Решение № 214 от 23.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Плевен, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600632 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В. Д. П., чрез защитника си адв. С. М., срещу Присъда № 104 от 11.07.2022 година постановена по НОХД 872/2022 г. по описа на Районен съд – гр.

Плевeн. В жалбата се сочи, че първоинстанционния съдебен акт е явно несправедлив, постановен при липса на съдебна обективност и безпристрастност от съдебен състав, който е предубеден и на когото е поискан отвод на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Посочено е, че жалбата е бланкетна като подробни съображения ще бъдат изложени в допълнение към депозирА.та жалба след изготвяне на мотивите ( по делото не са постъпили допълнителни съображения). Направено е искане за отмяна на атакувА.та присъда и връщане на делото на Районен съд – гр. Плевен за разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно се претендира отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова справедлива присъда.

Районен съд – гр. Плевен с атакувА.та присъда е признал подсъдимия В.

1

Д. П. – роден на *** г. в гр. П., обл. П., живее в с. М., обл. П., общ. Л., ул.

„Х.А.“ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че в периода месец юни 2020г. до месец ноември 2020г. включително в гр.Плевен, след като е осъден с Решение №2519/2019г., в сила от 19.12.2019г., постановено по гр.дело №3592/2013г. по описа на Районен съд-Плевен, изменено със съдебен акт по гр.дело №6874/2020г., влязъл в сила на 13.03.2021г. да издържа свой низходящ- В.а В.ова П.а, род.на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни издръжки, а именно шест месечни вноски в размер на 500 лева всяка или общо 3000 лева, поради което и на осн. 183, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание „пробация”, при следните пробационни мерки:

- чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес - с. М., обл. П., общ. Л., ул. „Х.А.“ *** за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 3 /три/ пъти седмично.

- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца . -чл. 42а, ал. ІІ, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от 1 /една/ година.

Със същата присъда е признал подсъдимия П. за виновен в това, че в периода месец юни 2020г. до месец ноември 2020г. включително в гр.Плевен, след като е осъден с Решение №2519/2019г., в сила от 19.12.2019г., постановено по гр.дело №3592/2013г. по описа на Районен съд-Плевен, изменено със съдебен акт по гр.дело №6874/2020г., влязъл в сила на 13.03.2021г. да издържа свой низходящ[1]М. В.ова П.а, род. на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни издръжки, а именно шест месечни вноски в размер на 500 лева всяка или общо 3000 лева, поради което и на осн. чл. 183, ал. 1 от НК, във вр. с във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание „пробация”, при следните пробационни мерки:

- чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес 2

- с. М., обл. П., общ. Л., ул. „Х.А.“ *** за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 3 /три/ пъти седмично.

- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца ;

- чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду така наложените, а именно „пробация“ при следните пробационни мерки:

- чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес - с. М., обл. П., общ. Л., ул. „Х.А.“ *** за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 3 /три/ пъти седмично.

- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца;

-чл. 42а, ал. ІІ, т. 6 от НК – Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от 1 /една/ година.

Пред въззивния съд представителят на Плевенската окръжна прокуратура посочва, че въззивната жалба е неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обосновА..

ЗаинтересовА.та стрА., А. Б., се явява лично в съдебно заседание и заявява, че счита атакувА.та присъда за правилна и иска същата да се потвърди.

Защитникът на подсъдимия, адв. С. М., заявява, че първоинстанционния съдебен акт е явно несправедлив, постановен при липса на обективност и безпристрастност. Излага твърдения, че подзащитния й е отговорен баща и редовно плаща определената и коригирА. издръжка на двете си деца в размер 3 на 200 лв., както и е закупувал стоки на двете си дъщери. Заявява, че първоначално определения размер на издръжката в размер на 1000 лв. общо за двете деца не отговаря на нуждите и възможностите на който и да е български родител. Адв. М. коментира и развоя по НОХД № 2359/2020 г. по описа на РС- гр. Плевен като заявява, че съдебния състав недопустимо е давал съвети на заинтересовА.та стрА. да депозира за жалба срещу подсъдимия П. досежно инкриминирания период, който е предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство. Според защитата, именно това е причината да бъде поискан отвод на първоинстанционния съдебен състав (който е същият като по НОХД № 2359/2020 г. на РС – гр. Плевен), което обстоятелство показва предубеденост и лишава подсъдимия от правото на труд за продължителен период от време и го лишава от финансови средства да гледа третото си дете и семейството си. Накрая прави искане за постановяване на справедлив съдебен акт и определяне на наказание в минимален размер, по подобие на определеното по НОХД № 2359/2020 г. на РС – гр. Плевен.

В правото си на лична защита подс. Йорданов поддържа становището на защитника си.

При последната си дума подсъдимият заявява, че през инкриминирания период счита, че е бил добър баща и е давал повече от това, което към момента на съдебното заседание плаща като издръжка.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледА..

РазгледА. по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛЕНА.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава XXVII от НПК като подсъдимия П. е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, поради което е приета за установена следната фактическа обстановка:

4

Подсъдимият В. П. и свидетелката А. Б. живеели съвместно, като сключили граждански брак. По време на съжителството им се родили две деца- непълнолетната В.а В.ова П.а, родена на *** г. и малолетната М. В.ова П.а, родена на ***г. Впоследствие двамата съпрузи решили да се разделят и с решение № 1346/29.07.2013г. по гр.д. № 3592/2013г. по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 29.07.2013г. бракът между свидетелката А. Б. и подсъдимия В. П. бил прекратен по взаимно съгласие. Родителските права върху родените по време на брака деца били предоставени на майката. След развода, двамата продължили да живеят в едно домакинство до месец септември 2017, когато подсъдимият В. П. се изнесъл от квартирата им. Впоследствие, с Решение № 2519/19.12.2019г. по гр.д. № 3592/2013г. по описа на Районен съд град Плевен била допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 1346/2013 г. по описа на същия съд, като подсъдимият В. П. бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка на децата си В.а П.а и М. П.а в размер на 1000лв. общо за двете деца /решението влязло в сила на 19.12.2019г. /. През периода месец юни 2020г. до месец ноември 2020г. включително, в гр. Плевен, подсъдимият В. П. като осъден с Решение № 2519/2019г., в сила от 19.12.2019г., постановено по гр.дело №3592/2013г. по описа на Районен съд-Плевен, изменено със съдебен акт по гр.дело № 6874/2020г., влязъл в сила на 13.03.2021г. да издържа свой низходящ[1]В.а В.ова П.а, родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни издръжки, а именно - шест месечни вноски в размер на 500 лева всяка или общо 3000 лева. През периода месец юни 2020г. до месец ноември 2020г. включително, в гр.Плевен, подсъдимият В. П. като осъден с Решение №2519/2019г., в сила от 19.12.2019г., постановено по гр.дело № 3592/2013 г. по описа на Районен съд-Плевен, изменено със съдебен акт по гр.дело № 6874/2020 г., влязъл в сила на 13.03.2021г. да издържа свой низходящ[1]М.

В.ова П.а, родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни издръжки, а именно - шест месечни вноски в размер на 500 лева всяка или общо 3000 лева.

Така възприетата и призната от подсъдимия фактическа обстановка напълно кореспондира със събрания и проверен доказателствен материал в рамките на досъдебното производство, поради което проверяваният съд процесуално издържано е провел диференцирА.та процедура по глава XXVII от НПК при наличие на всички изискуеми от закона предпоставки – 5 признание от стрА. на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт със съгласие да не се събират доказателства за тези факти, разяснение от стрА. на съда на правата на подсъдимия и последиците при така развилото се производство, кореспондиране на самопризнанието със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

По нататък следва да бъде отбелязано, както и защитата сама признава, че въззивната жалба е бланкетна по своя характер, което обаче в никакъв случай не рефлектира върху нейния сезиращ ефект, доколкото въззивната инстанция разполага не само с правомощията, но и със задълженията инкорпорирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК.

Все в тази връзка, на първо място следва да бъде обсъдено основното оплакване посочено както в жалбата (макар и пестеливо), така и доразвито по време на съдебните прения пред настоящия съдебен състав. Защитата твърди, че първоинстанционния съдебен състав не е бил безпристрастен и обективен, а предубеден и въпреки поискания отвод на основание чл. 29, ал. 2 НПК, то така направеното възражение е отхвърлено. Искането е мотивирано с аргумента, че съдебния състав от РС – гр. Плевен, чийто съдебен акт е предмет на проверка в настоящото въззивно производство, е същият който се е произнесъл с присъда по НОХД № 2359/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.

Видно от справката за съдимост ( л. 21 от НОХД № 872/2022 г. на РСПлевен) по НОХД № 2359/2020 г. на РС-Плевен е постановена присъда 260031/30.03.2021 г., с която В. П. е осъден за извършено престъпление по чл.

183, ал. 1 НК и му е наложено наказание „пробация“, като с решение № 53/31.05.2022 г. по ВНОХД № 310/2022 г. по описа на Окръжен – гр. Плевен присъдата е изменена в частта относно размера на наложеното наказание „пробация“ като същото е намалено, а в остА.лата част е потвърдена. В конкретика на оплакването за липса на безпристрастност е изложено твърдение, че районния съд демонстрирайки недопустимо поведение е дал съвет на „страните да пуснат жалба за този период, за който е образувано настоящото производство“ (о.с.з. на 18.10.2022 г. пред настоящата съдебна инстанция).