Решение № 178 от 07.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Б., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810100994 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ от К. А. З. срещу „В. П.“ АД. В исковата молба се сочи, че ищецът е бил служител в ответното дружество (с предишно наименование „А. Х.“ АД – клон Б.) на длъжност „кранист“, като ежедневното му място на работа бил строежът на автомагистрала „Х.“ в землището на с. Б., общ. Л.. На 29.03.2021г. ответникът му връчил Заповед № 16/12.03.2021 г., с която на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с. чл. 186 КТ му наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът оспорил уволнението по надлежния ред и било образувано гр. д. № 1700/2021 г. по описа на РС – Б., като с Решение № 165/08.03.2023 г. по в. гр. д. № 22/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила, уволнението било признато за незаконно, заповедта – отменена, а ищецът – възстановен на работа. Твърди се, че със същото решение на ищеца била присъдена сумата в размер на 5904 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 29.03.2021 г. до 21.05.2021 г. След приключване на съдебното дИ.е пред първата инстанция ищецът твърди, че продължил да стои без работа вследствие на незаконното уволнение, като това продължава и към момента. За периода 06.04.2021 г.

– 05.12.2021 г. бил вписан в „Бюро по труда“ – Л. като лице, търсещо работа. Счита, че са налице предпоставките за заплащане от работодателя на обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставащия период до края на 6-месечня законоустановен срок – от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г., или още четири брутни трудови възнаграждения. Посочва, че по образуваното първоинстанционно гр. дело № 1

1700/2021 г. по описа на РС- Б. се установило чрез съдебно – счетоводна експертиза, че дневното му брутно възнаграждение за последния пълен работен месец е в размер на 166,20 лв. Тъй като за първите два месеца от допустимия максимален срок му е присъдено обезщетение, счита, че остава дължимо обезщетение за периода от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. като работните дни са 90 и претендираното от него обезщетение е общо в размер на 14 958 лв. С оглед на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 14 958 лв. – четири брутни трудови възнаграждения за периода от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество Оспорва иска като неоснователен Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че и след приключване на съдебното дИ.е по гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС продължавал да е безработен. Сочи се, че страните по делото са постигнали споразумение, съгласно което заявяват, че няма да имат каквито и да било претенции помежду си във връзка с прекратеното ТПО. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен, ответникът заявява възражение за прихващане със сумата от 2160,57 лв. – изплатено на ищеца обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Аргументира възражението за прихващане с обстоятелството, че при признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна трудовото правоотношение се счита възстановено, поради което основанието за изплащане на обезщетение по чл.

224 КТ отпада с обратна сила и се дължи връщане на платеното. По същество настоява за отхвърляне на иска. Претендира и разноски.

В откритото съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа първоначално изложените си доводи и искания.

Подробни аргументи страните доразвиват в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 165/08.03.2023 г. по в. гр. д. № 22/2023 г. по описа на СОС е отменено Решение № 147/11.11.2022 г. по гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС и вместо него уволнението на ищеца К. А. З., извършено със Заповед № 16/12.03.2021 г. на „А. Х.“ АД – клон Б., е признато за незаконно и отменено, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „кранист“ и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за оставането без работа в размер на 5904 лв. за периода от 29.03.2021 г. до 21.05.2021 г. Решението е влязло в сила, тъй като съгл. Определение № 607/13.02.2024 г. по гр. д. № 2494/2023 г. по описа на ВКС не е допуснато до 2 касационно обжалване. Предвид влязлото в сила съдебно решение, отпада необходимостта в настоящото производство да се обсъждат Трудов договор № 173/13.07.2020 г., Приложение № 1 (л. 5 от делото), както и Заповед № 16/12.03.2021 г. за уволнението на ищеца.

От Служебна бележка изх. № 60-04-167/05.01.2022 г., изд. от Агенция по заетостта, ДБТ – Л., се установява, че за периода от 06.04.2021 г. до 05.12.2021 г. ищецът е бил регистриран като безработен и търсещ работа.

Със Споразумение от 14.02.2024 г. за доброволно уреждане на парични задължения и на възникнали отношения между страните по приключил съдебен спор с влязло в сила съдебно решение страните са постигнали договореност (чл. 3 от споразумението), че ищецът К. А. З. няма да претендира каквито и да било други суми във връзка с прекратеното трудово правоотношение, извън присъдените по съдебен ред с Решение № 165/08.03.2023 г. по в. гр. д. № 22/2023 г. по описа на СОС. В чл. 6 от споразумението се сочи, че ищецът К. А. З. потвърждава, че не желае да се явява на работа и да заеме длъжността при работодателя, на която е възстановен по съдебен ред, с оглед на което страните се съгласяват прекратяването на трудовото правоотношение да бъде извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 28.02.2024 г.

Видно от Заповед № РД-01-16/28.02.2024 г., възстановеното по съдебен ред трудово правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 2 КТ, считано от 28.02.2024 г., тъй като работникът не се явява на работа в законоустановения срок за заемане на длъжността, на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение № 165/08.03.2023 г. по възз. гр. д. № 22/2023 г. по описа на СОС. Заповедта е връчена на работника лично и срещу подпис на 28.02.2024 г., което се установява от инкорпорираната в същата разписка.

Съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, а именно месец февруари 2021 година, е в размер на 3323,95 лв., както и че на ищеца е било изплатено обезщетение по чл. 224 КТ от ответното дружество в размер на 2160,57 лв. С оглед последното, отпада необходимостта да се обсъждат представените фишове за заплати.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.

В тежест на ищеца е пълно и главно да докаже в процеса, че е работил при ответника по трудово правоотношение, което е било прекратено, а уволнението му е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение. Ищецът следва да докаже и 3 факта на оставането си без работа, поради незаконното уволнение за процесния период от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г., както и размера на претендираното обезщетение, като в тази връзка следва да докаже какъв е бил размерът на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.

По възражението за прихващане ответникът следва да докаже, че е платил на ищеца обезщетение по чл. 224 КТ в твърдения размер и че основанието за плащането е отпаднало.

Между страните по делото е водено съдебно производство, в рамките на което процесното уволнение е признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение.

Предявеният в настоящото производство иск по чл. 225, ал. 1 КТ е допустим, тъй като касае период (22.05.2021 г. – 29.09.2021 г.), различен от този, който е бил предмет на разглеждане по гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС (29.03.2021 г. – 21.05.2021 г.). Искът е предявен в тригодишния законоустановен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.

Разгледан по същество, искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Чрез справката от Дирекция „Бюро по труда“ – Л. по несъмнен начин се доказва, че обективно ищецът е бил в състояние на безработица за процесния период от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. Ответникът не е провел насрещно доказване по отношение на възражението си, че в исковия период ищецът е работил.

Действително страните по делото са подписали помежду си Споразумение от 14.02.2024г. за уреждане последиците от прекратеното трудово правоотношение.

Частта от споразумението, в която ищецът К. А. З. е заявил, че няма да има повече претенции във връзка с прекратеното ТПО, представлява предварителен, извънсъдебен отказ от права. Подобен отказ е недействителен, поради което споразумението в тази част не поражда правно действие.

Споразумението в т. 6 има характер на изрично деклариране от страна на ищеца, че отказва да заеме предлаганата му от работодателя предишна длъжност, на която е възстановен по силата на съдебното решение. Споразумението обаче е постигнато едва през 2024 г. и съдебното производство относно отмяната на незаконното уволнение е приключило с влязъл в сила акт едва на 13.02.2024 г. Следователно за исковия период от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. производството по делото за отмяна на уволнението е било все още висящо, уволнението е било факт, макар и впоследствие признато за незаконно и отменено, както и ищецът обективно е бил безработен за това време, именно поради процесното незаконно дисциплинарно уволнение.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ регламентира, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на 4 брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

При изчисляване размера на полагаемото обезщетение съдът съобрази разпоредбата на чл. 228, ал. 2 вр. с. чл. 225 КТ. Брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението, възлиза на 3323,95 лв., което обстоятелство е отделено за безспорно при изрично признание от страните.

Месец февруари 2021 г. има 20 работни дни, при което среднодневното БТВ за един работен ден е 166,20 лв. Процесният период от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. обхваща точно 90 работни дни (съобразно официално обявените за неработни 24-ти май, 6-ти септември и 22-ри септември). Така при 90 работни дни и БТВ в размер на 166,20 лв. за всеки работен ден, размерът на дължимото обезщетение за процесния период възлиза на 14 958 лв.

Поради всичко гореизложено предявеният иск е доказан по основание, размер и период и следва да бъде уважен.

По възражението за прихващане

Релевираното възражение за прихващане е било наведено и в процеса, развил се п о гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС. Първоинстанционния съд по гр. д. № 170/2021 г. обаче не го е разгледал, тъй като същото е било заявено в условията на евентуалност, а съдът е отхвърлил предявените искове. Въззивната инстанция, макар да е отменила първоинстанционното решение, не е се е произнесла по възражението за прихващане, като срокът по чл. 250, ал. 1 ГПК за евентуално допълване на въззивното решение е изтекъл. Затова силата на пресъдено нещо („res judicata”) на окончателния акт гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС не се разпростира по отношение на възражението за прихващане. Затова не е налице процесуална пречка същото да се разгледа в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d536f7d9-51d9-478c-a0e0-d448fc21f99b