Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 07.10.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 386/2025
Вид
Решение № 163
Подписан
07.10.2025
В сила
21.11.2025
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500386 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивни жалби, подадени от Л. Н. Г. от гр. Варна, чрез адв. Т. П. от АК-Варна, насочени съответно против решение № 509/10.05.2024г. и решение № 403/14.04.25г., постановени по гражданско дело № 336/2023г. на Окръжен съд-Варна. С първото решение е бил отхвърлен предявеният иск от Г. К. Г. (починала на *г., заместена в хода на производството от Л. Н. Г., на основание чл. 227 от ГПК) против В. Н. Т. и В.

В. Т., с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. с. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се обяви за нищожен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за № 141, том II, рег. № 2743, дело 306/26.07.2004г. на нотариус с рег. № 193 на НК и район на действие РС-Варна, вписан с вх. рег.

№ 15686/26.07.2004г., акт. № 190, том LI, дело 11776, рег. № 332304 на СВВарна, с който Г. К. Г. продава на П. Н. Т. следния недвижим имот, а именно: апартамент 1, в гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, ет. 1, с площ от 92.72 кв. м., състоящ се от три стаи с кухненска ниша и сервизни помещения, заедно с избено помещение без посочен номер и с площ от 6.16 кв. м., както и 2.2266 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за цена от 25 000 лева, като привиден и обявяване за действителен на прикрития договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане; и ищецът е бил осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски. С второто решение е било допълнено първото решение по 1 реда на чл. 250 от ГПК, като е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от Г. К. Г. (починала * год., заместена в хода на производството от Л. Н. Г., на основание чл. 227 от ГПК), против В. Н. Т. и В. В. Т., за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за № 141, том II, рег. № 2743, дело 306/26.07.2004 г. на нотариус с рег. № 193 на НК и район на действие РС-Варна, вписан вх. рег. № 15686/26.07.2004 г., акт. № 190, том LI, дело 11776, рег. № 332304 на СП –Варна, с който Г. К. Г. продава на П. Н. Т. описания по-горе недвижим имот, поради пълното му неизпълнение от страна на длъжника, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

В жалбата, подадена срещу първото решение, се поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Посочено е, че съдът погрешно е приел за неясна волята на прехвърлителката, въпреки направените от нея уточнения по делото, че волята й при извършването на сделката е била да прехвърли имота си срещу задължението на приобретателката да полага грижи за нея - „да се грижи за старините й“, така както е било посочено и в декларацията от 19.05.22г. Смисълът на декларираното е, че деклараторката не получава цена за имота от дъщеря си, което е считала като акт на дарение, но продължението на текста е, „за да се погрижи тя за мен, старините ми“. Това според въззивника означава, че причината да се извърши сделката при липсата на плащане на цена, е полагането на грижи. Липсата на правна грамотност се е отразила при документалното оформяне на волята на ищцата в двете съставени от нея декларации на 09.09.04г. и на 19.05.22г., но волята й еднозначно може да бъде извлечена в горния смисъл. Използваната дума в декларациите „дарявам“ неправилно е била тълкувана от съда и въз основа на това е формиран неправилен решаващ правен извод. Съдът не е изложил мотиви кои свидетелски показания кредитира и кои не, приемайки, че по делото липсват доказателства за наличието на относителна симулация при сключването на процесния договор. В жалбата е направен самостоятелен анализ на гласните доказателства по делото, които в съвкупна преценка с представените декларации, се счита, че установяват основателността на установителните искове. Отделно от това, след анализ на доказателствата, са изложени подробни съображения и за тезата, че е налице неизпълнение на задълженията на приобретателката по прикрития алеаторен договор да полага грижи и да издържа прехвърлителката. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В указания срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни В. Н. Т. и В. В. Т. чрез общия им процесуален представител адв. Св. Н. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Счита се, че същото е правилно и законосъобразно, тъй като направените от съда правни изводи напълно се потвърждават от изяснената по делото фактическа обстановка. Споделя се извода на съда, че представените по 2 делото две декларация, изходящи от ищцата и датирани с дати от 09.09.04г. и 19.05.22г., не съдържат изявления за това, че договорът за покупко-продажба от 26.07.04г. е симулативен и прикрива договор за издръжка и гледане. В декларациите било отразено, че първоначалната ищца не е получила продажна цена и че волята й била да надари своята дъщеря. Счита се, че декларациите нямат характера на „обратно писмо“ и „начало на писмено доказателство“, тъй като те не са съставени от двете страни по договора и не разкриват съдържанието на един прикрит договор, а освен това не изхождат от насрещната страна по сделката. Чрез заключението на СГЕ е било установено, че декларацията от 09.09.04г. е антидатиран документ и същата е била съставена много по-късно за целите на настоящото дело. Поддържа се, че липсата на воля следва да се преценява към момента на сключването на договора, тъй като последващата липса на съгласие е ирелевантна. Счита се, че съдът е направил анализ на свидетелските показания и е достигнал до правилния извод, че не се установява наличието на симулация на волеизявлението на продавачката. Излага се, че от гласните доказателства се установява, че купувачката по процесната сделка е имала желанието да закупи имот в този квартал и за целта е теглила заем от взаимно-спомагателна каса.

Липсват доказателства, че дъщерята на първоначалната ищца се е съгласила да сключи с майка си привидна сделка, която да прикрива договор за издръжка и гледане. Отделно от това, изявлението на продавачката в нотариалния акт, че е получила продажната цена, има силата на извънсъдебно признание, което не е било опровергано, а наследниците й са обвързани от това признание. На последно място се изтъква, че уговореният размер на продажната цена също не може да бъде индиция за симулативност на договора, тъй като данъчната оценка на имота е била 37 112.70 лв., а уговорената цена е била 29 500 лв.

Освен това прехвърлителката е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху жилището и по този начин приобретателката е получила само „голата собственост“. Не е без значение и обстоятелството, че страните по договора са били в много близки отношения, което безспорно е повлияло на уговорения размер на продажната цена. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Във втората си въззивна жалба Г. сочи, че решението от 14.04.25г., с което е отхвърлен предявения конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е неправилно и необосновано, тъй като в същото липсват мотиви за произнасянето по този иск, което съставлява нарушение на нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Препраща се към оплакванията, изразени в първата въззивна жалба, относно иска за разваляне на прикрития договор. По прикритата сделка приобретателката не е могла да изпълнява задълженията си поради обективна невъзможност – заболяване, довело до необходимостта да се полагат грижи за самата нея, и настъпилата й смърт. Претендира се отмяна на допълнителното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В отговора на втората жалба, подаден от В. Т. и В. Т., чрез общия си 3 процесуален представител адв. Св. Н. от АК-Варна, поддържат, че същата е допустима, но неоснователна. Изцяло се препраща към аргументите, изложени в подадения първоначален отговор и се претендира решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваеми съдебни актове и при надлежна представителна власт, поради което същите се явяват допустими.

В с.з. становищата, застъпени с въззивните жалби и отговорите им, се поддържат от процесуалните представители на страните. В депозираното от въззивника писмено становище чрез адв. Т. П. се излага, че съдът неправилно е преценил писмените и гласни доказателства по делото, както и житейската логика, поради което е постановил съдебен акт, който е в противоречие със съдебната практика на ВКС. Счита се, че от двете подписани от прехвърлителката декларации, независимо от момента на тяхното съставяне, се установява нейното действително намерение при сключването на процесния договор – имотът да остане в семейството и да си гарантира спокойни старини. Това разкрива елементите на прикрит договор за издръжка и гледане, тъй като не е получавана продажна цена. Житейски нелогично и е неоправдано майка да продава апартамента на дъщеря си срещу пазарна цена, когато страните живеят заедно и прехвърлителката като възрастна жена е разчитала на нейните грижи. Недоказани са останали твърденията на ответниците, че приобретателката е получила заем от ВСК и сумата е послужила за заплащане на апартамента. Поддържа се, че в допълнителното решение липсват мотиви. Позовава се на конкретни актове на ВКС, за да се обоснове становището, че тълкуването на договорите следва да се извърши съобразно общата воля на страните и конкретните обстоятелства; че ако няма доказателства за реално плащане на цена и при наличие на грижи, продажбата е привидна и прикрива договор за издръжка и гледане; че свидетелските показания и признанията на страните имат ключово значение при доказване на симулация.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е била подадена на 13.12.22г. (първоначално образувана в гр. д. № 16352/22г. на ВРС, ХХХІІІ с-в, изпратено по подсъдност на ВОС) от Г. К. Г. против В. Н. Т. и В. В. Т. (първият е съпруг, а втората дъщеря на починалата на *г. дъщеря на ищцата П. Н. Т. – така от удостоверението за наследници на л. 22) с предявени в условията на обективно кумулативно съединяване на следните искове: за прогласяване нищожността поради относителна симулация на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 141/26.07.2004г. на нотариус с рег. № 193 на НК и район на действие РСВарна, с който ищцата е продала на дъщеря си П. Н. Т. следния недвижим имот: апартамент 1, в гр. Варна, ж. к. „*“, бл. *, ет. 1, с площ от 92.72 кв. м., заедно с избено помещение с площ от 6.16 кв. м., както и 2.2266 % ид. ч. от 4 общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като прикриващ договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД; за разкриване на прикрития договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ; за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на приобретателката, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Наведените в исковата и уточняващите молби твърдения, относими към разглежданите по настоящото дело искове, са били, че по сключения с посочения нотариален акт договор цена от 25 000 лв. за апартамента и 4 500 лв. за движимите вещи, не е била заплащана, а освен това същата е под размера на данъчната оценка. Тези две обстоятелства сочили на привидността на договора за продажба, който прикривал алеаторен договор с поето задължение на приобретателката в бъдеще да полага грижи и да дава издръжка на своята майка. В тази връзка прехвърлителката е удостоверила действителната си воля в подписаната на 09.09.04г. декларация, в която декларирала, че за процесната и за още две други сделки с имоти, оформени като продажби, цена не е била заплащана, а прехвърлянето е било единствено с цел приобретателката да се погрижи „за старините“ й. Съдържанието на волята си прехвърлителката е потвърдила и в съставената нова декларация с нотариална заверка на подписа от 19.05.22г., с която е декларирала, че прехвърлянето на имотите е било с оглед получаване на бъдещи грижи и издръжка от приобретателката – „за да се погрижи за мен за старините ми“.