Решение № 5014 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5014 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100500817 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №18337 от 08.11.2023г., постановено по гр.дело №6288/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, са отхвърлени предявените от Н. М. Л., с ЕГН **********, срещу "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК 206155179, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено с предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и заповед №368/11.11.2022г., издадени за работодател от главен директор "Човешки ресурси" на ответното дружество; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "оператор, зареждане на гориво"; както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9000.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.12.2022г. до 12.06.2023г., като неоснователни. С решението е осъден Н. М. Л., с ЕГН **********, да заплати на "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК 206155179, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 3703.14 лв., представляваща деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Н. М. Л., с ЕГН **********, чрез адв.З. Н., с която се обжалва изцяло решение №18337 от 08.11.2023г., постановено по гр.дело №6288/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, както и са възложени в тежест 1 разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че при доказателствена тежест за ответника по делото е останал недоказан факта, че е налице закриване на "част от предприятието" като материално-правна предпоставка за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Оспорват се изводите на първостепенния съд, че звеното, в което е изпълнявал трудовите си функции ищеца – Сектор 1 "Складово стопанство" в отдел "Горивосмазочни материали /ГСМ/" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", има белезите на "част от предприятието" по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ. Поддържа се още, че след закриване на Сектор 1 "Складово стопанство" трудовите функции, включени в длъжностната характеристика на ищеца, с а продължавали да се изпълняват от други служители, поради което се твърди, че е било извършено вътрешно организационно преустройство, което не е основание за издаване на оспорената заповед за уволнение.

В този смисъл се поддържа, че посоченото от работодателя прекратително основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, не е реално извършено, същото е фиктивно. Оспорват се и констатациите на вещото лице, изготвило допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, като се твърди, че същото следва да се преценява заедно с останалите по делото доказателства, като в случая изводите на съдебния експерт-счетоводител противоречат на останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът не следва да кредитира приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

На следващо място се твърди още, че предизвестие №ЧР-153/11.11.2022г. и заповед №368/11.11.2022г. са издадени от ненадлежен орган - главен директор "Човешки ресурси" на ответното дружество, който не се явява работодател на ищеца.

Допълнителни правни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмени бележки.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК относно сторените разноски във въззивното производство. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК 206155179, чрез процесуален представител адв.С. В., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че правилни и законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че звеното, в което е изпълнявал трудовите си функции ищеца, е закрито с решение на Управителния съвет от 09.11.2022г., премахнато е от структурата на предприятието и дейността му е преустановена. В този смисъл се поддържа, че по делото е доказано, че е било извършено реално закриване на "част от предприятието" по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, при спазване на законовата процедура, както и че заповедта за уволнение е издадена от оправомощен орган, което налага извода, че обжалваната заповед за уволнение е законосъобразна . При условията на евентуалност поддържа релевираното в писмения отговор по чл.131 ГПК възражение за прихващане на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ с изплатеното такова при прекратяването на трудовото правоотношение по чл.222, ал.1 КТ в размер на сумата от 2381.78 лв.. Допълнителни правни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмени бележки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на 2 сторени разноски пред въззивната инстанция в размер на платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Н. М. Л., с ЕГН **********, срещу "СОФ КЪНЕКТ" АД, ЕИК 206155179, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ и при условията на евентуалност е прието за разглеждане възражение с правно основание чл.222, ал.1 КТ.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответното дружество -"СОФ КЪНЕКТ" АД е било работодател на ищеца - Н. М. Л., който заема при ответника длъжността "оператор, зареждане на гориво" в отдел "ГСМ" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", за неопределено време, при пълно работно време, съгласно допълнително споразумение №1078/26.04.2022г. към трудов договор №1359/23.08.2011г.. С оспорената в настоящото производство предизвестие

№ЧР-153/11.11.2022г. и заповед

№368/11.11.2022г., издадени за работодател от главен директор "Човешки ресурси" на "СОФ КЪНЕКТ" АД, е прекратено трудовото правоотношение между страните поради закриване на Сектор 1 "Складово стопанство" в отдел "ГСМ" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ - закриване на "част от предприятието", считано от 12.12.2022г..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са 3 отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ, първоинстанционният съд е приел, че ответникът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми материално-правни предпоставки, визирани в нормата на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ – извършена е структурна промяна в предприятието като е закрит определен сектор, който е огранизационно и структурно обособен, т.е. налице е закриване на "част от предприятието", както и е прекратена дейността на премахнатото звено, което обуславя извода, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. При така изложените правни аргументи СРС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, съответно това води до неоснователност и на акцесорните претенции за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "оператор, зареждане на гориво" в отдел "ГСМ" към Дирекция "Транспорт и ГСМ", както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Решението е правилно, като въззивната инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изложените от първостепенния съд мотиви са правилни, постановени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КТ и след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, поради което се споделят от настоящия въззивен състав, който на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Доводите във въззивната жалба не намират опора в закона и като такива са изцяло неоснователни, като във връзка с тях следва да се добави и следното:

По иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в какъвто смисъл правилно му е била разпределена от първостепенния съд с доклада по делото доказателствената тежест. От друга страна въззивният съд намира да посочи, че проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, както и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него (в този смисъл - решение №216 от 06.10.2015г. по гр.дело №916/2015г., ІІІ Г.О., Г.К., ВКС и решение №258 от 01.07.2015г. по гр.дело 4

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d53531a9-84c0-496b-9b0e-85c12667be5e