Определение № 291 от 08.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 08.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Р. Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500196 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от Р. Н. Н. против определение № 1316/11.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 484/2025г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по в.гр.д. № 484/2025г., образувано по нейна жалба с вх. № 1744/06.02.2025г. по рег. на ЧСИ З. Д., рег.

№ 808, срещу разпореждане от 14.01.2025г., с което е оставено без уважение искането й да се намали поради прекомерност размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя и разноските по изпълнителното дело, съставляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, вменени в тежест на длъжника с поканите за доброволно изпълнение с изх. № 23637/25.11.2024г. и с изх. № 24526/09.12.2024г. по изпълнителното дело.

По подробно изложени доводи, основани на твърдения по същество на отхвърлена й претенция по чл.78, ал.5 ГПК, както и за нередовност на връчването на оспорения от нея акт на ЧСИ, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по жалбата й, както и на основание чл.438 от ГПК за спиране действията на съдебния изпълнител по публичната продан до окончателно произнасяне на ВКС по к.гр.д. № 5161/2023г. /по чл. 248 от ГПК/ и на Апелативен съд – Варна по в.ч.гр.д. № 92/2025 г.

За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да прекрати производството по в.гр.д. № 484/2025г. с обжалваното определение № 1316/11.03.2025г. Окръжен съд – Варна е приел, че жалбата на Р. Н. с вх. № 1744/06.02.2025г. против разпореждане от 14.01.2025г. на ПЧСИ 1 от кантората на ЧСИ Захари Д., с което е постановен отказ, обективиран в съобщение с изх. № 624/14.01.2025г., да се намали поради прекомерност размерът на адвокатското възнаграждение и разноските на взискателя по изпълнителното дело № 20248080400745 на ЧСИ З. Д., е недопустима поради просрочие.

Не е спорно, че настоящата жалбоподателка има процесуалното положение на длъжник по изп.д. № 745/2024г. на ЧСИ Д., рег. № 808 и в това си качество е обжалвала постановения от него, чрез ПЧСИ отказ от 14.01.2025г. за изменение на определените в ПДИ разноски, възложени в нейна тежест, включващи претендирано от взискателя адвокатско възнаграждение и начислени такси и разноски за изпълнението. Видно от материалите по делото е, че съобщението за този отказ й е било редовно връчено на 21.01.2025г. на посочения от нея електронен адрес [email protected] и при изрично направено изявление за връчване по ел. път. Жалбата срещу този акт е подадена на 06.02.2025г., което безспорно е след визирания в чл.436 ГПК, ал.1 ГПК двуседмичен срок, изтекъл на 04.02.2025г.

Получаването на съобщението на дата 21.01.2025г. се признава и от самата жалбоподателка в жалбата й по чл.435 ГПК.

Изложените в настоящата частна жалба доводи за нередовно връчване поради липса на връчване на самото разпореждане от 14.01.2025г. са неоснователни. В изпратеното до нея съобщение на ел. адрес е възпроизведено неговото съдържание, а именно, че същото е постановено във връзка с нейна молба с вх. № 22360/19.12.2024г., възражение с вх. № 1/02.01.2025г. и жалба с вх. № 119/03.01.2025г. и след становище на взискателя, като се отказва да се редуцира адвокатското възнаграждение, което е в размер на 1 950 лв. Изрично в съобщението е посочено, че този отказ подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК и в двуседмичен срок.

Разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК предвижда, че действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване в двуседмичен срок, който започва да тече от датата на извършването му, ако страната е присъствала или била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението.

Следователно ЧСИ надлежно е връчил съобщение за извършеното от него и подлежащото на обжалване действие, което съобщение е поставило началото на срока за обжалването му. В този срок жалбоподателката е имала възможност да се запознае и с конкретните мотиви за постановения отказ. За съдебния изпълнител не е съществувало задължение за връчване на депозираното от взискателя възражение.

С оглед на това и правото й на защита не е нарушено.

Ето защо направеният от ОС – Варна извод за просрочие на подадената от нея жалба и постановения резултат /прекратяване на производството по делото/ са правилни и законосъобразни, поради което и обжалваното определение № 1316/11.03.2025г. следва да бъде потвърдено.

Съдът не дължи произнасяне по въведените в частната жалба оплаквания по същество на жалбата й по чл.435 ГПК, а поради неоснователността на частната жалба и по инкорпорираното в нея искане за 2 спиране по реда на чл.438 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1316/11.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 484/2025 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3