Присъда № 69 от 11.02.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ от 18.03.2025г. към ПРИСЪДА № 69 от 11.02.2025г. по НЧХД № 12008/2024г. по описа на СРС

Производството е образувано по внесена частна тъжба вх.№ 269161 от 22.08.2024г., от Д. Я. Я. с ЕГН ********** и адрес в **********, съдебен адрес в ******** срещу В. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес в ********* С разпореждане № 11852 от 01.10.2024г. , съдът е квалифицирал, описаните в частната тъжба факти, като престъпление по чл. 148 , ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, за това , че на 25.07.2024г. около 14:45 ч., чрез електронно писмо , изпратено от личния й електронен адрес : ******** до четиридесет и девет адресати , разгласила позорно обстоятелство за Д. Я., като посочила :“ Цялата ЕС разбра, че сте присвоили дворчето си…“ .

В съдебно заседание частния тъжител Я. , редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. К. – с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения последният-от името на доверителя си поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение и моли съдът да я признае за виновна. В тази връзка сочи за категорично доказано, че подсъдимата е автор на инкриминираното изявление , че негов адресат е частният тъжител и то е станало достояние на всички лица, прибавени като адресати .

Адв. К. посочва, че с изявлението се вменяват на ч.тъжител позорни , неморални и противоправни действия, които освен това са неверни.

Предвид изложеното, адв. К. иска подсъдимата да бъде призната за виновна , а на доверителят му да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание, подс. В. Д., редовно призована се явява лично и с адв. Тодоров с пълномощно по делото.

В хода на съдебното следствие подс. Д. дава обяснения, в които потвърждава, изпращането на инкриминираното писмо с посочено в тъжбата съдържание, но отрича с това да е извършила престъпление. Сочи, че съобразно документите за собственост , дружеството управлявано от ч. тъжител притежава недвижим имот в сграда, в режим на ЕС, но не притежава двор за лично ползване. Подсъдимата посочва, че процесният двор е обща част и режийните разходи за него се заплащат от касата на ЕС.

В хода на съдебните прения , защитникът на подсъдимата – адв. А. иска подзащитната й да бъде призната за невиновна, поради липса на престъпление от обективна страна.

Алтернативно, адв. А. навежда аргументи за малозначителност.

В хода на съдебните прения, адв. М. поддържа казаното от адв. А..

В своя защита, подс. Д. добавя, че в от документите, предшестващи , издаването на „акт 16“ е видно, че заградените от ч. тъжител площи са общи за ЕС.

1

В последната си дума, подсъдимата изразява увереност, че съдът ще вземе най-правилното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата В. Х. Д. с ЕГН ********** е родена на *******г. в гр.

София, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше образование .

Подсъдимата и ч. тъжител са съседи и собственици на самостоятелни обекти в сграда, в режим на ЕС, находяща се в **********.

В същата сграда от 16.09.2015г. собственост – офис № 3, притежава и ТД „ **********“ ЕООД с управител Д. Я. (ч. тъжител). В нотариалният акт, в който е обективирано придобиването на собственост от ТД не било описано придобиване на двор, градина или прилежаща тераса.

С писмо от неустановена дата , гл. архитект на СО наредил на Д. Я. – в лично качество да възстанови ограда с цел обособяване на двор-градина пред.

Ап. 44, офис № 2 и офис № 3.

През 2022г. ч. тъжител поставил градинска мрежа пред офис № 3, като по този начин обособил самостоятелен двор-градина към посочения имот. До този двор-градина нямало достъп за останалите съсобственици в ЕС , което довело до напрежение между съседите, спорове, подаване на жалби и пр.

На посочената , спорна площ имало изградено осветление и поливна система , като режийните разходи се заплащали от фондовете на ЕС.

Между управителното тяло и отделните съсобственици се осъществявала кореспонденция чрез електронна поща и това бил приетият начин за комуникация.

През юли месец 2024г. кореспонденцията между ч. тъжител и отделни съсобственици в сградата по повод процесния двор-градина, зачестила.

На 25.07.2024г. между подсъдимата и частният тъжител е проведена кореспонденция по електронна поща , в която първата заявила, че не е виждала документите, на които се позовава Я..

В резултат на разменените писма , съдържащи и обвинения в некомпетентност в 14: 45 ч. подсъдимата изпратила пореден отговор на ч. тъжител с копие до останалите членове на ЕС (четиридесет и девет адресата) чрез електронно писмо , изпратено от личната й електронна поща с адрес:

******** , в което посочила“ Уважаеми секретарю на ЕС, Цялата ЕС разбра, че сте присвоил, дворчето си, нямате документ за собственост, плащаме Ви тока и водата. По тази причина избягахте и от вайбър групата. Сега тъй като не можете да отговорите на нашите въпроси се опитвате да измисляте някакви съшити с бели конци истории, но както в групата, така и тук всички съседи ще си извадят правилните изводите от Вашите неадекватни еквилибристики.

Предлагам да спрем с празните приказки. Ако имате нотариален акт за земята, покажете го. ДРУГОТО Е ШУМ В ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО!!!Поздрави, В.

“.

2

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства – показания на разпитаната по делото свидетелка К.П., обясненията на подсъдимата и приобщените писмени доказателства.

При обсъждането и анализа на гласните доказателства съдът намери, че св. П. дава информация , която съответства на събрания доказателствен материал. Същата е категорична, че ч. тъжител е оградил с ограда площи, които са общи части на сградата в режим на ЕС , последната е заплащала режийните разходи за поддръжка(поливна система и вода) и осветление на тези площи както и , че всички съсобственици са били в течение на тези обстоятелства.

Заявеното от тази свидетелка съответства на отразеното в протокол от ОС и приложени разпечатки от кореспонденция между частния тъжител и Л.М. и между него и подс. Д.

Всички гласни доказателства, досежно хронологията на събитията са еднопосочни и кореспондират с приобщените писмени доказателства.

По отношение обстоятелството, че ч.тъжител е поставил процесната ограда няма спор между страните. Ч. тъжител в кореспонденцията си , както и в частната тъжба сочи, че е сторил това на годно правно основание.

Подсъдимата и други съсобственици, поддържат тезата, че заградената площ е обща на ЕС.

Този спор не може да бъде предмет на уреждане в настоящето производство , съответно съдът няма да излага аргументи по отношение законността на извършените от ч. тъжител действия.

Очевидно е , че част от представените по делото доказателства дават увереност на ч. тъжител, че е действал правилно и в съответствие със закона, а друга част от тях мотивират ЕС и в частност подсъдимата да счита, че оградата е поставена в нарушение на закона и във вреда на ЕС.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Клеветата по своя характер е умишлено, противоправно посегателство върху честта и достойнството на човека.

От обективна страна като елемент от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, изпълнителното деяние следва да бъде установено в едната от двете посочени в закона форми , а именно: разгласяване на позорно обстоятелство за другиго.

От субективна страна следва да бъде установена форма на вина умисъл. Т. е. необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер на деянието , а именно: че разгласява позорно обстоятелство за друг като знае неговата неистинност. Като волеви момент на прекия умисъл следва да се установи, че подсъдимата е целяла настъпването на този резултат.

В настоящия случай се твърди, че подсъдимата на 25.07.2024г. около 14:45 ч. чрез електронно писмо , изпратено от личния й електронен адрес :

3

******** до четиридесет и девет адресати , разгласила позорно обстоятелство за Д. Я., като посочила :“ Цялата ЕС разбра, че сте присвоили дворчето си…“ На първо място е нужно да се посочи, че отправянето на репликата :

Цялата ЕС разбра, че сте присвоили дворчето си…“ не може да се квалифицира като позорно обстоятелство. Писмото на подсъдимата, в което се съдържа процесното изявление е поредното от разменена кореспонденция , като в ред „относно“ е видно, че тя касае „ писмо ЕС“, осъществявана е в период от време между членове на ЕС по повод писмо на частния тъжител с приложени копия на документи, респективно спорният въпрос : заградил ли е частният тъжител незаконно и във вреда на ЕС процесната площ е бил предмет на обсъждане от членовете на ЕС .

В този смисъл, липсва и разгласяване. Действително, така направеното изявление е с негативна конотация и със сигурност е предизвикало неприятни емоции у частния тъжител, но по характера си и при условията на реализирането му не представлява клевета в никоя от предписаните от закона форми.

Разгласяването на позорни обстоятелства за да е съставомерно по НК , трябва винаги да цели и да е от характер да предизвика, еднозначна отрицателна оценка на обществото за пострадалия.

В случая , обществото (представено от етажните съсобственици) в голямата си част е застъпило становището, че действията на ч. тъжител са незаконосъобразни, което е видно от приложения протокол от проведено ОС на ЕС, респективно самото писмо от подсъдимата и неговото съдържание не е могло да предизвика отрицателна оценка за ч.тъжител. Тези от съсобствениците , които са приели, че той е действал правилно са изразили тази позиция, останалите – обратната.

Установено е , че ч.тъжител от една страна и други негови съседи от друга са търсили чрез жалби, сигнали и молби, окончателно решаване на спора , но до момента, същият не е разрешен.

Няма данни подсъдимата да е предприела действия по разгласяване на твърденията си пред трети лица, т.е. такива извън тези, които случаят със заградената площ касае пряко или тези, в чиято компетентност е било да установят евентуално накърнени права.

Предвид това, съдът намери, че поведението на подсъдимата е несъставомерно, като престъпление по чл. 148 , ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК и я призна за невиновна по предявеното й обвинение.

С оглед обстоятелството, че съдът призна подсъдимата за невиновна на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъди частния тъжител да й заплати направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева.

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.

4

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

----- следващ документ -----