Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 18.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Частно наказателно дело 925/2025
Вид
Решение № 268
Подписан
18.11.2025
В сила
26.11.2025
Състав
КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. *******, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *******, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600200925 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32 във вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централна служба за връзка в Германия:Федерална служба по правосъдие (Zentrale Kontaktstelle in Deutschland: Bundesamt fur Justiz) за признаване и изпълнение на решение на съдебен орган – Amtsgericht Neuwied, Hermannstrase, постановено на 22.10.2024 г., влязло в сила на 03.12.2024 г., за налагане на финансова санкция, с което на С. М. Р. с пост. адрес от гр. ***********, ул. „******* ***********“ ** и настоящ адрес гр.

***********, ул. „**** **********“ № * ет. *, общ. ***********, обл. *******, е била наложена финансова санкция общо в размер на 1 619,50 евро, представляваща глоба в размер на 1500,00 евро и разходи в размер на 119, 50 евро за съдебно и административно производство за извършено престъпление по § 142 от Наказателния кодекс (StGB) на Германия, наказуемо съгласно §§ 142 ал. 1 т. 1, 69, 69а НК (StGB).

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице не се явява, а назначеният служебен защитник пледира за отхвърляне на искането.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с представените по делото доказателства и отчете становищата на страните съобрази следното:

В Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС е описано деянието, за което е 1 бил санкциониран С. М. Р. и което според изложеното се изразява в това, че като водач на МПС на 23.05.2024 г. около 14:46 ч., управлявайки товарен камион с рег. Номер ********* и ремарке с регистрационен номер **********, по време на маневриране по улица „*****************“ се сблъсква с автомобил с регистрационен номер ******** в резултат на което са възникнали щети за третото лице в размер на 11 778,90 евро и напуска местопроизшествието без да даде възможност да бъдат направени необходимите констатации, с което санкционираното лице показва, че е непригоден за управление на моторно превозно средство, което съставлява престъпление по § 142, ал. 1 т. 1, 69, 69а НК от Наказателния кодекс (StGB) на Германия. В удостоверението е отразено, че решението, чието изпълнение се иска да бъде признато, е постановено на 22.10.2024 г., влязло в сила на 03.12.2024 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството е било писмено, лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд, като същото е било уведомено съобразно законодателството на издаващата държава за възможността да обжалва решението и срока за това. Отбелязано е, че давностният срок за изпълнение на наложената финансова санкция изтича на 02.12.2027 год.

Изложеното налага извода, че в случая са налице формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на Държава - член на ЕС, удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 1 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни Закон, при които може да се откаже изпълнение на решението. Към удостоверението е приложено решението за санкциониране на лицето, на немски език, без превод. Според удостоверението засегнатият е санкциониран за поведение, представляващо престъпление по § 142 от Наказателния кодекс (StGB) на Германия, наказуемо съгласно §§ 142 ал. 1 т. 1, 69, 69а НК (StGB).

Така описаното в удостоверението деяние попада сред изброените в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС деяния, за които не се изисква двойна наказуемост като предпоставка за признаване и изпълнение на акта за тяхното санкциониране.

Изпълнението на решението не е погасено поради изтекла давност по българското законодателство, не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Отделно от това, във връзка с доводите на защитата, справката от НБД „Население“ удостоверява по несъмнен начин, че Р. има и поС.ен, и настоящ адрес в Република България. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 – 11 от чл. 35 на Закона, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция.

Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност на 1 619,50 евро възлиза на 3 167.47 лева. Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното и на осн. чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА Решение от 22.10.2024 г., влязло в сила на 03.12.2024 г. на съдебен орган – Amtsgericht Neuwied, Hermannstrase, Република Германия, за налагане на финансова санкция /глоба/ по отношение на С. М. Р. ЕГН **********, с пост. адрес от гр. ***********, ул. „******* ***********“ ** и настоящ адрес гр. ***********, ул. „**** **********“ № *, ет. *, общ. ***********, обл. *******, в размер на 1 619,50 евро, представляваща глоба 1 500,00 евро и разходи 119,50 евро с левова равностойност по курс на Българска народна банка от 3167.47 лева.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати за изпълнение на органите на Националната агенция по приходите.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 7дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – *******: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. *******, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *******, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600200925 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32 във вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод постъпило удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Централна служба за връзка в Германия:Федерална служба по правосъдие (Zentrale Kontaktstelle in Deutschland: Bundesamt fur Justiz) за признаване и изпълнение на решение на съдебен орган – Amtsgericht Neuwied, Hermannstrase, постановено на 22.10.2024 г., влязло в сила на 03.12.2024 г., за налагане на финансова санкция, с което на С. М. Р. с пост. адрес от гр. ***********, ул. „******* ***********“ ** и настоящ адрес гр.

***********, ул. „**** **********“ № * ет. *, общ. ***********, обл. *******, е била наложена финансова санкция общо в размер на 1 619,50 евро, представляваща глоба в размер на 1500,00 евро и разходи в размер на 119, 50 евро за съдебно и административно производство за извършено престъпление по § 142 от Наказателния кодекс (StGB) на Германия, наказуемо съгласно §§ 142 ал. 1 т. 1, 69, 69а НК (StGB).

В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице не се явява, а назначеният служебен защитник пледира за отхвърляне на искането.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с представените по делото доказателства и отчете становищата на страните съобрази следното:

В Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС е описано деянието, за което е 1 бил санкциониран С. М. Р. и което според изложеното се изразява в това, че като водач на МПС на 23.05.2024 г. около 14:46 ч., управлявайки товарен камион с рег. Номер ********* и ремарке с регистрационен номер **********, по време на маневриране по улица „*****************“ се сблъсква с автомобил с регистрационен номер ******** в резултат на което са възникнали щети за третото лице в размер на 11 778,90 евро и напуска местопроизшествието без да даде възможност да бъдат направени необходимите констатации, с което санкционираното лице показва, че е непригоден за управление на моторно превозно средство, което съставлява престъпление по § 142, ал. 1 т. 1, 69, 69а НК от Наказателния кодекс (StGB) на Германия. В удостоверението е отразено, че решението, чието изпълнение се иска да бъде признато, е постановено на 22.10.2024 г., влязло в сила на 03.12.2024 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството е било писмено, лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд, като същото е било уведомено съобразно законодателството на издаващата държава за възможността да обжалва решението и срока за това. Отбелязано е, че давностният срок за изпълнение на наложената финансова санкция изтича на 02.12.2027 год.

Изложеното налага извода, че в случая са налице формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на Държава - член на ЕС, удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 1 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни Закон, при които може да се откаже изпълнение на решението. Към удостоверението е приложено решението за санкциониране на лицето, на немски език, без превод. Според удостоверението засегнатият е санкциониран за поведение, представляващо престъпление по § 142 от Наказателния кодекс (StGB) на Германия, наказуемо съгласно §§ 142 ал. 1 т. 1, 69, 69а НК (StGB).

Така описаното в удостоверението деяние попада сред изброените в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС деяния, за които не се изисква двойна наказуемост като предпоставка за признаване и изпълнение на акта за тяхното санкциониране.

Изпълнението на решението не е погасено поради изтекла давност по българското законодателство, не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Отделно от това, във връзка с доводите на защитата, справката от НБД „Население“ удостоверява по несъмнен начин, че Р. има и поС.ен, и настоящ адрес в Република България. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 – 11 от чл. 35 на Закона, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция.

Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност на 1 619,50 евро възлиза на 3 167.47 лева. Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.