Определение № 33 от 10.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Б., 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20231200100899 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца „М. 95 КМ“ ЕООД /правоприемник на „А. ООД/ , ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1700, р-н С., ул. „А.Б.С.“ № 15, представлявано от Х.А. - чрез пълномощника си адв. Г. Н. Ч. против Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване гр.С. 1000, бул.“В.“ № 2, Съдебна палата.

В исковата молба се сочи, че по силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 21.11.2011г. дружествените дялове от капитала на А.

ООД са продадени на ищцовото дружество, както и А. ООД е преобразувано в „М. 95 КМ“ ЕООД. През 2007г. три лица извършили престъпление чрез използване на неистински документи, в резултат на което получили без правно основание чуждо движимо имущество на стойност 50 000 лв., собственост на А. ООД. По повод на извършеното деяние през 2015г. е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 1211/2015г. по описа на Районен съд Б., в което производство ищецът е конституиран като граждански ищец.

Наказателното производство е продължило 12 години, 10 месеца и 10 дни, твърди, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което са претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че на осн. чл. 60а, ал. 3 ЗСВ е подадено заявление чрез ИВСС до Министъра на правосъдието за присъждане на обезщетение за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Заявлението било оставено без движение, тъй като декларацията по чл. 60б, ал. 2 ЗСВ следвало да се подпише от управителя на дружеството. ИВСС приели, че не са отстранени 1 нередовностите и заявлението е върнато. Ищецът твърди, че след извършване на престъплението рязко спаднало доверието в дружеството, нарушила се добрата му репутация, настъпила несигурност в планирането и вземането на решения, у бизнес партньорите се създало впечатление, че от фирмата може да се краде.

Поради това е направено искане Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати на „М. 95 КМ“ ЕООД /правоприемник на „А.“ ООД гр. Б./ сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2022г. - датата на окончателно приключване на наказателното производство, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради това че не е изчерпана административната процедура по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Освен това се сочи, че ищецът – ЮЛ, не е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като всички негови права и задължения имат имуществен характер.

Настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск е процесуално недопустим поради следните съображения:

Предявен е иск по чл. 2б ЗОДОВ. Според посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС според която, за да е допустим иск по чл. 2б ЗОДОВ следва съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Административната процедура е изчерпана/приключена, когато министърът на правосъдието е издал акт, с който: 1. Отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение или 2. Отхвърля заявлението като неоснователно или 3. Установява условията на вземането за обезщетение от нарушението по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и определя неговия размер. При всички случаи се изисква акт на министъра на 2 правосъдието.

С оглед направеното възражение за недопустимост на предявения иск съдът е изискал информация от Министерство на правосъдието. От там е отговорено, че заявлението на ищеца е върнато поради неотстранени нередовности – непредставяне на подписана декларация по чл. 60б ал. 2 ЗСВ от представляващия дружеството. Посочено е, че актът на министъра на правосъдието, с който заявлението е върнато, е връчено на адв. Ч. на 27.04.2023г., като липсват данни за подавана жалба по реда на АПК.

Приложени са и доказателства в тази насока.

Практиката на ВКС приема, че изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен или негативен за лицето, подало заявлението за обезщетение. Когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението поради неотстранена в указан срок нередовност, както е в настоящия случай, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда на чл.

197 АПК. По делото обаче липсват данни върнатото заявление да е обжалвано по административен ред. Исковият ред чрез предявяване на иск по ЗОДОВ се прилага само след изчерпване на административната процедура ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно заявление, какъвто именно се явява настоящият случай. Противното би означавало да се даде възможност на лицата при нередовно заявление и неговото връщане от компетентния орган да прибягват директно до производство по реда на чл. 2б ЗОДОВ. В посочения смисъл е Определение № 10/05.01.2018г., постановено по гр. дело № 2643/2017г. III ГО на ВКС.

В писмения отговор на ответника е направено възражение за недопустимост на иска и поради това, че ЮЛ не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди. По посочения въпрос е налице противоречива съдебна практика и в тази връзка е образувано ТД № 1/2023г. за приемане на съвместно ТР на Общото събрание на съдиите от ГК и ТК на ВКС и Първа колегия и Втора колегия на ВАС, по което към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение.

3

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустим, а производство по делото се прекрати.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим иска, предявен от „М.

95 КМ“ ЕООД /правоприемник на „А." ООД гр. Б./, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1700, р-н С., ул. „А.Б.С.“ № 15, представлявано от Х.А. - чрез пълномощника си адв. Г. Н. Ч., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване гр. С. 1000, бул. “В.“ № 2, Съдебна палата за заплащане на сумата в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2022г. - датата на окончателно приключване на наказателното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 899/2023г. по описа на Окръжен съд - Б..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд С. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________ 4