Решение № 234 от 22.08.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Монтана, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500255 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .

Жалбоподателят Ц. Г., в качеството си на длъжник по изп. дело № 1-238/2017г. на СИС при РС Монтана обжалва постановление на съдебния изпълнител от 27.05.2022г., с което са му възложени за плащане разноски по изпълнението, направени от взискателя в размер на 3970.35 лева , както и дължима по сметка на РС държавна такса по чл. 53 ТДТ по ГПК в размер на 181.40 лева. Твърди се в жалбата, че постановлението е постановено при съществени процесуални нарушения, като в дължимите по изпълнителното дело разноски е включена сумата 2000 лева , която обаче е включена в изпълнителния лист, основание за образуване изпълнителното дело и не представлява разноски по изпълнението . Поддържа се и несъответствие между размерите в подробната справка за дълга и приложената аналитична справка за дължимост, която е към дата 10.07.20017г. . Оспорва всички приети от съдебния изпълнител разноски на взискателя с доводи за липса на доказателства за плащане адв.възнаграждение, както и на такива за платени такси, като съдебният изпълнител е извършвал действия, които не са му били възложени. Твърди се, че по делото има плащания от длъжника, които не са разпределени по правилата на чл. 76 ЗЗД. Поддържа се и незаконосъобразност с доводи, че в постановлението липсват мотиви, които да подкрепят крайния извод на ДСИ. Иска се отмяна на постановлението като незаконосъобразно .

Взискателят по изпълнението Г. Ц. , чрез пълномощник адвокат С.Т. оспорва жалбата 1 с твърдения, че по изпълнителното дело са налице доказателства за платените от нея разноски за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението, за които съгласно чл. 79 ГПК отговорността е на длъжника .

В обясненията си съдебният изпълнител поддържа, че е изпълнен на 25.05.2022г. въвода във владение на имота, предмет на изпълнение , като при прекратяване на делото поради изпълнен въвод ДСИ служебно се произнася за разноските. Всички действия е извършвал след направено искане от взискателя , като са внасяни предварително съответните дължими такси.

Окръжният съд, след преценка твърденията на страните, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнението срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2 от ГПК постановление за разноски, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред СИС при МРС на 29.06.2017г. по молба на Г. Ц. от 28.06.2017г. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд Монтана по гр.дело № 3032/2016г., с който Ц. Г. е осъден да й отстъпи собствеността и предаде владението върху недвижим имот в гр. *, както и да й заплати сумата 2000 лева разноски по делото.

Въвода във владение като предмет на изпълнение според изпълнителния лист е извършен от ДСИ на 25.05.2022г. , за което е съставен съответен протокол. Относно сумата 2000 лева по изпълнителния лист по делото е установено извършено между страните прихващане, като дължима е сумата 1860 лева. Не се установява задължението за плащане на тази сума , предмет на изпълнение по приложения изпълнителен лист, да е събрана от съдебния изпълнител.

С обжалваното постановление от 27.05.2022г. съдебният изпълнител е приел, че общо дължимите на взискателката разноски по изпълнението и по изпълнителния лист са в размер на 3970.35 лева , като по сметка на РС Монтана се дължи и такса по чл. 53 от ТДТ по ГПК в размер на 181.40 лева , поради което и на основание чл. 79,ал.1 ГПК е признал направените в изпълнителното производство разноски в размер на 3970.35 лева, дължими на взискателката и по сметка на РС Монтана сумата 181.40 лева такса по чл. 53 ТДТ по ГПК.

Въззивният съд приема, че така издаденото постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

На първо място в същото не са изложени каквито и да било мотиви относно 2 направените от взискателя разноски по изпълнението, за да е ясно какви разноски са включени в общо посочената сума от 3970.35 лева с оглед преценка съответствието им с чл.

79,ал.1 ГПК. Изрично в съобразителната част на постановлението е посочено, че сумата 3970.35 лева включва не само разноските по изпълнението,но и дължимата по изпълнителния лист такава без да са разграничени двете задължения . Несъмнено дългът по изпълнителния лист от 1860 лева не представлява разноски по изпълнението и няма място в постановлението за разноски. Липсва препращане и към приложената на л. 196 от изпълнителното дело подробна сметка на дълга към 25.05.2022г. , за да се приеме, че същата е неразделна част от постановлението и да се преценяват посочените в същата суми . Самата сметка на дълга към 25.05.2022г. сочи дълг по изпълнителния титул в размер на 2000 лева, като по делото с оглед молбата на взискателката вземането е намалено на 1860 лева с извършено прихващане, което сочи на неточност на т.нар. подробна сметка на дълга към 25.05.2022г. . Приложени са и копия на л. 197-199 от изп.дело с изчисления дължимото по делото, според които са налице данни за плащания от страна на длъжника на различни по размер суми с отбелязана дата на плащане -10.07.2017г. , като към 25.05.2022г. общо дължимата сума е 2445.41 лева, очевидно различна от приетата в обжалваното постановление сума от 3970.35 лева.

При преглед на материалите по изпълнителното дело, приложени в копие, се налични доказателства както за платено от взискателката адвокатско възнаграждение, така и на дължими във връзка с извършваните изпълнителни действия такси , но в обжалваното постановление не се съдържат мотиви на ДСИ, за това какви разноски е приел за дължими, за да формира общото задължение от 3970.35 лева.

Следва да се отбележи, че предмет на принудително изпълнение според приложения изпълнителен лист е и сумата 1860 лева , която все още не е събрана, поради което и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство поради приключило изпълнение.

Относно таксата по чл. 53 ТДТ по ГПК също е налице неяснота как е определен размерът й на сумата 181.40 лева, като следва да се има предвид, че такава такса се дължи за изпълнение на парично вземане и се събира върху събраната сума.

Безспорно е, че съгласно чл.79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя – чл.73,ал.3 ГПК, при което и на основание чл.79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. Вземането на взискателя за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, но се събира в това производство. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното 3 производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Това става с надлежен акт на съдебния изпълнител, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. В случая с обжалваното постановление това не е направено, като не само, че не са определени дължимите на взискателя разноски по основание и размер, а в общата сума е включено и вземането по изпълнителния лист, съответно нито длъжникът по изпълнението, нито съдът при подадена в жалбата са в състояние да преценят какви разноски са включени в сумата 3970.35 лева и съобразен ли е този размер с изискванията на чл. 79,ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 27.05.2022г. на съдебния изпълнител по изп.дело № 1-238/2017г. на СИС при РС Монтана , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4