Определение № 847 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500617 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Т. М. против Определение № 371 от 10.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 13805/2023 г. на СГС, ЧЖ, I – И състав, с което съдът е оставил без разглеждане частната му жалба против протоколно определение от 13.07.2023 г. по гр. д. № 24812/2022 г. на СРС, 92 –ри състав.

Сторени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен изводът на СГС, че определението, постановено в хода на охранително производство, с което съдът отказва да конституира държавата като заинтересовано лице, не подлежи на обжалване. Твърди също, че след отмяна на предходното свое определение при условията на чл.253 ГПК, СРС всъщност не се е произнесъл повторно по молбата му за конституиране на държавата като заинтересована страна в производството.По този начин определението на СГС е лишено от предмет.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СГС за разглеждане на частната жалба по същество.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и 1 допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Производството по гр.д. № 24812/2022 г. на СРС е образувано по молба на М. Т. М. за поправка на грешка в акт за раждане № 2254 от 22.09.1982 г., съставен от Благоевградски народен съвет, като бъде променено отразеното в акта, че бащата е неизвестен и бъде допълнено ЕГН на посоченото за майка лице.

С нарочна молба от 12.12.2022 г. молителят е поискал като страна в производството да бъде конституирана Държавата, тъй като същата отговаря за действията на служителите, работещи в Института по акушерство и гинекология и Благоевградския съвет.

С обжалваното пред СГС определение решаващият състав на СРС, като е приел, че не са налице основания за това, при условията на чл.253 ГПК е отменил предходно свое Определение № 34969 от 20.12.2022 г., с което Държавата е конституирана като страна в производството.

За да остави без разглеждане частната жалба на М. М. против обжалваната част на Определението от 13.07.2023 г. на СРС, СГС се е позовал на разпоредбата на чл.540 от ГПК, съгласно която за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 от ГПК и чл. 303 - 388 от ГПК.

Въззивният съд по принцип споделя тези съображения.

Съгласно изричната разпоредба на чл.540 от ГПК, за охранителните производства не следва да намери приложение чл.220 от ГПК, съгласно която определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба. За разлика от общия исков процес, в рамките на охранителното производство, каквото безспорно е развилото се пред СРС, следва да бъде установено кои са заинтересованите лица по чл.544, ал.2, т.1 ГПК и същите задължително следва да бъдат конституирани в производството. В този смисъл е налице установена практика на ВС на РБ решение № 1686 от 26.09.1961 г. по гр. д. № 5841/61 г., II г. о ., както и практика на ВКС, обективирана и в други решения по чл.290 ГПК – напр. решение № 134 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 2252/2019 г., IV г. о. и решение № 594 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1289/2009 г., I г. о.

Съгласно приетото в цитираните решения, молбата следва да се разгледа с призоваване на лицата, организацията и учрежденията, които са заинтересувани от установяването на факта. Неизпълнението на това задължение влече недопустимост на акта по същество, но законодателят не е предвидил възможност за молителя да обжалва отказа на съда за конституирането на някое от тях.

Въпреки горното, не могат да бъдат споделени изводите на 2 въззивния съд, че отмяната на обжалваното Определение съдържа имплицитно и произнасяне по молбата на молителя за конституиране на Държавата като страна в производството. Отменяйки определението си по реда на чл.253 от ГПК /л.121/, СРС е пропуснал да се произнесе повторно по молбата на М. М. за конституиране на държавата като заинтересована страна в производството. Липсва отхвърлителен диспозитив за това, макар в мотивите съдът да е изразил воля за отхвърлянето на молбата. Затова преди да се произнесе по частната жалба, СГС е следвало да върне делото на СРС за изпълнение на процедурата по чл.247 от ГПК.

С оглед изложеното, вместо да прекрати производството по делото и да върне последното на СРС за произнасяне с нарочен диспозитив по молбата на М. М. за конституиране на държавата като заинтересована страна, СГС е постановил обжалваното определение за оставяне частната жалба на М. без разглеждане, при положение, че не е имал предмет на обжалване. И това е така, защото протоколното определение на СРС, с което при условията на чл.253 ГПК /л.121-гърба/ съдът е отменил предходно свое определение, не съдържа имплицитно и произнасяне по молбата на М. за конституиране на държавата в производството. След отмяната на определението молбата остава висяща и съдът дължи произнасяне по нея с изричен диспозитив, независимо, че в мотивната част на определението е изложил съображения за неоснователност на искането. В случая сме изправени пред очевидна фактическа грешка, като СГС е следвало да върне делото на СРС за отстраняването й при условията на чл.247 ГПК и едва тогава да се произнесе по частната жалба против протоколното определение от 13.07.2023г.

Това налага определението на СГС да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 371 от 10.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 13805/2023 г. на СГС, ЧЖ, I – И състав.

ВРЪЩА

ДЕЛОТО на

СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно изложените в настоящото определение мотиви.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4