детайли, за отстраняване на вредите платил на сервиза Бова“ООД обезщетение от 5010,43лв., направил ликвидационни разноски от 15лв.
Поканил ответника да му възстанови сумата. Претендирал е разноски.
Ответникът Застрахователно дружество Бул Инс“АД, ЕИК831830482 в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително бил обвързан от застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобил рег. № А 5662КВ,. Причината за ПТП била обаче поведението и вината на водача на застрахования при ищеца автомобил, който нарушил чл. 37, ал. 3 и чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Отделно случаят бил изключен риск по т. 8, 8-8, раздел І от ОУ на ищеца. Същевременно двамата водачи били брат и сестра, живеели на един и същ адрес, двата автомобила били собственост на едно и също лице – М.С., налице било и изключението по чл. 494, т.2 от КЗ. Претендиран размер не съответствал на стойността на реално претърпените вреди , извършени били дейности, които не били необходими, нямало доказателства за плащане на суми за определяне на щетата Претендирал е разноски.Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
С определение от 20.07.2022г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на водач на автомобил с рег. № А 5662КВ
Приета е преписка по щета № 44010212004567 съгласно която на 13.08.2020г. е образувана застрахователна щета по искане на М.А. за обезщетение за вреди по собствения му автомобил О. К., рег. № А 7691НМ, настъпили на 13.08.2020г. в с. Снежа, Руен, Бургас , като е посочено, че в този момент автомобил бил управляван от М. М.С., родена през 1999г. и която била дъщеря на собственика. Застрахователят е огледал автомобила, установил е уврежданията по него, възложил е отстраняването им на Бова“ЕООД за което платил сумата от 5010,46лв., начислил ликвидационни разходи от 15лв., поканил ответника да му възстанови сумата, ответникът на 11.06.2021г. е отказал сочейки че виновен за ПТП е водачът на застрахован при ищеца автомобил, който навлязъл от крайпътна територия без да пропусне движещия се по пътя автомобил, застрахован при ответника, налице бил и 3 изключен риск по т.8, 8-8, раздел І от ОУ на ищеца. В преписката се съдържа регистрационен картон и застрахователна полица № 440119021048319 съгласно които тази полицата е сключена на 12.12.2019г. за срок от 1 година, считано от 17.12.2019г. за територия включваща тази на РБългария за автомобил О. К., рег. № А 7691НМ при застрахователна сума от 23 000лв., автомобил бил произведен през 2018г. Посочено е, че собственик на автомобила е М.А. живущ в гр. Бургас, ***, застраховката е „Пълно Каско“. В преписката се съдържа декларация от 13.08.2020г. сочеща, че собственик на О. К.“ рег. № А 5662КВ е Милием Сюлейман, като водачът на този автомобил при маневра назад навлязъл лекво в насрещно платно и предизвикал ПТП.
Приети са ОУ на ищеца, съгласно раздел І, т.1.9.8 застрахователят не изплаща обезщетение за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахован или умишлени действия на лице, което има право да получи застрахователното обезщетение, самоубийство или опит за самоубийство/убийство на:застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други. Тези ОУ не съдържат т.8, 8-8 в раздел І.
По делото е приет двустранен протокол за ПТП носещ подпис на водачите на МПС, участвали в него, съгласно който на 13.08.2020г. в с. Снежа е настъпило ПТП с участието на автомобил рег. № А 5662КВ, управляван от С.С. и О. К., рег. № А7691НК, управляван от М.С., при което К. излиза от паркинг/черен път/частен терен, а МПС рег. № А5662КВ се движи назад и настъпва удар, при който по Кръсленд са нанесени вреди по предна броня, капак, пасажерска врата, а по другия автомобил – в задна част по броня, която е счупена, водачът на този друг автомобил е посочил, че е виновен. В протокола е посочено, че двамата водачи имат един и същ адрес – ***. Всеки от водачите е посочен като застрахован за автомобила, който е управлявал. Ва схемата в протокола двата автомобила са показани на пътното платно, при завой на ляво, удар е в самия завой, не е показан терен, паркинг, черен път, от който да навлиза автомобил К.
4
Разпитан по делото св. М.С. е посочила, че е на 23години, участвала в ПТП на 13.08.2020г. управлявала О. К. пътували от с. Заимчево към гр. Бургас. Брат й Сюлейман управлявал автомобила, който се движел пред нея, в с. Снежа на един ляв завой с ограничена видимост брат й вече бил завил, тя не го виждала. Оказало се, че пред брат й имало бетоновоз и брат й решил да тръгне назад, тя обаче не го видяла и продължила да кара, спряла в него. Управлявания от нея автомобил бил на баща й. Пътно платно било с една лента за движение в тяхната посока, времето било приятно, движела се със скорост от 50-60 км/ч. , не знаела брат й с каква скорост бил.Видяла автомобила на брат си в последния момент, когато спряла в него Автомобилът бил увреден отпред, а този, управляван от брат й – отзад.
Разпитан по делото св. С.С. е посочил, че е на 28 години, участвала в ПТП на 13.08.2020г., , управлявал О. К., в с. Снежа на ляв завой настъпило ПТП. Тогава той завил наляво и видял, че на пътя има бетоновоз и път е затворен. По-нагоре имало друг път, по който можели да заобиколят и решил да поемат по него. Погледнал в огледалото, не видял да има МПС зад него, тръгнал рязко назад, нямал добра видимост, защото завой бил остър, тогава движещата се зад него в друг автомобил негова сестра също завила, тя нямало как да спре и настъпил удар. Автомобилът, който той управлявал бил на сестра му. Пътно платно било с една лента за движение в тяхната посока, времето било хубаво, скоростта му била около 40 км/ч., защото тръгнал рязко назад, но било нещо като нанагорнище, а сестра му се спускала надолу, вероятно сестра му била с около 40-50 км/ч. Видял автомобила на сестра си в момента на удара, не бил подавал светлинен сигнал за маневра. Вреди по управляван от него автомобил били в задната част, а по другия – в предната част, свидетелят бил виновен за ПТП.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебноавто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че събраните доказателства по делото сочат, че ПТП е настъпило в район на ляв завой през с. Снежа с радиус от 37м. и така видимостта била не повече от 40-45м. напред, че след този завой О. К. видял бетоновоз като препятствие на пътя спрял и рязко тръгнал назад, не възприел движещия се зад него О.
К. , наближаващ острия завой и настъпило ПТП, вредите по К.
5 можело да настъпят при такова ПТП. Посочило е, че пазарната стойност на работи и материали за отстраняване на тези вреди били 5711,90лв. в доверен сервиз, а в официален сервиз стойността би била 7036,70лв., ликвидационни разходи били 15лв. Водач на К. не би могъл да предотврати удара дори да бил задействал спирачната система, причината за ПТП било маневрата за движение назад от водача на О. К.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d537a755-890e-4740-afc0-055d8e9a8e2c