Определение № 2392 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2392 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501664 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от „**********, чрез адв. М.

К. против определение №4365/31.03.2025г. по гр.дело №10606/24г на ПРС, 22 гр.с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното Решение №597/12.02.2025 г. по гр.дело №10606/24г на ПРС, 22 гр.с. в частта за разноските, с която се иска да присъдят разноски на „******** за платена ДТ и адвокатско възнаграждение – по насрещния иск и да се редуцират присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 720 лв. с ДДС в полза на адв.Д. М. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на ищцата З. Л. М.Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се редуцира присъденото адвокатско възнаграждение и се присъде аадв.възнагрждение без ДДС в размер под минималния.

От въззиваемата страна чрез адв.Д. М. е подаден отговор, с който оспорва жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 24.04.2025г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 16.04.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана по същество е честично основателна, поради следното:

Пред РС от З. Л. М. чрез адв.Д. М. е предявен иск прогласявена нищожността на договор за кредит, а ответника „*******е предявил насрещни осъдителни искове общо за сумата 3128,50 лв., включваща 2540 лв. –главница, 299,51 лв.- възнаградителна лихва и 288,99 лв.- мораторна лихва. РС е уважил насрещният иск за сумата 2540 лв. и е отхвърлил иска за разликата над 2540лв. до пълния предявен размер от 3128,50 лв. В полза на адв. М. като пълномощник на З. Л. М. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил АВ в размер на 720 лв.с ДДС.

Цената на предявените искове е 3128,50 лв.

1

Оплакванията в ЧЖ са, че РС неправилно е приел, че не следва да се присъждат разноски на „******* по уважения насрещен иск, тъй като правната уредба не допускала разноски да бъдат възлагани върху потребителя в зависимост на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие установяване нищожност на договорна клауза; счита, че адв.хонорар, присъден на насрещната страна следва да бъде в размер под определения в Наредба №1, съгласно практиката в решение от 05.12.2006 г. на д.№С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС; че при безплатна предоставяне на правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА адвокатът сам се съгласява да получи хонорар само доколкото постановения резултат е в полза на страната, която представлява, а размерът се определя съобразно уважената/отхвърлена част от иска; счита, че адв.хонорар, присъден на наср.страна следав да бъде присъден без ДДС в хипотезата на чл.38ЗА, тъй като ДДС съгласно чл.2,т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.

Доводите адв.Д. М. са, че според чл.2,ал.5 Наредба №1, АВ се определя съгласно цената на всеки иск. С решението на СЕС е прието, че нац.съд следва да провери съотношението между адв.хонорар и цената на адв.труд с цел – за защита на потребителите и качествено правосъдие. Цитира практика на ВКС, според която при присъждане на АВ по чл.38 ЗА дължимото възнаграждение следва да включва ДДС.

По направените доводи ПОС намира следното:

ПОС намира, че трайната съд.практика приема, че при определяне на АВ по чл.38 ЗА, на проц.представител на станата-потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба №1/2004г., следва да отговара на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършните правни действия. Настоящият състав намира за справедливо с оглед броя на исковате, тяхната ниска правна и фактическа сложност, преключване на делото в едно заседание и положения труд от защитника, че на адв.Д.М. следва да бъде определено АВ в размер на 480 лв. с ДДС за безплатната защита по ДПЗ по реда на чл.38,ал.2 ЗА на ищцата З.М. С оглед резултата от спора, обаче, на адв.М. следва да се присъди АВ по съразмерност на уваженият иск и по съразмерност на отхвърлените насрещни искове, т.е. 240 лв.+45,15лв. /240 х588,50:3128,50=45,15лв./ =285,15 лв. с ДДС. Или присъденото АВ на адв.М. от РС следва да бъде редуцирано от 720 лв. на 285,15 лв.

ПОС намира, че дължимото АВ по чл.38,ал.2 ЗА следва да включва ДДС, поради това, че съгл.§2а от ДР на Наредба№1/2004 г., за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху АВ по наредба №1, от което следва, че върху минимално дължимото според наредбата АВ следва да се начислява 20% ДДС, включително и в случаите, когато е оказана безплатна правна услуга, която съставлява облагаема възмездна доставка която е обект на облагане съгл.чл.2,т.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС, без значение дали АВ е предварително заплатено или е определено по чл.38 ЗА.

По отношение на искането за присъждане на разноски на „******* по съразмерност на уважените насрещни искове:

2

ПОС въприема доводите на РС, че при уважаване на иска на ищцата за прогласяване за нищожност на договора за потребителски кредит и при частично уважване на насрещните искове на кредитора, не следва да се възлагат разноски по съразмерност в полза на кредитора върху потребителя поради неравноправният характер на договорните клаузи и на осн.чл.272 ГПК – препраща към тях. РС правилно е приложил решение от 16.7.2020 по д.С224/19 и С-259/19 на СЕС, които имат задължителен характер по аргумент от чл.633ГПК, /в тази насока е и съд.практика на ВКС – О.№366/16.8.2022г. по ч.т.д.№1085/22 г. на ВКС,1ТО/, където е казано, че не следва в полза на ищеца по насрещните искове да се присъждат разноски съобразно уважената част от насрещните искове.

В този смисъл молбата за изменение на решението на ПОС по чл.248,ал.1 ГПК е основателна само в частта за редуциране на АВ по чл.38 ЗА.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №4365/31.03.2025г. по гр.дело №10606/24г на ПРС, 22 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „********* за изменение на постановеното делото Решение №597/12.02.2025 г. по гр.дело №10606/24г на ПРС, 22 гр.с. в ЧАСТТА за редуциране на присъденото АВ на адв.М. по чл.38 ЗА и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №597/12.02.2025 г. по гр.дело №10606/24г на ПРС, 22 гр.с. в частта за разноските като РЕДУЦИРА присъденото на адв.Д. М. М. от АК-П. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА като пълномощник на ищцата З. Л. М. от 720 лв. с ДДС на 285,15лв. с ДДС, присъдено по съразмерност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „******** за изменение на постановеното делото Решение №597/12.02.2025 г. по гр.дело №10606/24г на ПРС, 22 гр.с. в частта за разноските в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3