Решение № 1605 от 09.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1605 гр. Варна, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110103798 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ЕСС, находяща се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.”, ул. **** № ***, чрез управителя „Р.ВМ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. В. С., срещу А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к. к. „Св. Константин и Е.“, *** № *** ет.** ап.**, и Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Русе /Д. Кондов/“ №**, ет.**, ап.**, субективно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за заплащане от всеки един от ответниците, при условията на разделност, на сумата 1591.71 евро, представляваща половината от дължимата такса в общ размер от 3183.43 евро за поддръжка, управление и предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „Св. Св.

Константин и Е.“ за периода 01.01.2019 г. – 30.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът ЕСС, находяща се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.”, ул. **** № ***, чрез управителя „Р.ВМ“ ЕООД, излага, че ответниците са били собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в к. к. „Св. Св. Константин и Е.“, ул. **** № ***, в режим на етажна собственост, а именно: апартамент №** с площ 96.46 кв. м., ведно с 1.955 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 14.59 кв. м., и гараж № 9, с площ 15 кв. м., ведно с 2.006% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 12.38 кв. м. Твърди, че двамата ответници са ползвали процесните имоти. Посочва, че съгласно Протокол от 26.06.2019 г. от проведеното ОС на ЕС е взето следното решение: Всички собственици на жилищни самостоятелни обекти в сградата да заплащат за поддръжка, 1 управление и предоставяне на общата инфраструктура на к. к. „Св. Св.

Константин и Е.“ по 8 евро с ДДС за кв. м. обща разгъната застроена площ на апартамент за една календарна година. Излага, че в случая само жилището представлява самостоятелен обект, за който се дължи такса поддръжка.

Площта на апартамент №**, който е бил собственост на ответиците е 96.46 кв. м., а ведно с общите части, които възлизат на 14.59 кв. м., съгласно ценообразуване, изготвено на 21.04.2012 г. от Г. Стоянова, общият размер на апартамента с ОЧС е 111.05 кв. м. Поддържа, че дължимата сума се калкулира по следния начин: РЗП на обекта, ведно с общите части, се умножава по 8 евро. Твърди, че сумите следва да се платят до 30 януари в годината, за която се дължат, но ответниците не са изпълнили това си задължение, въпреки че многократно са канени за това. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А. В. Д. и Е. В. Б., чрез особения им представител – адв. Е. Е..

Последната поддържа становище за недопустимост на исковата молба, доколкото управителят „Р.ВМ“ ЕООД е избран за такъв без нужното мнозинство – 67 на сто ид. части от общите части на ЕС, като в представения протокол от проведеното на 13.12.2021 г. ОС не е посочено какви правомощия ОС е възложило на „избрания“ без нужното мнозинство управител, като съответно липсва договор за възлагане на управлението по смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. По същество счита исковите претенции за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва протокола от ОС, проведено на 13.12.2021 г. Оспорва подписа на Е. Б. в протокола от 26.06.2019 г. Посочва, че не са представени доказателства, че ответниците са били уведомени за общите събрания, протоколите от които са представени към исковата молба, както и за взетите решения. Поддържа, че протоколът от 13.12.2021 г. е неистински документ и е съставен за целите на производството. Твърди, че не е изпълнено задължението по чл. 16, ал. 6 и 7 ЗУЕС, поради което не е започнал да тече срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за оспорване на взетите решения на ОС на ЕС. Посочва, че ищецът не твърди, а и не установява, че ответниците са пребивавали в жилището си повече от 30 дни във всяка от процесните години, поради което не става ясно дали апартаментът е бил обитаем през този период. Излага, че съгласно чл. 51, ал.

1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Счита, че в случая с взетото решение от проведеното на 26.06.2019 г. ОС на ЕС е налице нарушение на императивна разпоредба на закона, поради което решението не може да породи задължения спрямо етажните собственици.

В проведеното по делото на 17.04.2024 г. открито съдебно заседание ищецът се представляват от адв. В. С., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок депозира писмена защита.

Ответниците се представляват от назначения им особен представител – адв. Е. Е., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните 2 по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.

За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи в производството, че с влязло в сила решение за управител на ЕС е избрано дружеството “Р.ВМ” ЕООД; че през процесния период м. януари 2019 г. – м. юли 2022 г. ответниците са били собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, в това число на процесния апартамент №**; че е взето валидно решение на общото събрание, определящо дължимата такса за поддръжка и управление, което решение е влязло в сила; какъв е размерът на общата разгъната застроена площ на собствения на ответниците апартамент №**, съответо какъв е размерът на дължимата такса за поддръжка и управление, съответно, че е настъпила изискуемостта на задължението за плащане на тази такса.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.2017 г. се установява, че ответникът А. В. Д. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2570.***** представляващ жилище – апартамент №**, находящо се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.“, с площ от 96.46 кв. м., както и 1.955%, равняващи се на 14.59 кв. м. идеални части от общите части на сграда *** и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена тази сграда.

От служебно изисканата справка от НБД „Население“ е видно, че двамата ответници са сключили граждански брак на 31.01.2014 г. в гр. Варна, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 вр. ал. 3 СК съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният апартамент е придобит от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност.

Това се потвърждава и от последващата сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.2022 г., по силата на която ответниците са прехвърлили собствеността върху собствените им недвижими имоти, в това число и апартамент №**, на трето лице – Сергей Тараненко.

Тоест, установява се, че ответниците в процесния период м. януари 2019 г. – м. юли 2022 г. са била собственици на гореописания апартамент №**.

Доколкото самият апартамент е №**, то следва да се приеме, че в сграда ***, находяща се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Е.“, ул. „***“, самостоятелните обекти са повече от три, принадлежат на различни собственици /видно и от представената справка за вземанията – л. 138 – л. 139 от делото/, поради което и по аргумент от чл. 3 ЗУЕС в случая приложими са разпоредбите на ЗУЕС относно управлението на общите части на сградата в режим на етажна собственост.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответниците, релевирани едва в депозираните писмени бележки, че т. нар.

„Етажна собственост“ се намира в комплекс от затворен тип. На първо място, изобщо няма наведени такива твърдения от страна на ищеца в исковата му молба, нито пък са направени такива в писмения отговор, поради което съдът 3 не е разпределял и съответна тежест на доказване. На следващо място, от извършената служебна справка в интернет сайта на АГКК – www.kais.сadastre.bg, в процесния имот с идентификатор 10135.*** има изградена само една жилищна сграда и това е сграда ***. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС /в редакцията на текста преди изменението му през 2023 г., относима към исковия период/, „жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Тоест, следва да съществуват две или повече жилищни сгради в същия урегулиран поземлен имот. В този смисъл са и разрешенията, дадени в решение № 122/06.11.2019 г., постановено по т. д. № 1830/2018 г. по описа на ВКС, I т. о. Ето защо и само на това основание, едно такова възражение, дори да не беше преклудирано, както е в настоящия случай, се явява неоснователно.

Ирелевантно в производството в тази връзка е обстоятелството дали отделните собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда имат сключени договори за поддръжка, управление и предоставяне на общата инфраструктура на жилищна сграда в к. к. „Св. Св. Константин и Е.“.

Задължението за заплащане на претендираната такса за поддръжка и управление произтича от взето решение на Общото събрание на етажната собственост, а именно: по т. 2 от Протокол за проведено на 26.06.2019 г.

ОСЕС, с което е прието, че всеки собственик на надземен, самостоятелен обект в сградата следва да заплаща сумата в размер на 8 евро с ДДС за кв. м. обща разгъната застроена площ на обект/апартамент за една година. Съгласно т. 3 от процесния протокол, е взето решение, че тази такса е платима до 30 януари /за годината, за която се дължи/.

Видно от приобщения като доказателство по делото протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, район Приморски, Св. Св. Константин и Е., ул. *** ***, на 13.12.2021 г. за управител на Етажната собственост е избрано дружеството „Р.ВМ“ ЕООД.

Представени са и два последователни договори за възлагане на управлението на етажната собственост от 26.06.2019 г. и 13.12.2021 г., съгласно които ищецът е възложил на „Р.ВМ“ ЕООД управлението и представителството на Етажната собственост. Изрично в чл. 4, ал. 4 от договорите е предвидено, че управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Тоест, възпроизведена е именно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 21, ал. 2 З У Е С Управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). По делото няма данни да е избран друг управител освен „Р.ВМ“ ЕООД.

С оглед посоченото съдът приема за неоснователни възраженията на особения представител на ответниците за недопустимост на предявените искове поради обстоятелството, че посоченият управител не е активно легитимиран да предявява искове като представител на ЕС. Напротив.

Исковете са процесуално допустими, ищец по същите е именно Етажната 4 собственост, действаща чрез надлежно избрания си управител.