Решение № 685 от 01.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. С., 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20201110144760 по описа за 2020 година Предмет на делото са предявените от Д.А. Д. срещу П. на Р. Б. обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане да заплати сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7618,05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.09.2017 г. до 16.09.2020 г. включително.

Ищецът основава иска с твърденията, че неимуществените вреди са му причинени в следствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл.

286, ал.2 вр. с ал. 1, пр.1 НК за периода от 03.11.2008 г. до 17.09.201 г., по което е бил оправдан с влязла в сила на 17.09.2015 г. по ВНОХД № 587/2014 г. по описа на СГС – I V – въззивен състав присъда, които неимуществени вреди се състоят в безпокойство и страх от евентуално осъждане, притеснения, срам и унижение, безсъние, раздразнение и нарушено психическо равновесие. Незаконно повдигнатото обвинение се отразило негативно и на финансовото състояние на ищеца, неговите отношения със семейството му. Поддържа се, че поради уважаване на предявения граждански иск срещу ищеца било инициирано принудително изпълнение по изпълнително дело № 20137900400775/2013 г. по описа на ЧСИ Ренета 1

Милчева, като била наложена възбрана и насрочен опис върху притежаваната от него идеална част от семейното жилище, както и били запорирани банковите му сметки. Излага съображения за разглеждане на делото продължителен период от време. Твърди се, че независимо от прекратяване на горното изпълнително дело и окончателното приключване на воденото срещу него наказателно производство с Решение № 239/17.09.2015 г. по н.д. № 1418/2014 г. по описа на ВКС, I НО, с което е оставена в сила въззивна присъда № 188/01.07.2014 г. по описа на ВНОХД № 587/2014 г. на СГС, IV – въззивен състав, с която ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 НК, все още да търпи негативни последици от същото, тъй като не може да възстанови финансовото си състояние и да поправи нанесените му репутационни вреди.

Ответникът П. на Р. Б. в законоустановения срок е представила писмен отговор на исковата молба, с който е релевирала възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно, както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена връзка, между действията на п.та по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Прави възражение, че ПРБ не може да носи отговорност за вреди причинени в хода на изпълнителното производство, както и за решението на ищеца да не се занимава с търговските си дела при съображения, че последното е лично решение на ищеца Д., като вреди в тази връзка могат да се претендират като пропуснати ползи, но не и като неимуществени вреди. Навежда, че през част от процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, което сочи на по-ниска степен на увреждане.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Към настоящото дело е приложено НОХД № 14195/2008 г. на СРС – НК – 4 състав, ведно с приложеното към него досъдебно производство ДП № 1908/2008 г. по описа на 04 РПУ С., ВНОХД № 4808/2012 г. по описа на СГС XI въззивен състав, ВНОХД № 587/2014 г. по описа на СГС – IV – въззивен състав, н.д. № 1554/2013 г. по описа на ВКС III НО и н.д. № 1418/2015 г., по описа на ВКС, I НО., от което се установява, че на 11.06.2008 г. с Постановление № 11072/2008 г. на С. р. п. е образувано досъдебно производство № 1908/2008 г. по описа на 04 РПУ С. за престъпление по чл.

2

286, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр.1 от НК, както и че поводът за образуването му е постъпила жалба в СРП от Влади Асенов Цанков. Видно от материалите по досъдебното производство на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

Д.А. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.

286, ал. 2, във вр. с ал. 1, пр.1 от НК, като постановлението му е връчено на 03.11.2008 г., когато е извършен и разпит на обвиняемия.

От изисканата по досъдебното производство справка за съдимост от 23.06.2008 г. е видно, че Д.А. Д. не е осъждан.

На 25.11.2008 г. е изготвено заключително постановление на разследващия орган с мнение за предаване на обвиняемия на съд.

От НОХД № 14195/2008 г., по описа на СРС, 4 състав, се установява, че същото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен в съда на 08.12.2008 г. за това, че Д.А. Д. с негово писмено оплакване от 2005 г., адресирано до ръководителя на Столична следствена служба е набедил служител на Столична следствена служба, че последният е поискал подкуп, като обвиняемият е знаел, че служителят е невинен, за когото освен това имало и прекратено наказателно производство, поради липса на осъществен състав на престъпление.

Видно от НОХД № 14195/2008 г., по описа на СРС, 4 състав на първа инстанция са проведени 14 броя открити съдебни заседания, като последното съдебно заседание е проведено на 15.11.2011 г. В рамките на същото съдът е съобщил на страните присъдата, с която Д.А. Д. е признат за виновен в извършване на престъплението по предявеното обвинение, като му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода и обществено порицание при отложено изпълнение на наказанието на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 години, а гражданският иск за неимуществени вреди е уважен частично за сумата в размер на 4 000 лв.

Така постановената присъда е обжалвана от страна на подсъдимите и частния обвинител и граждански ищец и с Решение от 04.04.2013 г. по ВНОХД № 4808/2012 г., X I въззивен състав, НО на СГС, въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда, освен в частта за общественото порицание – така посоченото наказание е било отменено, като въззивната инстанция е отменила присъдата и в частта относно гражданския 3 иск и е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва от 15.06.2005 г.

От представените по настоящото дело документи от страна на ищеца се установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ Ренета Милчева срещу настоящия ищец и са предприети действия по принудително изпълнение.

С Решение № 445 от 28.01.2014 г. на ВКС, III НО по н.д. № 1554/2013 г. е възобновено производството по ВНОХД № 4808/2012 г. по описа на СГС, Н К , XI въззивен състав, като решението от 04.04.2013 г. по ВНОХД № 4808/2012 г. по описа на СГС, НК, XI въззивен състав е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане.

С присъда № 188 от 01.07.2014 г. на СГС, I V въззивен състав по ВНДОХ № 587/2014 г., първоинстанционната присъда от 15.11.2011 г. по НОХД № 14195/2008 г. по описа на РС, 4 състав е отменена и настоящия ищец е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а гражданският иск по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен. Посочената присъда е потвърдена с решение № 239 от 17.09.2015 г. на ВКС, I НО по н.д. 1418/2014 г.

От приложената по делото справка от Националната следствена служба, представена от ответната страна се установява, че срещу ищеца е имало образувано и друго наказателно производство освен процесното (л.53, л.54, л.55, л.56), също и че настоящият ищец не е задържан под стража и няма данни към 21.04.2021 г. да се намира задържан в някой от арестите в страната.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.С.А. и М.Г.А. – съпруга на ищеца. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел А. като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото и им дава вяра. Свидетелят А. разказва, че с ищеца са близки приятели. Разказва, че през годините усещането на ищеца за тревога е нараствало до ескалация в стрес и паника, както и че в първоначалния период наказателното производство е било част от разговорите им, но в последствие се е превърнало в единствена тема. Споделя, че ищецът видимо е бил подложен на огромно количество стрес, както и че е неглижирал 4 професионалните си задължения, т.к. съзнанието му било обзето изцяло с производството. Споделя още, че през този период ищецът е загубил тегло, както и че е имал проблеми със съня си, също и подуване на лимфни възли и проблеми със стоматологичното здраве. Сочи, че най-тежкият период за ищеца и семейството му е бил, когато е имало реална опасност да останат на улицата. Разказва, че през този период той, както и други познати на ищеца са им помагали финансово за посрещане на ежедневните нужди. Свидетелят споделя, че в резултат на тези събития, ищецът е станал по-затворен и все още не е възстановил напълно професионалните си ангажименти. Като отчита възможната заинтересованост от изхода на делото на свидетелката А., тъй като същата е съпруга на ищеца, съдът кредитира показанията й, доколкото са последователни, логични и непротиворечиви с останалия събран по делото доказателствен материал и им дава вяра. Свидетелката разказва, че ищецът е приел тежко случващото се във връзка с наказателното производство, страдал е от безсъние, случилото се е рефлектирало и върху професионалния живот на ищеца. Споделя, че наказателното производство е било основна тема на разговор в семейството им. Сочи, че най-стресовият момент е бил този, в който е имало опасност да им вземат жилището. Споделя как това е довело до семейни скандали. Разказва, че случилото се е променило ищецът - станал е по-лабилен, по-неуверен и не е успял да се върне към кооперативния бизнес.

Споделя, че съпругът й се е сринал. Не са могли да празнуват рождени дни на детето от първи клас до гимназията, имали са финансови затруднения, искали са пари от приятели, крили са от детето огледи, извършвани от съдебния изпълнител, изпитвали са силни притеснения да не им бъде отнето жилището и ищецът от отговорен и емоционално силен човек се е стигнало до там да не може да се разчита на него.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, п.та или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е 5 амнистирано. Ищеца извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно производство, завършило с оправдателна присъда. За основателността на предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени вреди и наличие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.

В процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената отговорност на П.та на Р. Б. по ЗОДОВ – 1) на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление и 2) ищеца е оправдан с влязла в сила присъда № 188 от 01.07.2014 г. на СГС, I V въззивен състав по ВНДОХ № 587/2014 г., потвърдена с решение № 239 от 17.09.2015 г. на ВКС, I НО по н.д. 1418/2014.

Посочените обстоятелства са отделени и като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.