Решение № 111 от 21.04.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Добрич, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20223230200674 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат К. И. от Адвокатска колегия - Добрич, срещу наказателно постановление № 22-1717-000176 от 20.06.2022 г., издадено от Радостин Пейчев Пейчев – началник сектор в ОДМВР - Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на П. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 174, ал.

3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

1

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 06.06.2022 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № ***, Серия АД. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед с Рег. № 357з-172/21.01.2022 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, относно оправомощаване на държавни служители от сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ - Добрич, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Кодекса за застраховането на обслужваната територия. Съгласно т. 1 от цитираната заповед, оправомощени да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата са служителите от звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши полицейски инспектор), служители от звената „Патрулно-постова дейност“ на длъжност

„полицейски инспектор“,

„командир на отделение“,

„полицай/старши полицай“ при Първо РУ - Добрич на обслужваната територия, успешно преминали обучение и положили писмен изпит, съгласно Заповед с Рег. № 8121з-1656/07.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед с рег. № 357-2496/17.12.2021 г. на Директора на ОДМВР Добрич, както следва: № 10. Д. Х. Ж. – старши полицай. Т.е., актосъставителят Д. Х. Ж. поименно е посочен като оправомощено лице да съставя актове за установяване на административни нарушения и да осъществява контролна дейност по Закона за движението по пътищата.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят не се е възползвал от правото си на 2 писмени обяснения/възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

3

Съгласно т. 3.9 от заповедта, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Радостин Пейчев Пейчев е началник сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.06.2022 г., в 22:15 часа, в гр. Добрич, на околовръстен път ж.к. „***“, на около 100 (сто) метра преди бензиностанция „***“, в посока магазин „***“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „****” с рег. № ****, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с 4 инвентарен № ARPL-0259 за употреба на алкохол. Водачът лъха на алкохол, същият е във видимо нетрезво състояние и се държи арогантно. На водача е издаден талон за изследване номер ***/06.06.2022 г., който водачът отказва да подпише – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на П. Б. Х. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Д. Х. Ж., М. Л. Ц., Г. З. Г. и С. Х. М. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д. Х. Ж., М. Л.

Ц., Г. З. Г. и С. Х. М., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е.Д.М., дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за нейната заинтересованост – същата е в приятелски отношения с жалбоподателя по настоящото дело П. Б. Х., поради което е налице обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин както от показанията на свидетелите Д. Х. Ж., М. Л. Ц., Г. З. Г. и С. Х. М., така и от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначените и изготвени в 5 хода на съдебното следствие съдебно-техническа (видео-аудиотехническа) експертиза № 5/13.01.2023 г. и допълнителна съдебно-техническа (видеоаудиотехническа) експертиза № 25/06.02.2023 г.

В посочените експертизи подробно са описани действията, жестовете и разговорите между свидетелите Д. Х. Ж., М. Л. Ц., Г. З. Г., Е.Д.М. и жалбоподателя П. Б. Х.. Видно от заключението на вещото лице, поведението на жалбоподателя П. Б. Х. съответства на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Д. Х. Ж., М. Л. Ц., Г.

З. Г., което е допълнително основание за тяхното кредитиране.

Както е известно от теорията, формата на вината се извежда от фактите, касаещи поведението на нарушителя. В настоящия случай, анализирайки цялостното поведение на П. Б. Х. по време на проверката, започнала в 21:56:49 ч. и продължила до 22:59:58 ч., безспорно установено посредством гласните доказателства, обективирани чрез показанията на свидетелите Д. Х.

Ж., М. Л. Ц., Г. З. Г., подкрепени със заключението на вещото лице по изготвените съдебно-техническа (видео-аудиотехническа) експертиза № 5/13.01.2023 г. и допълнителна съдебно-техническа (видео-аудиотехническа) експертиза № 25/06.02.2023 г., и изразяващо се в недопустими словоизлияния и персонални квалификации към полицейските служители, изпълняващи служебните си задължения, се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а впоследствие е отказал и да получи издадения талон за изследване № ***, респективно – да даде кръв за химическо изследване.