Решение № 2416 от 04.04.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 04.04.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести март през

2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 7765 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение от 29.03.2018 г. постановено по гр.д. № 22829/2017 г. на СРС, 88 състав, са уважени на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу Р.Я.Д., съединени искове като е прието за установено, че Р.Я.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД, следните суми –780,05 лв. - стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода ноември 2013 г. - април 2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата; 114,62 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 780,05 лв. , за периода 31.12.2013 г. - 16.12.2016 г., iw;djd 42,37 лв. - стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода ноември 2013 г. - април 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, и в размер на 7,92 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.12.2013 г. - 16.12.2016 г., като са отхвърлени исковете съответно в частта за признаване за установено, че Р.Я.Д., дължи на „Т.С.” ЕАД, следните суми: сума в размер над 780,05 лв. до пълния предявен размер от 822,37 лв. - цена за ползвана топлоенергия и сума в размер над 114,62 лв. до пълния предявен размер от 120,84 лв. - лихва за забава върху главницата. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, че Р.Я.Д., да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 480,32 лв. - съдебни разноски по исковото производство и сумата от 309,12 лв. - съдебни разноски по заповедното производство. Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Д.” ООД.

Това решение е обжалвано в срок от ответницата Р.Я.Д., в частите, в които исковете срещу нея са били уважени, и в частта за разноските. С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон. Конкретно се правят оплаквания за липса на доказателства за дължимост на исковите суми поради недоказване наличието на облигационно отношение между страните, липсата на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца суми, не се установявало и изправността на уредите, чрез които е извършвано измерването на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период, липсата на документи за узаконяване и пускане в експлоатация на АС, нарушение на нормативните изисквания при отчисляването на технологичните разходи в АС, със суми за връщане са прихванати стари задължения, извън процесния период, липсата на отчетните документи, поради което не следвало да бъде обсъждана СТЕ която е дала заключение само по документи от ищеца и третото лице-негов помагач, непредставянето на фактури или други отчетни документи,подписани от ответницата, поарди което не следвало да се съобразяват приетите по делото СТЕ и ССчЕ, че липсвали документи за метрологична проверка на топломера и, че нямало качествени параментри на услугата.Относно вземането за зялово разпределение възразява, че ищецът не е представил доказателсво, че я извършвал тази услуга вместо третото лице-помагач, нито че вземането му е прехвърлено по съответния ред от третото лице, и в тази част искът се явявал неоснователен. Изтъква, че клаузите в ОУ за рекламация са неравноправни, и всички начислявани суми при липса на документ за въвеждане на абонатната станция в експлоатация са недоказуеми. Претендира за присъждане на разноските по делото, оспорват правото на ищеца на юрисконсултско възнаграждение.Излага доводи, че юрисконсулта на ищеца полага труд при него, не е адвокат и за възнаграждението по чл.78, ал.8 от ГПК е неприложима Наредба № 1/2004г. Счита и определените размери и за завишени и несъобразени с фактическата и правна сложност на спора.

Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Д.” ООД не са дали писмен отговор по въззивната жалба, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПКГПКГПСГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

Въззивната жалба на ответника е насочена срещу първоинстанционно решение в частите, в които исковете срещу нея са били уважени.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предметът на проверка на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката на събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива, както и относно приетото и кредитирано от СРС заключение на съдебно-техническа експертиза, и несъгласието на ответницата с нея.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответницата като собственик на топлоснабдено жилище, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата по доставка на ТЕ при договор при Общи условия, обвързващи ответницата като собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището й, установети от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства за отчет, представени от третото лице-помагач.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Досежно правилността на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира наведените от ответницата с въззивната жалба доводи за неправилност за неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е съсобственик на апартамент №

3, находящ се в гр.София, ж.к. ********вх.Б, от 1997г., придобит по правна сделка с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 76, н.д.№26676/1997г. от 22.09.1997г. на първи нотариус при СРС. Това сочи, че съгласно ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.), пар.1, т.13 от ДР- в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди, ответниците се явяват потребители на ТЕ за битови нужди са семейството, респ. се явяват и заварени потребители на ТЕ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период поради липсата на доказателства, че е била прекъсната. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал.

Видно от приложените по делото ОУ/2008 г., за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия, като обявяването им е и служебно известно на съда. Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди и не се доказва ответницата да е подала възражение по посочения ред.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че най-късно към 27.08.2002г. - когато е проведено Общо събрание на етажната собственост на бл.2, в който е жилището на ответниците, сградата на етажната собственост ( ЕС) е била топлоснабдена и "Топлофикация София" е доставчикът на ТЕ. С решението, удостоверено в този протокол, ЕС е решила да сключи договор на услугата

"топлинно счетоводство" с третото лице-помагач по делото, и да се монтират индивидуалните измервателни урежи на отоплителните тела в имотите на етажните собственици (изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./). До влизане в сила на Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила инормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия за топлоснабдяването, и съгласно пар.20, ал.2 от ЗУТ, се прилагат Правилата и нормите за изграждане на системи за отопление, приети до 1986 г. и изброени в пар.2 от Наредба № 5/2005г. Ноторно известно е, че сградите-ЕС в жилищните комплекси в София, какъвто е жк.********при строителството им са присъединени към топлопреносната мрежа, която съгласно ЗТСУ(отм.)- р.Благоустройство на населените места, се одобрява по реда на одобрение на градоустройствените планове, респ. въвеждането в експлоатация на абонатните станции в сградите-ЕС, става по реда и условията, посочен в нормативната уредба.

Наличието/липсата на доказателства за спазването на процедурата за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, обаче, не се отразява върху действителността на това правоотношение. Това е така, защото е безспорно, че ответницата, придобивайки жилището през 1997г., и невъзразявайки срещу ОУ за продажба на ТЕ на абонатите на "Т.С." ЕАД след това, придобиват качеството на потребители на ТЕ и стават страна в облигационното правоотношение с ищеца, съдържанието на което облигационно отношение се регулира от закона и Общите условия, които се считат приети от ответницата, доколко тя не са доказала, че е възразила срещу тях в срок. Към 2002 г. действа ЗЕЕЕ(отм.), който за първи път регулира договорните отоншение мужду доставчика на ТЕ, какъвто в случая е ищецът "Т.С." ЕАД, и потребителите на ТЕ за битови нужди, и в частност тези в сгради Етажна собственост- раздел V от ЗЕЕЕ отм. За възникване на това облигационно отношение и за правата и задълженията на страните по него, законът не е поставил като условие установяване законност на абонатната станция, доколкото съгласно същия закон, тя е собственост на топлопреносното предприятие-доставчик на ТЕ, и същото предприятие-ищецът има задължението да поддържа топлопреносната мрежа и нейните елементи в съотвествие с техническите изисквания и изискванията за безопасност -чл.102 от ЗЕЕЕ(отм., но в сила към 2002 г.). Нововъведеното изискване в ЗЕЕЕ(отм.) в облигационните отношение между страните относно реалното отчитане на количеството доставена ТЕ в сградата-ЕС, и тази, потребена за отопление на отделните обекти в сградата, респ. и на жилищата, е да се монтират както в абонатната станция, така и на отполителните тела в отделните обекти, средства за търговско измерване- топломери, респ. и водомери за топла вода, по показанията на които да се отчита реално доставената ТЕ на всеки потребител-страна по договора с топлофикационното дружество-доставчик на ТЕ, регулиран при Общи условия . С чл.106а.

Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d53510e6-7150-4031-b14f-abfab26ebb09