Определение № 4318 от 25.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4318 гр. София, 25.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500273 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК.

С решение № 2470 от 15.05.2023 г., постановено по настоящото дело, е потвърдено решение № 20118485 от 18.05.2021 г. на СРС, 34 с - в, по гр. д. № 31350/2020 г., с което е признато за установено, на основание 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.

1, връзка с чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „С.М.-Т.Л. ТМФ С.“ ЕООД дължи на Л. И. Р., с ЕГН **********, следните суми: сумата от 1 500 евро (с левова равностойност от 2 933. 75 лв.), представляваща платена без основание на 10.10.2019 г. парична сума, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г., датата на заявлението, до окончателното изплащане на вземането и сумата от 39. 93 лв. обезщетение за забава за периода от 10.12.2019 г. до 27.01.2020 г. за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 25.02.2020 г. на СРС, 34 с- в, по ч. гр. № 3798/2020 г.

Съобразно изхода на делото, като е отчел, че жалбата на ответника „С.М.-Т.Л.

ТМФ С.“ ЕООД няма да бъде уважена, съдът е стигнал до извод, че разноски в производството се дължат на ищцата. С решението искането за присъждане на разноски в размер на 540 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е оставено без уважение по съображения, че не е доказано уговаряне на възнаграждение в този размер между представител и представляван не е представен договор за правна защита, а е единствено са представени фактура и платежно нареждане за сумата.

Постъпила е молба вх. № 50758 от 29.05.2023 г., от Л. И. Р., с искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението, с присъждане на сумата от 540 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред втора инстанция. Молителката оспорва мотивите на съда в решението като счита, че представените фактура и платежно нареждане са индикация за наличието на договор за правна помощ и упълномощаване на адвоката и са достатъчни доказателства за реалното плащане на сумата за договореното процесуално представителство. Представя адвокатско пълномощно с включена уговорка за процесуално представителство и уговорено възнаграждение в полза на адв. Еникова- Василева.

Ответната страна по молбата - „С.М.-Т.Л. ТМФ С.“ ЕООД, не е взела становище 1 в установения срок.

По молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, съдът намира следното :

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за изменение на решението с присъждане на разноските, които съдът е отказал да възложи, е този по чл. 248 ГПК.

Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се иска изменение на решението по разноските. Законодателят е определил срокове, в които може да се иска допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от обжалваемостта на постановения съдебен акт. Когато актът е обжалваем, срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако е необжалваем, срокът е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Доколкото решението е постановено на 15.05.2023 г., а молбата за допълването му в частта с разноските е депозирана на 29.05.2023 г., едномесечният срок е спазен и молбата е процесуално допустима.

В случая в мотивите на решение № 2470 от 15.05.2023 г., въззивният състав подробно е изложил съображения, че поради непредставяне на договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника и представляващия го в производството адвокат, в който е уговорен конкретен размер на възнаграждението и начин на заплащането му, претенцията за разноски за адвокат за въззивното производство в размер на 540 лв. няма да бъде уважена. Този извод следва и от разясненията, дадени в т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, което е уговорено с договора за правна защита и съдействие. В мотивната част на същата точка е застъпено становището, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат и служи за доказване, както че разноските са заплатени, така също и че са договорени.

Адвокатското пълномощно, съдържащо уговорка за процесуално представителство по делото и уговорена между страните цена е представено едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, след приключване на съдебното дирене, до който момент могат да се сочат и представят доказателства в производството.

Съдът намира, че реалното заплащане на възнаграждението не се установява от представените фактура и платежно, тъй като те не са подписани и не установяват реално получаване по сметка на адвоката на сумата 540 лв. Освен това в данните по превода е посочено делото на СРС.

По изложените съображения в съвкупност, съдът не намира основание да измени решение от 15.05.2023 г. по настоящото дело в частта по разноските. Подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 50758 от 29.05.2023 г., подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, от Л. И. Р., за изменение на решение № № 2470 от 15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 273/2022 г., на СГС, IV-Д с- в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 248, ал. 3, изр. 2 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3