Решение № 858 от 15.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 697/2024
- Вид
- Решение № 858
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Биляна Симчева
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 858 гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100500697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „И.Ф.“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ Й.М. с рег. № 920 на КЧСИ, обективиран в постановление от 22.12.2023 г. по изп. дело № 20239200400376 да намали разноските по изпълнителното дело, както и да го прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че образуването на изпълнителното дело представлява злоупотреба с право от страна на взискателя, и че ЧСИ е следвало да го прекрати независимо от неплащането на законната лихва. Твърди, че ЧСИ неправилно е отказал да намали разноските по делото за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв. Поддържа, че възнаграждение за водене на делото не се дължи, тъй като процесуалният представител на взискателя не е предприел действия в тази насока, а е единственото действие, което е предприел, е да подаде молба за образуване на делото. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление и да даде указания на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, както и да намали разноските по делото. Претендира 1 разноски.
Ответникът по жалбата – Е.Г.Д. не е подала подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
ЧСИ Й.М. е изложила на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20239200400376 по описа на ЧСИ Й.М. е образувано по молба на взискателя Е.Г.Д. въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2023 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 816/02.11.2023 г. по гр. д. № 1048/23 г. по описа на РС – Сливен, с което „И.Ф.“ ЕООД е осъден да заплати на Е.Г.Д. сумата от 564,63 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 347986/26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.03.2023 г. до окончателното плащане.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е уточнено от взискателя, че главницата по изпълнителния лист в размер на 564,63 лв. е заплатена, както и че се иска образуване на изпълнително дело само за незаплатената законна лихва в размер на 47,79 лв. за периода от 09.03.2023 г. до 10.11.2023 г. Поискано е да бъде извършено пълно проучване на длъжника, като едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение да бъдат наложени запори на всички банкови сметки, открити на името на длъжника.
С разпореждане от 11.12.2023 г. ЧСИ Й.М. е разпоредила да се образува изпълнително дело, приела е вземането на взискателя за разноски в изпълнителното производство, разпоредила е да се изпрати ПДИ на длъжника, да се наложат банкови запори, и да се извърши справка в НАП по ДОПК.
Видно от постановлението за разноски /без дата/ ЧСИ Й.М. е приела вземането на взискателя за адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв. за събиране по изп. дело № 20239200400376.
На 14.12.2023 г. на длъжника „И.Ф.“ ЕООД е връчена ПДИ с изх. № 5074/12.12.2023 г. по изп. дело № 20239200400376, с което същият е 2 уведомен, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 783,73 лв., от които – 47,79 лв. – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т. н./, 400,00 лв. – разноски по изпълнителното дело и 335,94 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 26.12.2023 г.
Със запорно съобщение с изх. № 5081/12.12.2023 г. до „Изипей“ АД, получено на 14.12.2023 г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника „И.Ф.“ ЕООД, открити в „Изипей“ АД, до размера на сумата от 783,73 лв.
Със запорно съобщение с изх. № 5079/12.12.2023 г. до „Уникредит Булбанка“ АД, получено на 14.12.2023 г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника „И.Ф.“ ЕООД, открити в банката, до размера на сумата от 783,73 лв.
Със запорно съобщение с изх. № 5078/12.12.2023 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, получено на 15.12.2023 г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника „И.Ф.“ ЕООД, открити в банката, до размера на сумата от 783,73 лв.
Видно от съобщение с изх. № 5191/19.12.2023 г. до „Изипей“ АД, получено на 21.12.2023 г., ЧСИ е разпоредил да се вдигнат незабавно запорите, наложени на банковите сметки на длъжника „И.Ф.“ ЕООД.
Видно от съобщение с изх. № 5190/19.12.2023 г. до „УниКредит Булбанк“ АД, получено на 21.12.2023 г., ЧСИ е разпоредил да се вдигнат незабавно запорите, наложени на банковите сметки на длъжника „И.Ф.“ ЕООД.
Видно от съобщение с изх. № 5189/19.12.2023 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, получено на 22.12.2023 г., ЧСИ е разпоредил да се вдигнат незабавно запорите, наложени на банковите сметки на длъжника „И.Ф.“ ЕООД.
С молба с вх. № 04479/18.12.2023 г. длъжникът „И.Ф.“ ЕООД е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК, тъй като плащането на сумата по изпълнителния лист е станало преди образуване на делото. С молбата длъжникът е поискал да бъдат намалени и разноските за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв. – само за образуване на изпълнителното дело.
С постановление от 18.12.2023 г. /неправилно посочено в съобщенията до страните от дата – 22.12.2023 г./ ЧСИ е отказал да намали адвокатския 3 хонорар от 400,00 лв. на 200,00 лв., като е посочил, че се дължат 200,00 лв. – за образуване на делото и 200,00 лв. – за водене на изпълнителното дело. Със същото постановление ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като освен присъдената по изпълнителния лист главница, която е платена на 10.11.2023 г., се дължи и законна лихва върху главницата от 564,63 лв. за периода от 09.03.2023 г. до 10.11.2023 г. /датата на плащането/.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т.
6, пр. 2 и 7 ГПК.
По жалбата на длъжника срещу постановление от 18.12.2023 г. в частта, в която ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взсикателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
По делото не оспорва от взискателя, че длъжникът е заплатил главницата по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело, на 10.11.2023 г. – т. е. преди образуване на изпълнителното дело. Този факт е изрично признат от взискателя, както в молбата за образуване на изпълнителното дело, така и в становището на взискателя от 18.12.2023 г., депозирано във връзка с молбата - възражение от 18.12.2023 г. от длъжника. Освен това в молбата за образуване на изпълнително дело изрично е посочено от взискателя, че се иска принудително събиране само на незаплатената законна лихва в размер на 47,79 лв. за периода от 09.03.2023 г. до 10.11.2023 г. Същата сума е посочена и в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 14.12.2023 4 г.
Тъй като по делото се установява, че вземането за законна лихва в размер на 47,79 лв. за периода от 09.03.2023 г. до 10.11.2023 г. е съществувало към момента на образуване на изпълнителното дело /11.12.2023 г./, то законоустановените предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице.
Ето защо, жалбата на длъжника в частта й, касаеща отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, обективиран в постановление от 18.12.2023 г., следва да се остави без уважение като неоснователна.
По жалбата на длъжника срещу постановлението от 18.12.2023 г. в частта, в която ЧСИ е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато длъжникът не е дал повод за образуване за изпълнителното дело, тъй като е изпълнил задължението си преди това, изпълнителните действия са изоставени от взискателя или са отменени от съда, или разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Следователно разноските, сторени от взискателя, както и допълнителните такси и разноски, които ЧСИ е начислил, които не са пряко свързани с реализиране на изпълнителен способ /арг. от чл. 31 ТТРЗЧСИ/, са за сметка на длъжника.
Съдът намира, че отказът на ЧСИ, обективиран в постановление от 18.12.2023 г., да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение е незаконосъобразен. Съображенията за това са следните:
В случаите на осъществена защита по изпълнително производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.
10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В редакцията на чл.
10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към 17.02.2023 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално 5 представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
В случая длъжникът дължи само минималния размер на възнаграждението за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Това е така, тъй като единствените действия, които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на подаване на възражението с вх. № 04479/18.12.2023 г. от длъжника за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, са били свързани с образуване на изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани.
Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, не води до друг извод, тъй като посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/ и не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително действие, предприето от взискателя.
Ето защо, отказът на ЧСИ Й.М., обективиран в постановление от 18.12.2023 г., да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се отмени като незаконосъобразен, и вместо това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 37,50 лв., представляваща половината от разноските в производството по делото /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл. 25а, ал. 3 НЗПП/.
Разпечатката съдържа 46 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d53298a5-3cea-4f33-9344-d3531687b339