Решение № 260053 от 05.05.2021, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260053 гр. Севлиево, 05.05.2021г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА и в присъствието на прокурора

........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№623 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от

ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-07-700/1 от 28.04.2020г. ищцата Ю.К.Л. е дъщеря на К.М.З.ЕГН********** бивш жител ***, починал на 16.08.1998 г. Същият бил погребан в гробно място № 50, в блок 5, ред 3 в Стар Гробищен парк в гр. Севлиево.

За запазване на гробното място се плащало редовно, като правоимаща била бабата на Л.- Ц.К.М.ЕГН **********, за което се прилага заварен препис от приходна квитанция № **********/09.08.2010г. с платец Д.М.З. ЕГН ********** - чичо на ищцата.

Гробът на покойния

К.З.бил поддържан редовно и озеленен.

Тъй като рано загубила любимия си баща, ищцата отдавала особена почит на неговия гроб. На това място тя палела свещ и за кратко намирала душевен покой в спомените по починалия родител. Мъката и скръбта по изгубения баща ще присъстват вечно в ума и сърцето на момичето, което трябва да се примири със отреденото й.

На 16.06.2016 г. ищцата научила, че в същия гробищен парк ще бъде погребан починалия В.К.З.- братовчед на баща й. Използвайки обедната си почивка, тя се отбила да запали свещ и да поднесе цветя на опелото, след което решила да запали и свещ на гроба на баща си. Като отишла до гробното място тя с ужас установила, че то е разкопано. Табелата със снимката на баща й била оставена в страни, цветята били премахнати, а на дъното се виждала само пръст.

По всичко изглеждало, че някой ще бъде погребан на същото място. Напълно неподготвена за такава гледка, ищцата първоначално си помислила, че тленните останки на баща и са изровени и премахнати. Тя се разплакала и разтреперила, и приседнала край разкопания гроб, където останала вцепенена известно време.

Когато най-сетне успяла да събере мислите си, се запитала кой е разровил гроба, с чие позволение и къде може да са костите на баща й - по-дълбоко в гроба или премахнати. Ищцата се сетила, че в същия ден погребват братовчеда на баща й.

Огледала се, но не видяла друго разкопано гробно място. Станало очевидно, че покойникът ще бъде погребан в гроба на баща й, за което тя не знаела нищо и не била давала съгласие. Шокът и ужасът растели. Първоначално решила да потърси обяснение от ответника К.К. - син на покойния В.К.З.и неин братовчед, но после преценила, че моментът не е подходящ, тъй познава много добре чувствата на човек в такъв момент. Взела решение да провери в общината, какво се е случило.

Служителите в общинската обредна служба направили проверка и установили, че гробът на бащата на ищцата е разкопан за погребване на В.К.З.ЕГН **********, като, за да докаже право на ползване на гробното място ответникът е представил Декларация № 256/15.06.2016 г. за отказване от гробно място с формален декларатор баба й Ц. К. М..

Силно озадачена ищцата посетила баба си и чичо си Д.М.З. ЕГН**********, за да разбере дали декларацията, която е видяла действително е подписана от баба й.

Бабата дори не познала внучката си, понеже била с напреднала склероза. Тя едва ставала от леглото, трудно задържала предмети в ръка, и не можела нито да пише с треперещите си ръце, нито да се подписва.

Чичото на ищцата също бил потресен от разказа й, защото нищо не знаел за разкопания братов гроб и за подобно нещо не бил давал съгласие.

С чичо си ищцата Л. посетила траурната агенция, която е организирала погребението на В.

К. З., където потвърдили, че разкопаването на гроба е станало на основа представената от ответника К.К. декларация за отказ.

На

01.07.2016г. Ю.Л. подала жалба по случая до РП-Севлиево. В резултат на 24.08.2016 г. в РУ на МВР-Севлиево било образувано ДП№ 325/2016 г., за това че:

„На 15.06.2016 г. К.В.К., ЕГН ********** *** съзнателно използвал неистински частен документ - Декларация за отказване от гробно място с вх. №256/15.06.2016г. като го представил чрез И.Б.Х.вред В.Х.Т. - главен специалист „Социални дейности" при Община Севлиево, за да докаже, че е прекратено правото на Ц.К.М.ЕГН ********** за ползване на гробно място № 50, в блок 5, ред 3 в Стар Гробищен парк в гр. Севлиево, както и че същото място е преотстъпено в полза на починалия В.К.З.- с ползвател съпругата му А.К.З.а и 2 от гр. Севлиево, като от него за съставянето на този документ не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.

Спрямо ответника К. намерил приложение чл. 78а от НК и в РС-Севлиево било образувано НАХД № 212/2017,завършило с решение по силата на което, К.В.К. бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

С постъпката си ответникът К.В.К. причинил емоционален стрес и душевни страдания на ищцата Л., чувство на огорчение от поредния акт на незачитане на личността, и правата й от негова страна. Нагло била погазена паметта на баща й. Травмата причинена от безцеремонното разкопаване на гроба на обичния й баща, останал неподдържан по настоящем, чувството за омерзение от непоисканото съгласие, погазеният морал и употребата на неистински документ, чието авторство било приписано на немощната й баба, съпътства ищцата и днес. Всеки път, когато се сети за станалото, за гледката от разкопания гроб, болка и ужас обземат съзнанието й.

С оглед на гореизложеното счита, че К.В.К. е нарушил посоченото в закона общо задължение да не се вреди другиму и с виновното си противоправно поведение /съзнателно използвайки документ с невярно съдържание, за да заобиколи разпоредбите за ползване на гробищно място/пряко е причинил на ищцата неимуществени вреди под формата на стрес, огорчение и разочарование, които оценява на 9000лв.

ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 9000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди под формата на преживян стрес, разочарование и огорчение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски по делото.

Ответната страна в писмения си отговор излага следното становище:

Ищцата никога не е имала право да погребе баща си в този гроб, защото е черпила правата си от лице, което не е имало такива права.

Ц.К.М.никога не е имала право да ползва гроба, защото декларацията, от която черпи правата си е подправена- подписът не е на лицето М.Ц.- баба на ответника, от което е даден вид, че изхожда.

От друга страна ищцата никога не е полагала твърдените грижи за гроба на баща си, всички семейни гробове-включително и този на Кольо З., винаги са били поддържани от нейните баба и майка.

Ищцата е била дете, когато е изгубила баща си и е смешно твърдението, как ежедневно ходела на гроба му и го поддържала.

Ищцата никога не е посещавала повече от

2 пъти в годината гроба на баща си.

Освен това гробът по никакъв начин не е променил вида, в които е бил- паметникът е на мястото си, бащата на ответника има само кръст- т.е., възприятията на ищцата не са повлияни, костите на баща й са си там.

Ищцата не е претърпяла никакви негативни последици, следователно няма право на обезщетение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства: Заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-07-700/1 от28.04.2020 г.;заверено копие на Приходна квитанция № **********/09.08.2010 г.; Заверено копие на Декларация за отказване от гробно място с вх. № 256/15.06.2016 г.;Заверено копие на Жалба до РП-Севлиево от 01.07.2020 г.;Заверено копие на Призовка на МВР за разпит на свидетел; копие на Регистъра на гробно място в блок 5 с нов № 220А, (стар номер блок 5, ред 3, гробно място 50) в Стар гробищен парк гр. Севлиево; копие на Архивираният регистър на гробно място 50, блок 5, ред 3, Стар гробищен парк гр. Севлиево; копие на Справка за погребение на починалото лице В. К. З.; копие на Декларация за отказване от гробно място вх. № 42/22.11.2004 г.; копие на Декларация за отказване от гробно място вх. № 256/15.06.2016 г.; НАХД №212/2017г. на РС-Севлиево, свидетелските показания и обясненията на ищцата, се установява следната фактология:

С влязло в сила решение №73 от 04.07.2017г. по НАХД №212/2017г. на РС-Севлиево, ответникът К.В.К. е признат за виновен, в това че на

15.06.2016г., в гр.Севлиево, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – Декларация за отказване от гробно място с вх. № 256/15.06.2016 г., като го представил чрез И.Б.Х.пред В.Х.Т. – главен специалист „Социални дейности“ при Община Севлиево, за да докаже, че е прекратено правото на Ц. К. М., с ЕГН **********, за ползване на гробно място 50 в блок 5, ред 3, в Стар гробищен парк в гр.Севлиево, както й, че същото място е преотстъпено в полза на починалия В. К. З., с ползвател съпругата му – А.К.З.а, двамата от гр.Севлиево, с което е извършил престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000 лева.

На следващия ден – 16.06.2016 г. бил проведен и ритуала по погребението на починалия. Ищцата Ю.К.Л. отишла на опелото, където изказала съболезнавонията си на близките, тъй като починалият бил братовчед на нейния баща – К.М.З.. След това решила да отиде и запали свещ на гроба на своя баща. При отиването й на мястото на гроба обаче установила, че същият е подготвен за ново погребение, след което разбрала, че в него ще бъде положен покойния В. К. З..Останала неприятно изненадана, тъй като гробното място било с ползвател нейната баба – Ц. К. М.. След това посетила община Севлиево, за да поиска обяснение и там й било обяснено, че в общината е представена Декларация, с която нейната баба се отказва от правото на ползване върху гробното място в полза на В.К.З.и съпругата му. Ищцата посетила дома на своя чичо– свид.Д.М.З. и разговаряла с него по повод случилото се.

Свид.Д.М.З.-чичо на ищцата посочва, че с брат му са живели в един двор до неговата смърт. После останали племенника, племенницата и тяхната майка. Ищцата е била близка с баща си. Толкова години са живели заедно и не са имали проблеми.

За този случай обяснява, че по време на път, жена му се обадила по телефона да се прибере, че Ю. е отишла в дома им разстроена. Като се върнал Ю. била там. Плачела. Била ядосана. Поводът да го извикат е, че са разровили гроба на брат му и са погребали там братовчед му, за което никой не ги е уведомил. За този гроб той е плащал таксите. Казва, че когато се виждат с Ю. по други поводи, в нея се усеща тъга и мъка.

По искане на ответника е разпитан свидетеля В. Димитрова относно обстоятелства, които са свързани с поддръжката и посещаването на гроба на покойния К.М.З..

При така установената фактология по делото, съдът приема от правна страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че посоченото противоправно деяние на ответника, който съзнателно използвал неистински частен документ – Декларация за отказване от гробно място с вх. № 256/15.06.2016 г., като го представил чрез И.Б.Х.пред В.Х.Т. – главен специалист „Социални дейности“ при Община Севлиево, за да докаже, че е прекратено правото на Ц. К. М., с ЕГН **********, за ползване на гробно място 50 в блок 5, ред 3, в Стар гробищен парк в гр.Севлиево, както й, че същото място е преотстъпено в полза на починалия В. К. З., с ползвател съпругата му – А.К.З.а“, е довело до разкопаване на гроба на баща й К.М.З.и погазване на паметта му, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания,изживяване на негативни емоции, емоционален стрес, чувство на огорчение и разочарование, чувството на омерзение от непоисканото съгласие.