Решение № 5232 от 22.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5232 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докл*аното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330108233 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът А. К. З., ЕГН **********, * е предявила против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8 в условията на обективно кумулативно и при условията на евентуалност съединени искове, от които главен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 21, ал.1 ЗПК във с чл. 19, ал.4 и ал. 5 ЗПК и чл.26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143,ал. 1 във вр. с чл. 143, ал.2, т. 10 ЗЗП за признаване на нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № * г. , предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3904,44 лв. и главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3904,44 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителната клауза на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № * г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3904,44 лв., както и предявени при условията на евентуалност искове за връщане на същата сума, но съответно на основание чл.55, ал.1, пр. 2 –ро и чл. 55, ал. 1, пр.

3-то ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № * г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната в заем сумата от 2000 лв., а ищецът в качеството му на кредитополучател се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва, съгласно условията на договора. Уговорени са годишен лихвен процент – 36 % и годишен процент на разходите – 42,58 % при установен, при срок на кредита от 24 месеца. Твърди се, че с разпоредбата на чл. 7 от Договора е установено задължение за предоставяне на обезпечение в срок от 3 дни от сключване на договора, като са описани условията, на които следва да отговоря това обезпечение. Посочва се, че е предвидена в чл. 27 от договора неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената 1 сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Сочи, че му е начислена неустойка от 3904,44 лв., като на * г. е извършено пълно погасяване на кредита, включително и на начислената неустойка, която е разпределена за заплащане, ведно с месечните погасителни вноски с посочени в уточнителна молба падежи и размери.

Счита, че така начислената сума е недължима, тъй като клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Сочи, че в разрез с нормите на добросъвестността са начислени задължения, които н*ишават размера на предоставения за ползване финансов ресурс.

Излагат се доводи за нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Твърди се, че се поставят неизпълними условия за предоставяне на обезпечение, като начислената неустойка се включва в погасителния план, което представлява скрита печалба и обогатяване на кредитора.

Твърди, че тази сума е недължима и поради неравноправност на клаузата на основание чл.

143 ЗЗП. Сочи, че с начисляване на посочената задължения в полза на кредитора се установява допълнително възнаграждение и по този начин се достига до неоснователното му обогатяване.

На основание подробно изложените доводи в исковата молба и уточнителната молба моли предявените искове да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от * г., в който е установено, че в полза на потребителя се предоставя заемна сума в размер от 2000 лв., получена от ищеца на каса на *. Посочва, че действително в чл. 17 от Договора за кредит е предвидено заплащане на неустойка, но сочи, че кредиторът не е задължен да претендира същата.

Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключване на договора. Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна.

Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение.

Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер от 0, 9 % не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността.

Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от 2 неизпълнението вреди. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване. Излага подробни съображения за действителност на клаузата за неустойка. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Не се спори, че на * г. между ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 950 лв., както и че в договора за кредит е предвидена оспорената от ищеца клауза за неустойка със соченото съдържание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че е сключен договор за кредит № * г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната в заем сумата от 2000 лв., а ищецът в качеството му на кредитополучател се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва, съгласно условията на договора. Уговорени са годишен лихвен процент – 36 % и годишен процент на разходите – 42,58 % при установен, при срок на кредита от 24 месеца. С разпоредбата на чл. 7 от Договора е установено задължение за предоставяне на обезпечение в срок от 3 дни от сключване на договора, като са описани условията, на които следва да отговоря това обезпечение.

В чл. 27 от договора е предвидена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Падежът на последната вноска настъпва на 30.09.2023 г.

Приети са като писмени доказателства и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СтикКредит“ АД и потребителите. Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Към договора е приложен погасителен план, в който са отразени месечните вноски с включена в тях неустойка и размера на неустойката. Общата дължима сума по кредита – главница и лихва е 3074,62 лв., а обща дължима сума по договора с неустойка е в общ размер от 6979,06 лв.

Не се оспорва и от приетата по делото като писмено доказателство разписка се установява усвояването на заемната сума от ищеца чрез *.

На * г. ищецът е предявила против ответника претенции за връщане на неустойка за непредставяне на обезпечение по няколко изрично посочени договори, сключени с ответника.

Приети са като писмени доказателства електронни документи на хартиени носители, удостоверяващи извършени от ищеца към ответника плащания, както следва: на 03.11.2021 г.- 290,79 лв.; на 25.01.2022 г. – 733,28 лв.на 27.01.2022 г. – 25 лева; на 25.02.2022 г.- 754,12 лв. и на 11.05.2022 г. -1848,74 лв. – пълно погасяване.

Освен горепосочените платежни документи са представени от ответника и приети 3 като писмени доказателства и платежно за заплатена сума в размер от 2192,14 лв. на 01.12.2021 г., както и сума в размер от 71,29 лв. от същата дата.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че общо платената по договора за заем сума, съгласно приетите по делото като писмени доказателства платежни документи, описани по - горе е в размер от 3651,93 лв. С тази сума е погасена главница и лихва в общ размер от 3074,50 лв. и неустойка в размер на 577,43 лв. в.л. установява, че неустойката не е включена в ГПР, като процентът на оскъпяване на кредита с неустойката за непредставяне на обезпечение е в размер от 227 %.

Представените допълнително от ответника документи, удостоверяващи плащания не са взети предвид при изготвяне на приетото по делото заключение, поради и което се установява, че общо платената сума по договора за кредит е в общ размер от 5915,36 лв., с която е погасена главница и лихва в общ размер от 3074,50 лв. и неустойка в размер от 2840,86 лв.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Стик - Кредит“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Видно от договора за кредит № * г. в чл.17 е уговорено задължение за потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора видове, а съгласно чл.27, ал1 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 0.9 % от усвоената сума за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение.

Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., 4

II т. о./. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.