Решение № 2564 от 28.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2564 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Мариана Г.ева

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100505149 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5149/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Л. Д. ЕГН ********** гр.София срещу решение №20029527 от 13.04.2022 г постановено по гр.д.

№16115/21 г на СРС , 169 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу “Софийска вода” АД ЕИК ******* гр.София ; да бъде признато за установено , че Д. не дължи 2524,30 лв главница за потребена вода за периода 27.03.2012 г – 22.09.2017 г , ведно със законната лихва от 30.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата , 976,84 лева лихва за забава за периода 27.04.2012 г – 22.09.2012 г и 120,02 лева разноски в заповедното производство ; за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.11.2020 г по ч.гр.д.№84127/17 г на СРС , 75 състав и е образувано изпълнително дело №20208630403623 на ЧСИ №863 С.Х. . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Вземанията за потребена вода са периодични и давността за тях е изтекла още преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело . Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не прекъсват погасителната давност . Влязлата в сила заповед за изпълнение няма СПН и не е приложим чл.117 ал.2 ЗЗД . Решението на СРС е „бедно на мотиви“ т.е. по същество е немотивирано .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . 3- 1 годишната погасителна давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение . Давността е прекъсната с действия на принудително изпълнение и процесните задължения не са погасени по давност .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.04.2022 г и е обжалвано в срок на 28.04.2022 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че е преклудиран доводът , че процесните вземания са били погасени по давност преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение . Вземанията са потребена вода са периодични и се погасяват с 3-годишна погасителна давност като периодични вземания по чл.111 б.В ЗЗД . Чл.117 ал.2 ЗЗД е неприложим към вземания установени с влязла в сила заповед за изпълнение . Давността е прекъсната с молба на взискателя от 16.12.2020 г и не е изтекла .

Решението на СРС е правилно като краен резултат .

СРС е приел , че заповедта за изпълнение е влязла в сила с разпореждане от 28.10.2020 г .

След влизане на заповедта за изпълнение в сила , с аргумент от чл.416 ГПК и чл.424 ГПК , вземанията са установени по съдебен ред и не могат да бъдат оспорени от длъжника с възражение за погасителна давност за период преди влизането за заповедта в сила .

При влязла в сила заповед за изпълнение по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията винаги е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .

Следователно , погасителната давност за процесните вземания не е изтекла до настоящия момент , дори да не бяха извършени никакви изпълнителни действия по изпълнителното дело .

Само за пълнота трябва да се отбележи , че по изпълнителното дело е извършено действие на принудително изпълнение – запор върху МПС от 25.01.2021 г . С него давността е била прекъсната , след което има постановено спиране на изпълнителното дело . Липсва период 2 от повече от 5 години , през който делото да не е било спряно и да не са извършвани изпълнителни действия , включително и до настоящия момент .

Налага се категоричният извод , че процесните вземания не са погасени по давност .

Решението на СРС е правилно като краен резултат и трябва да бъде потвърдено . В тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20029527 от 13.04.2022 г постановено по гр.д.№16115/21 г на СРС , 169 състав .

ОСЪЖДА Г. Л. Д. ЕГН ********** гр.София да заплати на “Софийска вода” АД ЕИК ******* гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3