Протокол № 334 от 03.05.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 212/2022
- Вид
- Протокол № 334
- Подписан
- 03.05.2022
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- Стоян Константинов Попов
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 334 гр. Варна, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. Иванова и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Частно наказателно дело № 20223100200212 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:26 часа се явиха:
Лишеният от свобода Г. ПЛ. Г. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна, с адв. Я.К., упълномощен и приет от съда от преди.
За Затвора – Варна се явява инспектор Антон Андонов – редовно упълномощен от началника на затвора Йордан Йорданов.
В.Л. Н.К. – редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпила становище от вещото лице Н.К., съгласно Разпореждане №428/08.04.2022 г. с вх. №9682/20.04.2022.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Инсп. Андонов: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на вещото лице:
Н. Н. К. – неосъждан, български гражданин, с висше образование, без родство със страните, предупреден за отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
1
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА Анализ на оценката на риска на правонарушителя, изготвен от вещото лице Н.К. с вх. №9682/20.04.2022 г.
В.Л. К.: Поддържам даденото заключение.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме.
Инсп. Андонов: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. К.: Нямам въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така прочетеното заключение и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото Анализ на оценката на риска на правонарушителя, изготвен от вещото лице Н.К., съгласно Разпореждане №428/08.04.2022 г. с вх. №9682/20.04.2022 г.
ДАВА възможност на вещото лице К. да предостави справка-декларация съгласно наредбата за възнаграждения на вещите лица.
Адв. К.: Моля да приемете удостоверение за раждане на детето на подзащитния ми.
Прокурорът: Да се приеме.
Инсп. Андонов: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представеното удостоверение за раждане е относимо и допустимо, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото удостоверение за раждане на детето Даниел Галинов Пламенов, издадено от общ. Шумен с №0054/11.01.2008 г.
Страните заявиха, че нямат повече искания по доказателствата.
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Считам молбата за УПО за допустима, но неоснователна. Към настоящия момент е налице единствено първата изискуема от закона предпоставка, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината на наложеното му наказание в размер на 10 год. „Лишаване от свобода“, което е по НОХД №1569/2016 г. на ОС – Варна.
От представените по делото доказателства е видно, че не са налице такива, от които може да се бъде изведен извод за трайна положителна и осъзната промяна в неговото поведение и съзнание, което да доказва неговото поправяне и липса на риск от бъдещо противоправно поведение. Основание за това дават както налаганите по време на изтърпяване множество нарушения, за които е била ангажирана отговорността на осъдения, така и непроменените стойности на риска от рецидив в сравнение с първоначалната оценка.
В становищата на затворническата администрация е посочено, че не са преодолени и 2 дефицитите в зоните: отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, като риска от вреда на обществото е посочен към настоящия момент като среден и следва да продължи корекционната дейност, поради което считам, молбата за неоснователна и моля да се произнесете в този смисъл.
Инсп. Андонов: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна. Поддържам становището на началника на затвора молбата да не бъде уважена. Налице e една от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70 от НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял не по-малко от ½ фактически от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, но не са налице необходимия обем от доказателства, предвидени в чл.439А от НПК.
Поправителното въздействие на наказанието означава той да приучи осъдения към уважение на законите и стриктно спазване на предписаното поведение. Постигането на тази цел е невъзможно ако се извършват и много законови нарушения. Към настоящия момент не можем да твърдим, че наказанието е постигнало своите цели съгласно чл.36 от НК и процесът на поправяне следва да продължи в МЛС.
Моля за Вашия съдебен акт, с който да не уважите молбата на л.св. Г. и същият да не бъде условно предсрочно освободен.
Адв. К.: По отношение на първата предпоставка – безспорна е и няма нужда да бъде казвано каквото и да било за нея.
Бих искал да акцентирам на няколко неща по отношение на втората предпоставка. Гн Г. е демонстрирал трайно позитивно поведение и продължаване на изтърпяване на ефективното наказание „Лишаване от свобода“ е възможно да бъде отрицателно., тъй като пред Вас се намира един институционализиран лишен от свобода, който в дълъг период от време е лишен от свобода и е ясно, че ако това продължава, може да се стигне до регрес. Не се аргументирам с това и искам да изтъкна някои други неща.
Г-н Г. е награждаван 9 пъти, като от последната първа молба за УПО е награждаван 2 пъти и е наказван 19 пъти. Това са много наказания, но почти всички са за притежание на мобилен телефон в МЛС. Ясно е, че почти всички лишени от свобода имат телефон и това даже е положително, тъй като им помага да не губят контакт със външния свят и да имат една възможна бъдеща по-добра ресоциализация.
Относно последното му наказание – отказа да бъде тестван за употреба на психоактивни вещества, този отказ г-н Г. го обяснява с параноя и тя е обяснима. Когато вече имат възможност за производство за условно предсрочно освобождаване, лишените от свобода са притеснени от това някой в затвора да не им навреди. Г. на следващия ден е дал съгласие и е дал проба, която е излязла отрицателна, но това обстоятелство не е отразено в затворническото му досие. Това е, което искам да отбележа, по отношение на похвалите и наказанията му.
За поведението на г-н Г., от което е видно, че се е поправил: първо, това обстоятелство е спорно в съдебната практика дали е основание или не, но г-н Г. признава деянието и поема отговорна позиция за него. Той изявява критично отношение към себе си, 3 съжалява за извършеното и осъзнава, че младежкото лекомислено му поведение му е коствало почти 10 години изолация. Г-н Г. е проактивен, екстровертен. От досието му се вижда, че участва в индивидуално корекционно консултиране чрез разговори, като и от множество молби, които са по досието, се вижда, че той сам инициира тези разговори за решаване на евентуално възникнали проблеми.
Г-н Г. при всяка възможност се включва в организирани групови работи – включва се в работа за усвояване асертивно поведение и за нормални адекватни социални умения за евентуалното му бъдещо ресоциализиране. Участва в затворническата трудова заетост винаги, когато има такава възможност. Включва се в спортни и културни дейности, такива с възпитателен характер, съдейства на администрацията при провеждането на тези прояви, участва в корекционна програма за формиране на умения за активно поведение на трудовия пазар. Участва в корекционна програма за личностна реконструкция, рехабилитация на социалните умения на лицата, изтърпяващи ефективни наказания „Лишаване от свобода“.
Във връзка с това сме представили неговите грамоти и удостоверения.
Затворническата администрация през май месец 2021 г. констатира, че по отношение на г-н Г. има позитивен напредък, постигнат е от него. По време на престоя си в МЛС се стреми да спазва вътрешния ред и режимните ограничения. Отнася се адекватно към служителите на затворническата администрация – добре, позитивно, и изпълнява разпорежданията им стриктно.
Относно трудова заетост – г-н Г. е изпълнявал длъжност на отговорник на 57А спално помещение, назначаван е да почиства и поддържа механичен цех. Назначаван е и като коридорен отговорник на седма група. От това е видно, че администрацията го числи по-скоро към отговорните лишени от свобода и вероятно евентуално на него може да се разчита. Считано от приключването на миналото, първо по ред производство за УПО, изпълнява длъжност на хигиенист в отделението по разпореждане на дежурния надзирател без изрична заповед за това и без този труд да се отчита за приспадане. За положително отношение на г-н Г. към труда свидетелстват множеството ръкописни молби, с които той иска работа.
За психическото и емоционалното му състояние – видимо е спокоен, съдействащ, приема с готовност поканата за изследвания, отговаря с изчерпателност, има адекватна словесна и емоционална изява на чувствата, демонстрира осмислена мотивация за промяна в позитивен план, нагласи за трансформация на предходните си стереотипи на поведение.
Всичко това е писано от затворническата администрация.
Психологът констатира, че лишеният от свобода показва перспектива за реализация на законосъобразен начин на живот и възможности за избор на приемливи подходи за това.
Презентира силна емоционална връзка към семейството си. Приятелката му е в залата.
Семейството му много се вълнува дали ще е предсрочно освободен. Както казах в началото, г-н Г. оценява изтърпяването на наказанието като причина и следствие на неговото незаконно поведение. От досието му е видно, че е адаптиран към условията в затвора, стреми се да спазва основните правилата, характеризира се с изяви от позитивен план, има 4 стремеж за съдействие и добросъвестно отношение към изпълнение на наказанието, демонстрира овладяно поведение и желание за промяна, не са регистрирани деструктивни прояви. Отчетено е значително подобрение в умението за комуникация както с лишените от свобода, така и с персонала, не влиза в конфликти, изявява желание за работа, съдейства за решаване на възникнали конфликти в групата. Г-н Г. е на добро интелектуално ниво, има уважително отношение към служителите и администрацията.
Въз основа на това считам, че окончателно в г-н Г. са елиминирани престъпните нагласи.
Целения резултат, според мен, и наличната превенция, е постигнат и не е необходимо да изтърпява останалата част от наказанието ефективно. Според мен една тежка и дълга пробация с множество мерки би била адекватна и позитивна и ще му помогне да се ресоциализира. Както казах, на затворнически жаргон – „ако търпи кантар“, докогато си му е наказанието, може да има и неприятни последици – да се озлоби.
Г-н Г. заявява готовност и желание ако е условно предсрочно освободен, да живее във Варна с приятелката си и семейството си и да работи. Има непълнолетно дете и иска да го издържа, тъй като издръжката се поема изцяло от майка му.