Решение № 260014 от 26.08.2020, Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

26.08.2020г.

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен съд състав

На

12.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана

Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия

Гунчева

Гр.д. дело номер

1061 по описа за

2015 година.

Делото е образувано по предявени от М.Т.М. срещу ответника „Мобител“ ЕАД гр.София искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за оспорване законността на дисциплинарното уволнение на ищцата, наложено със заповед от 19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни продажби“ и на директор „Човешки ресурси“ на ответника и за възстановяването ѝ на заеманата до уволнението длъжност при ответника, както и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на удържана чрез прихващане на основание чл.221, ал.2 от КТ сума от 1 094.00 лева като обезщетение при дисциплинарно уволнение от дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „супервайзор“ с работно място Мтел магазин гр.Кърджали. Със заповед №41/19.06.2015г. на ответника, трудовият й договор бил прекратен поради наложено й дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита издадената заповед за незаконосъобразна по следните съображения: заповедта била издадена в нарушение на чл. 333 от КТ, тъй като в качеството й на секретар на синдикална организация при КТ „Подкрепа“ гр.Кърджали било необходимо предварителното съгласие от синдикалния орган на СРС на КТ „Подкрепа“ гр.Кърджали, каквото не било поискано, въпреки знанието на ответника на това обстоятелство. Това налагало да се приложи разпоредбата на чл. 344, ал.3 от КТ и да се отмени атакуваната заповед само на това основание, без спора да се разглежда по същество.

Уволнителната заповед била незаконосъобразна и поради това, че не били ясни датата и начина , по който описаното нейно поведение било констатирано като нарушение на трудовата дисциплина, което имало отношение към правилата на чл. 194, ал.1 от КТ за срока на налагане на наказанието.

В процесната заповед не била описана датата на откриване на нарушението.

Твърди, че не била извършила описаните в заповедта нарушения, освен това липсвала индивидуализация на всеки един извършител на отделните сделки, тъй като такива заповеди били издадени на четирима човека. Никъде не се сочило конкретно нейно поведение, което да се подведе под нормите на чл. 190, ал.1, т.3 от КТ, чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, чл.

187, т.3 и чл. 187, т.8 от КТ. Никъде в заповедта не се твърдяло, че тя е сключила и финализирала сделките, не се споменава кой от служителите е работил с въпросните клиенти, само се говорило общо „служител“ и или „служители „ работели с трети лица от малцинствен произход. По отношение на описаните нарушения от 23.04.2015г. не ставало ясно по отношение на трите индивидуализирани с номера потребителски договора, извършени посредством нейното потребителско име и парола, какво е конкретното нарушение, което е извършила. Нарушенията били описани чрез предположения, догадки и неправилни изводи от страна на работодателя.

Работодателят не бил конкретизирал извода си за „значими вътрешни изисквания“, като такива вътрешни актове не й били известни. Освен това предположенията и догадките за евентуално незаплащане на задълженията по сключените договори не можело да обоснове квалификацията за уронване на доброто име на предприятието, тъй като това можело де се случи при всеки клиент дори и той да е с добър социален статус и да не е от „малцинствен произход“. Освен това твърденията за неплатени задължения по посочените договори към датата на откриване на нарушенията, не били подкрепени с никакви доказателства.

Нямало данни и за предположенията, че тези сделки са могли да добият известност и да уронят престижа на предприятието.

Освен това твърди, че наказанието е несъразмерно тежко, не било съобразено и дали са настъпили вредни последици, в какъв размер са те, дали са поправими, нарушението дали е еднократно или многократно и пр..

По отношение на предхождащото й наказание, работодателят не бил отчел обстоятелството, че в момента същото се обжалвало и имало образувано гр.д. № 45364/2015г. по описа на СРС.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да признае уволнението за незаконно и да отмени атакуваната заповед и да я възстанови на заеманата длъжност до уволнението. Моли също така да бъде осъден ответника да и заплати сумата от

1 094.10 лева, неправилно удържана от вземането й за неползван платен годишен отпуск.

В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответникът „Мобилтел“ ЕАД, с променено наименование „А1 България“ ЕАД, чрез адвокат пълномощник ги оспорва с искане да се отхвърлят.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, и това е правнорелевантният момент към който следва да се преценява законността на изявлението, както и дали е налице предварителната закрила по чл.333, ал.3 от КТ, в случая към 22.06.2015г., когато е връчена уволнителната заповед.

Към тази дата ищецът има качество на секретар на секция на КТ „Подкрепа“ в Мобилтел ЕАД гр.Кърджали, регион Кърджали, отрасъл Съобщения, което се установява от Удостоверения изх.№№5202/26.09.2014г., №57/19.08.2015г., N 700/25.09.2014г. и Удостоверение изх. N 714/08.06.2015г., издадени от председател на ФСО „Подкрепа“, председател на ФС „Подкрепа“, председател на Синдикален регионален съюз на Конфедерация на труда „Подкрепа“ и председател на НФ на Федерация Съобщения „Подкрепа“.В удостоверенията е посочено, че секцията на КТ „Подкрепа“ в „Мобилтел“ ЕАД гр.Кърджали, отрасъл Съобщения, е легитимна, и може да участва с упълномощени от нея представители в преговори и да представлява работниците и служителите съгласно действащото законодателство, като секцията е редовно регистрирана към синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ гр.Кърджали, Федерация/национален синдикат/ Съобщения, и към 25.09.2014г. и към 08.06.2015г. се представлява от А.А.Я.-председател и М.Т.М. – секретар. За учредяването на фирмена синдикална организация на ФС „Подкрепа“ в Мобилтел ЕАД ответникът е уведомен с Писмо на председателя на ФС „Подкрепа“ с вх. при ответника N 3777/23.04.2013г., в което писмо е посочено, че към учредяването на фирмената синдикална организация в „Мобилтел“ ЕАД в състава й влизат синдикална секция „Подкрепа“ Мобилтел-София и синдикална секция „Подкрепа“ Мобилтел-Варна. С оглед на гореизложеното по делото се установи , че към датата на уволнението – 22.06.2015г.ищецът има качество на секретар на секция на КТ „Подкрепа“ в Мобилтел ЕАД гр.Кърджали, регион Кърджали, отрасъл Съобщения, което поражда спор между страните дали за уволнението на ищеца, осъществено на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ, е необходимо предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, в съответствие с изискванията на чл.333, ал.3 от КТ.

По смисъла на чл.333, ал.3 от КТ с предварителна закрила при уволнение се ползват две категории синдикални дейци: Първата категория обхваща работници и служители-членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен орган.Втората категория обхваща работници или служители-членове на синдикалното ръководство в предприятието, и съгл. & 1, т.6 ДР от КТ със синдикална защита се ползват само председателят и секретарят на съответната синдикална организация.

Ищецът не попада в първата група, но не попада и във втората група, защото не е секретар на синдикалното ръководство на фирмената синдикална организация, а е секретар на вътрешна структура на тази организация-местна синдикална секция.

С решение по тълкувателно дело N 9/13 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предл. 1 от КТ, вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикалното ръководство

/председател, секретар/ на синдикалната организация, учредена или структурирана в предприятието на съответния работодател, но не и на ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация.Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател.

Синдикалната секция в „А1 България“ /Мобилтел ЕАД гр.Кърджали е вътрешно подразделение на фирмената синдикална организация към предприятието, създадена и структуирана към териториално звено на предприятието на работодателя, което звено не отговаря на предпоставките за самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, с оглед представената Заповед N 225/20.08.2012г., че дисциплинарни наказания на служителите може да се налагат само съвместно от директор на Дирекция „Човешки ресурси“ и директор на дирекция или изпълнителен директор на ответника, за чиито подчинен се отнасят, при което наказанието на ищеца е наложено от компетентен орган, а ищеца като секретар на местната синдикална секция не попада в обхвата на закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, и за ответника като работодател не съществува задължение да отправи мотивирано искане до съответния синдикален орган преди да издаде заповедта за уволнение,което обуславя правомощие на съда да разгледа искът за незаконно уволнение по същество.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като преди това работодателят задължително изслушва работника или служителя или приема писмените му обяснения, както и събира и оценява посочените доказателства.Съгласно чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

От формална страна оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на посочените императивни правила –изискани са писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, заповедта е мотивирана чрез посочване на всички реквизити по чл.195, ал.1 от КТ като са описани признаците на дисциплинарното нарушение, за което наказанието е наложено в рамките на законоустановените преклузивни срокове, при неоспорените показания на св.Михаил Г. относно времето на откриване на посочените в заповедта нарушения.

Основанието за издаване на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” е за неправилно сключени сделки с клиенти на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г.. В случая фактическата обстановка по извършването им явно не кореспондира с конкретните реални факти, в мотивите към заповедта са изложени единствено предположения, липсва индивидуализация на действията на всеки един от посочените извършители на отделните сделки /в заповедта са посочени и други лица- извършители/, което е в нарушение на императивните разпоредби в трудовото законодателство при налагане на дисциплинарно наказание. Горното е видно от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Така свидетелят Г. в показанията си в съдебно заседание на 28.10.2015 г. говори за предположение за извършване на някакви нерегламентирани действия в магазина на работодателя в гр. Кърджали като също не сочи конкретни доказателства за реалното им извършване, както и не индивидуализира служителя- извършител. В показанията си в същото съдебно заседание св. М. и св. Н. подробно изясняват отделните действия, които са вменени на служителите в магазина на работодателя в гр. Кърджали по длъжностна характеристика и установения начин на изпълнението им. Такива правомерни действия се установява да са предприети от ищцата и на посочените в Приложение 1 към процесната заповед дати 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г., когато са извършени от нея активации на продукти по дългосрочни договори. В този ред на мисли всички описани действия, извършени на 18.04.2015г. от страна на „организирана група от малцинствен произход” в магазина на работодателя в гр. Кърджали, насочени за достигане на „активиране на сделки с лица от малцинствен произход, организирани и ръководени именно с такава цел от едно и съшо лице, също от малцинствен произход, придружавано от друго лице, различно за двете дати..и свързано с тези действия „нерегламентирано“ поведение на ищцата, почиват единствено на предположения, догадки, неправилни изводи, липса на доказателства, липса на индивидуализация на посочените операции по извършване на сделките. Нещо повече - никъде в обстоятелствената част на процесната заповед не се твърди, че именно ищцата е извършила всички тези действия по сключване и финализиране на сделките- в подробното изложение на л. 1 и 2 от заповедта за действията на всеки един от „организираната група” и нейните „организатори” в магазина на работодателя, не се споменава кой именно е служителят, работил с тези клиенти, същият не е индивидуализиран дори и по други косвени признаци. В заповедта е описано само как „служител” или „служители” извършват някакви операции, свързани с трети лица, разделени на групи като такива от малцинствен произход и техни „организатори” като не е ясно дали изобщо тези действия имат пряка връзка с някакви конкретни действия на ищцата.