Решение № 1010 от 26.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501084 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 11738/18.05.2022 г. от ОП „Комплекс за детско хранене“, ЕИК 00000934421664, чрез гл. юрк. Св .Ц., с адрес гр. Варна, *****, срещу Решение № 652/14.03.2022 г., постановено по гр. дело № 15006/2021 г. по описа на ВРС, 49 състав, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на М. П.

М., ЕГН **********, ******, сумата 4840,36 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на исковата молба в съда- 15.10.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 100,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главни за периода от 30.07.2021 г. до 13.10.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД и сумата от 720.00лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и ОП „Комплекс за детско хранене“, ЕИК 00000934421664, е осъдено да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на сумата от 243,61 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение. Неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ и прехвърляне на дейността на едно предприятие в другото, включително прехвърляне на материалните активи, като е приел, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на още четири БТВ или сумата от 4840.36лв. Изискването на закона за възникване на правото по чл. 222, ал. 3 от КТ, означава работникът или служителят да е работил при същия работодател и придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат. Още в отговора на исковата молба е наведено , че не е спорно обстоятелството, че се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Спори се относно размера. ВРС не е съобразил в решението приложението на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 31/1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.

222, ал. 3 КТ. Допуснал е нарушение на материалния закон, като е приел, че е налице 1 универсално правоприемство между „ССД" ЕАД /предходния работодател на ищцата/ и ОП „КДХ" при Община Варна /работодателят, при който е възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ/. Трудовото правоотношение между „ССД“ ЕАД и ищцата е било прекратено на 01.02.2013г. Възникнало е ново трудово правоотношение с ОП „КХД“ при Община Варна, считано от 01.02.2013г. ПМС № 31/11.02.1994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е взето под внимание и обстоятелството, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г. на ОбС Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е прекратил чрез ликвидация Търговско дружество „Стопанска и спомагателна дейност". Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското предприятие е структурна единица на Общината която не разполага със самостоятелност и правосубектност, за разлика от ТД.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. П. М., чрез адв. Р.Ж., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба М. П. М., ЕГН **********, ******, чрез адв. Р.Ж. се моли да бъде осъден ответника О. П. /ОП/ „Комплекс за детско хранене“, при Община ВарнаЕИК 00000934421664, гр. Варна, *****, представлявано от д-р Д.К. да й заплати сумата 4840,36 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на исковата молба в съда15.10.2021 г., до окончателното изплащане и сумата от 100,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.07.2021 г. до 13.10.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Изложила е, че в периоода от 01.02.2013г. е работила в ОП „Комплекс за детско хранене“ към Община Варна на длъжност „инспектор хранене“ с място на работа „Детска кухня 5“, а след 2020г.- в „Детска кухня 1“, като за м.юни 2021г. е получила БТВ от 1210.09лв.

Твърди, че от 01.11.2010г. до 01.02.2013г. работила в „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД-Варна, като „инструктор хранене“ и „Отговорник спомагателна дейност“ в „Детска кухня 5“. Търговското дружество било изцяло с капитал на Община Варна. Трудовото й правоотношение със „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД-Варна, било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ със заповед № 62/30.01.2013г. на Ликвидатора на дружеството, считано от 01.02.2013г., поради закриване на предприятието.

И в двете предприятия работела на една и съща длъжност, на едно и също работно място. Трудовият й стаж не бил прекъсван, като след прекратяването на трудовото правоотношение с търговското дружество, същият ден започнала работа в ОП. Променил се фиктивно, „на хартия“ работодателят й.

Със заповед № 11/30.06.2021г. на Директора на ОП трудовото й правоотношение било прекратено, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ-поради придобиване право на пенсия за 2 осигурителен стаж и възраст и подаденото от нея заявление. В тази заповед било посочено да й се изплати обезщетение в размер на 2420.18лв. или за два месеца, при БТВ в размер 1210.09лв., на осн. чл. 222, ал. 3 от КТ. Смята, че й се дължи БТВ в посочения размер, но за период от шест месеца, защото е работила при същия работодател през последните 10 години, с приложение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, при което се запазва трудовото правоотношение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ОП „Комплекс за детско хранене“ при Община Варна, представлявано от д-р Д.К., чрез гл.юк Св.Ц. оспорва исковата претенция, като неоснователна.

Не е спорно, че в периода от 01.11.2010г. до 30.01.2013г., предвид издадената заповед № 62/30.01.2013г. ищцата е работила в „Стопанска и Спомагателна дейност“ ЕАД-Варна-в ликвидация като е заемала длъжност „Отговорник спомагателни дейности“ /“Инструктор хранене“/, като трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 01.02.2013г.

Не е спорно също така ,че от 01.02.2013г. ищцата е работила в ОП „Комплекс за детско хранене“, след сключване на трудов договор № 55/30.01.2013г. , считано от 01.02.2013г., като е била назначена на длъжност „Инструктор хранене“.

До датата на пенсиониране ищцата не e придобила при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж, през последните 20 години и затова й и определено обезщетение в размер на две месечни БТВ, а не на шест. Не се спори изобщо за това, че на ищцата й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Спорът е за дължимия размер на обезщетение за разликата над 2 до 6 БТВ. Ищцата не е работила при един и същ работодател в продължение на 10 години.

Позовава се на чл. 1 от ПМС № 31/1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, като е прието, че на работниците или служителите от организациите и звената на бюджетна издръжка, които са придобили право на пенсия поради прослужено време и старост, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се изплаща увеличен на 6 БТВ размер на на обезщетението, като независимо от осъществяваните преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните 10 години в една и съща по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на държавна издръжка. Причините да не е работил работника или служителя е обективна и независеща от волята му. Аналогична е целта на разрешението по чл. 1, ал. 2 от ПМС. Имат се предвид педагогическите и медицински кадри, артистичния и художественотворчески персонал при работа в организации и звена на бюджетна издръжка.

Правилно е прието от Общинско предприятие „КДХ“ при Община Варна, че на ищцата й се дължат 2 БТВ, като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Не е имала един и същ работодател в продължение на 10 години и не е налице универсално правоприемство по чл.

123 от КТ. Освен в организация на бюджетна издръжка, тя е работила и в „ССД“ ЕАД, а преди това и при ЕТ, които са търговци по смисъла на ТЗ. „ССД“ ЕАД не е на бюджетна издръжка и не е бюджетна организация. Това е пречка да се ползва и от правата по Общински КТД -чл. 37, ал. 3, изр.2 от КТД, дори от 25.09.2013г. да е била член на КНСБ и редовно да е плащала членски внос. Смята, че не е налице разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ. „ССД“ ЕАД е ликвидирано и трудовото правоотношение с дружеството прекратено.

След това, считано от 01.02.2013г. е възникнало ново трудово правоотношение.

Моли се за отхвърляне на иска за обезщетение в размер на сумата от 4840.36лв., представляваща още 4 БТВ. Изказва съображения и за недължимостта на претендираната мораторна лихва

3

За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, но се установява и от представения трудов договор № 32/28.10.2010г., че ищцата М. П. М. е работила по трудово правоотношение от 01.11.2010г., до 01.02.2013г. с работодател „Стопанска и Спомагателна дейност” ЕАД гр. Варна, като е изпълнявала длъжнистта „Инструктор хранене” и „Отговорник спомагателна дейност”, в Детска кухня” № 5.

Според представената заповед № 62/30.01.2013г., подписана от ликвидатора на „ССД-в ликвидация“ ЕАД, трудовото правоотношение с дружеството е прекратено със заповед № 62/30.01.2013г., считано от 01.02.2013г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 1 о т КТ, поради „закриване на предприятието”.

Видно от трудов договор № 55/30.01.2013г., същият е сключен между Общинско Предприятие „Комплекс за детско хранене”, към Община Варна и М. П. М., считано от 01.02.2013г., като е приела да изпълнява длъжността „Инструктор хранене”, с място на работа - „Детска кухня 5”„ а след 2020г. „Детска кухня 1” . За беспорно е прието между страните в о.с.з. на 15.02.2022г., че тя е продължила да работи в ОП на същото работно място, в същата сграда, със същото оборудване и при същите условия.

Отново не се спори и това е видно от заповед № 11/30.06.2021г. на Директора на О П, че считано от 01.07.2021г. трудовото правоотношение с ОП „Комплекс за детско хранене” гр. Варна и М. П. М. е прекратено, на основание чл. 327 ал. 1 т. 12 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подадено заявление от 21.06.2021г. Със същата заповед е посочено като дължимо от работодателя обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2420, 18 лева. Няма спор още и за това, че БТВ на М. за м.

06.2021г. е в размер на 1210.09 лева и посоченото обезщетение от 2420.18лв. е в размер на две БТВ.

Съгласно служебна бележка от 23.06.2021г. М. П. М. е член на Синдикалната организация при „КДХ“ и редовно заплаща членски внос.

Представен е Общински КТД, сключен между ОП „КДХ“ при Община Варна, КТ „Подкрепа“ и КНСБ, според който в чл. 37, ал. 3, предл. 2 е уговорено, че при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение на осн. чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от два месеца. Ако работникът или служителят е работил през последните 10 години при един и същ работодател, обезщетението е в размер на БТВ за 6 месеца.