Решение № 11 от 31.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600152 по описа за 2023 година С присъда №29 от 16.05.2023г. по НОХД №474/2023г. Бургаският окръжен съд признал подс. С. Ж. Н. за ВИНОВЕН в това, че на 02.02.2022 г. на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - Подстанция 177, МСС 4, секция В към комплекс „Полипропилен“, като електромонтьор в УЕО на „ГСИ Балкани“ ЕООД и в качеството си на изпълнител на работата по Наряд № 559 от 02.02.2022г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - работа в електрически уредби: Ревизия на Електроразпределително табло 1316 и захранващата го с ел. енергия Касета ЕР 1316, която дейност представлява източник на повишена опасност, като нарушил чл.51 и чл.59, ал.2, т.2, вр. ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи и допуснал електромонтьора М. И. М. да работи по невключената в Наряда и необезопасена чрез изваждане от тоководещите шини Касета ЕР 1316 и не следил за правилното използване на необходимите защитни средства, инструменти и приспособления от М. И. М., по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 17.02.2022 г. поради развилата се вследствие на изгаряне термична болест, довела до генерализирана инфекция /сепсис/ и полиорганна недостатъчност, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.123, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода.

1

На основание чл.58а, ал.1 от НК редуцирал определеното наказание на осем месеца лишаване от свобода.

Осъдил подс. С. Ж. Н. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОСС – Бургас сумата 2202,37 лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е обжалвана от подс. С. Ж. Н. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Въззивната жалба съдържа пространни съображения в подкрепа на твърденията, че подс. Н. няма вина за трудовата злополука, при която е загинал пострадалият М. М..

Жалбоподателят изразява недоволство от приетата от първостепенния съд фактическа обстановка по спора. Прави свой анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който излага свои фактически констатации относно случилите се събития, свързани с настъпилата трудова злополука. Изтъква допуснати от пострадалия работник нарушения на конкретно цитирани текстове, за които не посочва в кой нормативен акт се съдържат. Твърди, че е невинен. Не отправя изрично искане да бъде отменена първоинстанционната осъдителна присъда и вместо нея да бъде постановена оправдателна.

В писмено допълнение към въззивната жалба, подадена съвместно от подс. С. Ж. Н. и неговия упълномощен защитник, са повторени изцяло оплакванията, аргументите и исканията, съдържащи се в основната жалба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия. Намира, че осъдителната присъда и мотивите към нея са изготвени в пълно съответствие с нормата на чл.305 от НПК, като първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за фактите, които приема за установени, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, изложил е съображения защо приема едни доказателства, а не кредитира други. Смята, че липсват доказателства, които да опровергаят правилността на фактическите констатации, направени от съда. Изрази позиция, че липсват законовите предпоставки, визирани в чл.304 от НПК, за постановяване на оправдателна присъда. Приема, че от събрания в досъдебното производство доказателствен материал се установява, че подсъдимият е нарушил два състава от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, които изрично са посочени в диспозитива на повдигнатото му обвинение. Изтъква, че подсъдимият заедно с пострадалият М. са извършили дейности по касетата, която не е била обезопасена и без това да им е било възложено изрично в наряда. Акцентира на проведеното пред първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства от обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. В тази връзка изтъква, че са неоснователни оплакванията и исканията на 2 подсъдимия досежно доказаността на обвинението срещу него. Не коментира наложеното наказание предвид липсата на изрични оплаквания срещу него както от страна на подсъдимия, така и от страна на прокурора и частния обвинител. Предлага да се потвърди първоинстанционната осъдителна присъда.

Повереникът на частния обвинител Б. Х. М. изрази пълна солидарност с аргументите на прокурора в подкрепа на обосноваността и законосъобразността на обжалваната от подсъдимия присъда. Пледира да не се уважава въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционната осъдителна присъда. Претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като представлява частния обвинител безплатно.

Частният обвинител Б. Х. М. се присъедини към становището и исканията на своя повереник.

Упълномощеният защитник на подс. С. Ж. Н. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като повтаря отново съдържащите се в тях съображения срещу осъдителната присъда. Изтъква, че М. М. не е пострадал при изпълнението на наряд №559. Представя такава фактическа обстановка по спора, с която обосновава допуснати нарушения и виновно поведение на други служители от дружеството – работодател и на самия пострадал работник. Като твърди, че наказателната отговорност е лична и неговият подзащитен не следва да носи отговорност за виновното поведение на други служители и на пострадалия, моли за оправдателна присъда.

Подс. С. Ж. Н. заяви, че подкрепя становището на своя защитник и неговата пледоария. Твърди, че нито той, нито пострадалият М. М., които са били обикновени изпълнители на дадените им нареждания, са допуснали нарушения. Смята, че са били допуснати множество нарушения на правилата за техническа безопасност от ръководни и контролни органи в предприятието.

Моли да бъде оправдан.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от подсъдимия, който има право да оспорва постановената присъда съгласно чл.318, ал.3 от НПК.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са 3 съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по обосноваността и законосъобразността на присъдата, нито проверка за справедливост на наложеното наказание.

Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза се изразяват в нарушение на чл.287, ал.1 от НПК, в явни противоречия между диспозитивната и съобразителната част на съдебния акт, в липсата на надлежни, ясни и пълни мотиви към присъдата, които да съдържат съображенията на съда относно направения от него анализ на събраните на досъдебното производство доказателствени източници, дадената от него оценка за годност и достоверност на конкретните доказателствени материали, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, направените правни изводи при решаването на спора, аргументите за индивидуализацията на наложеното наказание и приложения институт на условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК.

В проведеното на

16.05.2023 г. съдебно заседание по първоинстанционното производство е даден ход за разглеждане на делото по специалната процедура на Глава 27 от НПК, в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК – след цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След изрично и поотделно изявление на всяка от страните в процеса, че няма да сочи доказателства и желае да се приключи съдебното следствие, съдът приключил този етап от съдебното производство и пристъпил към следващия – този на съдебните прения. При спазване на предвидения в чл.291, ал.2 от НПК ред, прокурорът първи е изнесъл обвинителната си реч. В хода на пледоарията си той заявил, че прави преквалификация на деянието по чл.123, ал.4 от НК, тъй като открил основания за съществено изменение на 4 обвинението, свързани с извършени от подсъдимия фактически действия след деянието, които са били насочени към оказване помощ на пострадалия. Наред с това прокурорът изменил и словесното описание на вмененото престъпление, като заявил, че следва да се чете: „…подсъдимият е допуснал електромонтьорът М. М. да работи…“ Пледирал подсъдимият да бъде признат за виновен по посочения по-леко наказуем състав на престъплението.

По време на съдебните прения след прокурора пледирал повереникът на частния обвинител Б. М. и лично самият частен обвинител.

В хода на съдебните прения след изказването на частния обвинител Б. М. съдът произнесъл определение, с което допуснал преквалифициране на деянието по чл.123, ал.4, вр. ал.1 от НК, както и изменение на словесното описание на престъплението, както заявил прокурорът: „… подсъдимият Н. е допуснал електромонтьорът М. М. да работи…“.

След кратко прекъсване на съдебното заседание, съдебните прения продължили с изказване на защитника и на подсъдимия, без същите да са заявили дали искат или не да се подготвят по новото обвинение.

Недопустимо е във фазата на съдебните прения съдът да държи определение, с което да допусне изменение на обвинението и да продължи пренията, дори без да изслуша страните, в частност подсъдимия и неговия защитник дали желаят или не да се подготвят по новото обвинение. В хипотеза на заявено от прокурора изменение на обвинението в хода на съдебните прения, както е в настоящия случай, правилният процесуален подход изисква да се възобнови съдебното следствие, в хода на което да се изслушат изявленията на прокурора и становищата на страните, да се постанови определение относно новото обвинение и отново да се пристъпи към изслушване на съдебните прения, ако страните не поискат да се подготвят по новото обвинение, респективно да се отложи съдебното заседание за осигуряване възможност за поисканата подготовка по новото обвинение. Съблюдаването на тази формална процедура, предписана от процесуалния закон, гарантира процесуалните права на страните и охранява правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, които не трябва да останат изненадани и неподготвени по новото обвинение в съдебните прения.