Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261850 от 03.06.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8153/2018
Вид
Решение № 261850
Подписан
03.06.2022
В сила
14.04.2025
Състав
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА СЛАВЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 03.06.2022г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №8153/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът "К."ЕООД излага в исковата молба, че закупил на публична продан по изп.дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б. следния недвижим имот:

ЖИЛИЩЕ, заемащо целия партерен етаж от къща, находяща се в гр.София, СО-район "Триадица" на ул."********, със застроена площ от 137, 10кв.м., заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място , върху което е построена, съставляващо УПИ XV-12 в кв.329 по плана на гр.София, м."ГГЦ-6- I част", целият с площ от 312кв.м. по скица, а по нот.акт от 308 кв.м., при граници описани в исковата молба, представяващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кад.карта и кад.регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на ИД на АГКК.

Описаният недвижим имот бил собственост на "Б.С."ЕООД и е закупен на 20.02.2009г. След придобиването му същият е ипотекиран в полза на "Р.Б."ЕАД за обезпечаване на кредит, като са наложени две договорни ипотеки от 2009г. в полза на "Р.Б." ЕАД, вписана е възбрана в имотен регистър с вх.рег.№128/12.11.2009г. дв.вх. рег.№49692/12.11.2009г., акт№ 56, том 12, книга възбрани по партидата на "Б.С." ЕООД, вписана е възбрана в имотен регистър с вх.рег.№ 40941/23.08.2013г., дв.вх.рег.№40593/23.08.2013г., акт№147, том 19, книга възбрани по партидата на "Б.С."ЕООД. На 20.03.2014г.

"Б.С."ЕООД прехвърлил описания недвижим имот на "Г.С." ЕООД с нот. Акт № 98, том II, рег.№4937, дело 262 от

2004г. На 16.04.2014г. "Г.С."ЕООД прехвърлило цялото си търговски дружество на "Т.с."ЕООД, което е вписано в търговския и имотния регистър. Вписана е възбрана на 16.04.2014г. в имотен регистър с вх.№ 63000/04.12.2014г. , дв.вх.рег.№ 62452/04.12.2014г., акт том 22, №204 от 2014 по партидата на "Т.с." ЕООД.

Публичната продан, на която ищецът закупил имота, е проведена в периода от 28.10.2015г. до 28.01.2016г. по изпълнително дело, образувано от взискателя "Р.Б.Б."ЕАД и след надлежно проведена процедура по чл.492, ал.3 от ГПК е издадено постановление за възлагане на 04.02.2016г.

Същото е обжалвано от "Т.с."ЕООД-собственик на продадения имот. По жалбата е образувано ч.гр.д.№ 6617/2016г. на Софийски градски съд, по което е постановено решение за отхвърлянето й, което в влязло в сила. Междувременно дружеството "Т.с." ЕООД сменило многократно адреса си, което затруднило комуникацията с него.

След последната промяна на адрес на дружеството в гр. Плевен, по молба на С.П.е образувано производство по несъстоятелност по т. д. № 105/2016г. на ОС-Плевен, като с определение №634/05.08.2016г. по същото дело ОС-Плевен се е произнесъл за продължаване на всички изп. дела, включително и това, по което е проведена публичната продан.

Излага твърдения, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 27.07.2017г. и е вписано в имотния регистър Служба по вписванията с акт №118, том CXXXVII, вх.рег.№ 61107, им. парт.

5834, 5835 от 19.09.2017г. На

17.08.2017г. ищецът е въведен във владение на имота. С определение №395/12.04.2018г. съдът по несъстоятелността дал разрешение на синдика на "Т.с."ЕООД да продава имота, собственост на ищеца, който с молба от 08.05.2018г. поискал отмяна на даденото разрешение, която е оставена без уважение. Излага, че този имот не е част от масата на несъстоятелността на "Т.с."ЕООД, тъй като възбраните в полза на "Р.Б." са вписани в периода 2009-2013г.- преди придобиване на имота от "Т.с."ЕООД и преди образуване на производството по несъстоятелност, поради което не е негова собственост с оглед чл.452, ал.2 и чл.453, ал.1 от ГПК. Твърди, че индивидуалното принудително изпълнение е законосъобразно проведено и на взискателя не могат да се противопоставят вещни права върху имота, вписани след възбраната, като последващите разпоредителни сделки от длъжника са относително недействителни спрямо кредитора. Твърди, че съобразно чл.496, ал.2, изр.второ от ГПК правата на купувачите по влезлите в сила постановления за възлагане са противопоставими на кредиторите на несъстоятелността на "Т.с." ЕООД, тъй като правата на взискателя "Р.Б."ЕАД са противопоставими на кредиторите на несъстоятелността на "Т.с."ЕООД. Счита, че с относителната недействителност на извършените от "Б.С." ЕООД разпоредителни сделки след вписани възбрани, имуществото не е част от масата на насъстоятелността на "Т.с."ЕООД по отношение на взискателя и не спира предприетото предварително изпълнение относно възбранените имоти, по аргумент от чл.638, ал.1 от ТЗ, тъй като изп. производство не е насочено към имущество, част от масата на несъстоятелността на "Т.с."ЕООД.

На 07.06.2018г. синдикът на "Т.с."ЕООД в несъстоятелност обявил продажба на търг чрез явно наддаване на собствения им недвижим имот, описан в исковата молба. С обезпечителна заповед

ОС-Плевен разпоредил подмяна на заключващите се механизми -смяна на ключалката и запечатване на имота, собственост на ищеца. Същият бил отдаден под наем на трето лице "К.И.С."ООД с договор за наем, с нотариална заверка на подписите, като на 11.06.2018г. управителят на дружеството наемател констатирал, че вратите на имота са запечатани и не може да осъществява правата си на наемател. На

12.06.2018г. е депозирано възражение по изп. дело №823/2018г. на ЧСИ М.. Твърди, че в запечатания имот има имущество на наемателя, но ищецът не може да му осигури достъп до него. С определение №629/07.06.2018г. по т.д.№105/2016г. на ОС-Плевен е дадено разрешение на синдика на "Т.с." ЕООД да продава, чрез пряко договаряне имота, собственост на ищеца.

Предвид изложеното предявява иск за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ЖИЛИЩЕ, заемащо целия партерен етаж от къща , находяща се в гр.София, СО-район "Триадица" на ул."******, със застроена площ от 137, 10кв.м., заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място , върху което е построена, съставляващо УПИ XV-12 в кв.329 по плана на гр.София, м."ГГЦ-6- I част", целият с площ от 312кв.м. по скица, а по нот.акт от 308 кв.м, при граници описани в исковата молба, представяващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по кад.карта и кад.регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на ИД на АГКК, както и да бъде осъден да предаде владението върху него.

Ответникът "С.А."ЕООД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска, тъй като ищецът не е собственик на процесния имот.

Твърди, че постановлението за възлагане от 04.02.2016г. е влязло в сила на 29.01.2020г. или една година след формиране придобивния му титул за собственост. Счита, че съгласно чл. 496, ал.2 от ГПК възлагателното постановление не е породило вещно транслативен ефект в полза на ищеца, тъй като към датата на влизането му в сила "Т.с."ЕООД не е било собственик на процесния имот.

Оспорва постановлението за възлагане да е влязло в сила на 27.07.2017г., тъй като противоречи на представеното от ищеца решение от 29.01.2020г. по гр. дело№ 2957/2019г. на СГС, пострановено по жалба на «И.» ЕООД срещу постановлението и е постановен окончателен съдебен акт, който е противопоставим на ищеца. Следователно постановлението е преждевременно вписано в имотния регистър поради невярното удостоверяване на ЧСИ Б., че е влязло в сила. Излага, че към датата на влизане в сила на решението процесният имот не е бил в патримониума на ипотекарния длъжник «Т.С.»ЕООД /н/, тъй като е продаден от синдика на дружеството на 13.11.2018г. по реда на чл.718 от ТЗ, а съгласно чл.496, ал.2 от ГПК правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат са бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателя.

Излага твърдения, че вписаните от взискателя "Р.Б." ЕАД индивидуални възбрани са погасени на основание чл.638, ал.4 от ГПК и чл.717н, ал.3 от ТЗ. Излага, че "Б.С." ЕООД, праводател на "Т.с." ЕООД, е в производство по несъстоятелност от 08.01.2016г., като вземанията на «Р.Б. ЕАД по изп. дело№ 20148380410887 на ЧСИ Б. са приети от синдика и съда по несъстоятелността.

На следващо място «Т.с. ЕООД е в производство по несъстоятелност от 27.07.2016г. , поради това по отношение на посочените юридически лица образуваните от «Р.Б. ЕАД изп. дела са прекратени на основание чл.638, ал.4 от ТЗ и наложените по тези дела възбрани са погасени по право, като последица от прекратяването на изп. дела. Твърди, че от датата на приемане на вземанията в производството по несъстоятелност на «Б.С.» ЕООД -07.04.2016г. на индивидуалния взискател «Р.Б. ЕАД, съгласно чл.717н, ал.3 от ТЗ ипотекарният кредитор може да се удовлетвори от имуществото на реалния поръчител «Т.с. ЕООД единствено по посочения в тази норма специален ред, а именно в производството по несъстоятелност на същото. Излага доводи, че след приемане на обезпечените вземания в производството по несъстоятелност на «Б.С.» и при открито производство по несъстоятелност спрямо реалния поръчител «Т.С.»ЕООД, ипотекарният кредитор «Р.Б.Б.»ЕАД не може да има статут на индивидуален взискател с права по ГПК, тъй като е налице специален ред за удовлетворение по чл.717н, ал.3 от ТЗ. Твърди, че индивидуалният взискател «Р.Б.Б.» ЕАД се е удовлетворил като ипотекарен кредитор за вземането си в производството по несъстоятелност на «Т.С.» на основание чл.717н , ал.3 от ТЗ, тъй като по партидата на дружеството са обявени влезли в сила сметки за разпределение, в резултат на изпълнението на които«Р.Б.Б.» ЕАД е получила пълно удовлетворение от стойността на процесния имот през 2019г.

-преди влизане в сила на постановлението за възлагане.

На 29.11.2018г., две седмици след нот. акт по чл.718 от ТЗ, с който ответното дружесвто закупило процесния имот, в ТТРЮЛНЦ е обявена сметка за разпределение по чл.18н от ТЗ, чрез която в полза на ипотекарния кредитор «Р.Б.Б.»ЕАД е разпределена стойността на иптекираните в негова полза имоти. Посочената сметка е одобрена от съда по несъстоятелността с определение №1198/28.12.2018г. по т.д.№105 /2016г. на ОС-Плевен, което е влязло в сила. Влязлата в сила сметка за разпределение по чл. 717н от ТЗ относно процесния имот е изпълнена от синдика на «Т.с. ЕООД през лятото на 2019г. и преди влизане в сила на постановлението за възлагане. Излага, че признаването на право на собственост на ищеца, въз основа на постановлението за възлагане, дава основание за повторно удовлетворяване на ипотекарния кредитор «Р.Б.»ЕАД от стойността на един и същи имот. Счита, че ищецът не може да се ползва от защитата на чл.496, ал.2 от ГПК защото правата върху процесния имот, придобити от ответника на 1.11.2018г., са противопоставими на взискателя «Р.Б.Б.»ЕАД и на ищеца.

Третото лице помагач на страната на ищеца ЧСИ М.И.Б. поддържа иска и го счита за основателен.

Третото лице помагач на страната на ответника "Р.Б."ЕООД не изразява становище по иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки, които да бъдат установени от доказателствата по делото, а именно: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

Представено е постановление за възлагане от

04.02.2016г., издадено по изп. дело№ 20148380410887 на ЧСИ Б., с което на основание чл.496 от ГПК описаният в исковата молба недвижим имот, собственост на "Т.с."ЕООД, е възложен на ищеца. Върху постановлението се съдържа отбелязване, че е влязло в сила на 27.07.2017г. и за вписването му в книгите за вписване от 19.09.2017г.

Ответникът оспорва постановлението да е влязло в сила на посочената в него дата, поради което в тази част е открита процедура по чл.193 от ГПК по отношение верността на това удостоверяване. Съдът приема, че направеното оспорване е основателно, тъй като по делото е представено решение №775/29.01.2020г. на Софийски градски съд по гр. дело№ 2957/2019г., влязло в сила на 29.01.2020г., с което е оставена без уважение жалбата на длъжника "И."ЕООД срещу постановление за възлагане от 04.02.2016г. на ЧСИ Б. по изп.дело 20148380410887, с което на "К."ЕООД е възложен имот, представляващ жилище, заемащо целия партерен етаж на къща, находяща се в гр.София, ул."********.