Решение № 243 от 23.07.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. К., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100171 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца - “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к. М.

4, Б. С., сграда 6, представлявано от: М. С. и Д. К. К., предявена чрез процесуален представител – адвокат Г. З., с която иска да бъде признато за установено, че ответникът – А. А. Б., ЕГН ********** от гр. К. му дължи следните суми: Сумата от 1 452.91 лева, представляваща главница, в това число сумата от 250,31 лева, представляваща сбор от дължими абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 19.10.2020 г., сумата от 640,62 лева, представляваща дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.03.2021- 19.04.2021 г. по договор за лизинг от 19.10.2020 г. за SAMSUNG Galaxy S20 FE 128GB Navy и сумата от 561,98 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 19.10.2020 г. и по договора за лизинг от същата дата, от които сума в размер на 124,68 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 345,00 лв. за SAMSUNG Galaxy S20 FE 128GB Navy, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен 1 план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, както и сума от 92.30 лева за Devise penalties for null null co_code: 001738548 лв.

Ищецът претендира установяване и дължимост на законна лихва, считано от подаване на заявлението – 15.11.2022 г., до изплащане на вземането.

Твърди се в ИМ, че на 19.10.2020 г. ответника и ищеца (предходно наименование Теленор България ЕАД) са сключили допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****, както и договор за лизинг от същата дата за устройство SAMSUNG Galaxy S20 FE 128GB Navy.

Твърди се неизпълнение от ответника на задълженията по договорите, поради което с едностранно изявление от страна на ищеца договорите са прекратени на 16.4.2021 г., на основание разпоредби от ОУ по договора за лизинг и ОУ по договора за мобилни услуги, съответно чл. 11, ал. 1 и т. 19б.

Твърди, че неустойките са начислени съобразно клаузи от договора, предвиждащи такива при прекратяване на договора по вина на потребителя.

Претендира е разноски по проведеното заповедно производство и настоящото.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмено заявява, че поддържа претенцията си и иска гледане на делото в негово отсъствие.

В изпълнение на задълженията си по чл.131-133 от ГПК, след приемане на исковата молба, съдът е изпратил препис от нея и приложените доказателства на ответника за писмен отговор.

Поради неоткриване на ответника на регистрираните постоянен и настоящ адрес, и липса на възможност за връчване чрез работодател е разпоредено уведомяване по реда на чл. 47 от ГПК, като на разноски на ищеца е назначен особен представител на ответника – адвокат В. В. от САК.

В едномесечния срок за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител, като с отговора не са представени писмени доказателства.

Направени са множество доказателствени искания и възражения.

Твърди се невъзможност за проследяване на представените ОУ поради ситен шрифт на представените копия.

2

Твърди се необходимост от предизвестие за прекратяване на договорите от страна на ищеца, както и невъзможност да се установи точната дата на прекратяване на договорите.

Твърди се нищожност на клаузите за неустойки, противоречието им с добрите нрави и обогатяване на ищеца без да предоставя услуги, както и невъзможност на потребителя да прецени икономическите последици.

Твърди неяснота на критериите за прекратяване на договора и оценка на неизпълнението като съществено.

В съдебно заседание ответникът се представлява от посочения особен представител, който поддържа направените оспорвания.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 970/2022 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като след връчване на заповедта и постъпване на възражение в срок са дадени указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК, съответно в месечния срок е предявен настоящият иск.

Посоченото заповедно производство е приложено към настоящото с разпореждане на съда от 27.02.2023 г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и след уведомяване по реда на чл. 47 са дадени указания на ищеца и в срок е предявена разглежданата в настоящото производство претенция.

По същество исковете са изцяло основателни.

Налице са представени от ищеца и неоспорени от ответната страна писмени доказателства - договор за мобилни услуги и ползване на мобилен номер **** от дата 19.10.2020 г., съгласно който ответникът е избрал абонаментен план Тотал + с месечна такса в размер на 40.99 лева. Срока на договора е 24 месеца и има промоционален период с по-ниска месечна такса.

Също на дата 19.10.2020 г. е сключен и договор за лизинг, съгласно който на ответника е предоставен за ползване мобилен телефон SAMSUNG Galaxy S20 3

FE 128GB Navy, като е поето задължение за изплащане на телефона на равни месечни вноски за срок от 24 месеца и вноска от 35.59 лева. Посочено е в договора, че телефона се предоставя на цена от 854.16 лева, с което се дава отстъпка в размер на 515.74 лева от редовната цена в размер на 1 369.90 лева.

Съгласно договора устройството е предадено за ползване с право на ответника да го придобие след изплащане на вноските. В договора за лизинг фигурира и израз, представляващ удостоверяване на предоставяне на устройството.

Договорите са сключени дистанционно, като писмените документи са изпратени за подпис от ответника до адрес в К., като е налице протокол за удостоверяване полагането на подписите от негова страна. Без съществено значение е факта, че договорните отношения са възникнали още на 07.10.2020 г., когато е било предадено друго устройство – мобилен телефон, който е върнат и на 19.10.2020 г. са сключени нови споразумения за електронни услуги за конкретен телефонен номер, както и за устройството на лизинг.

Ответникът не е заплащал в срок дължимите месечни суми по абонаментния план за периода м.11.2020 г. – м.03.2021 г., както и лизинговите вноски, като към м.03.2021 г. натрупаните задължения са в размер на 250.31 лева. На посочения в договора адрес /гр. С./ е изпратена покана за заплащане на задълженията и е отправено предупреждение за възможността за едностранно прекратяване на договорите от страна на ищеца. Поканата е получена, което е удостоверено от изрично писмо от пощенския оператор.

Договорите са прекратени едностранно от ищеца през м.04.2021 г., като е издадена фактура за общите задължения в размер на 1 452.91 лева, като в документа са описани предходните задължени, както отделните суми за неустойки и лизингови вноски. Налице са и фактури, издавани за месечните задължения на ответника по сключените договори за отделните месеци преди цитираната обща фактура.

Договорите са прекратени едностранно от ищеца.

По договорите няма доказателства за извършени плащания след прекратяване на договорите.

Няма доказателства за връщане на предадената за ползване вещ – мобилен телефон.

Налице са данни, както и от писменото възражение, че телефона е бил предмет на противозаконно отнемане от владението на ответника, като това се 4 е случило на 30.11.2021 г., тоест към този момент телефонът е бил във владение на ответника. За противозаконното отнемане е водено наказателно производство, по което на 27.10.2023 г., по реда на Глава Двадесет и девета от НПК е одобрено споразумение с лицето М. Й.Н. за престъплението, като в по това наказателно производство са налице доказателства за възстановяване на имуществените вреди, които са били оценени на сума от 660 лева, като серийният номер /ИМЕЙ/ на отнетия телефон съвпада с номера на телефона, за който е сключен договора за лизинг.

При тези факти съдът намира, че претенциите на ищеца са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Липсват доказателства за изпълнение на задълженията от страна на ответника за заплащане на месечните такси по договора за услуги за конкретния телефонен номер, както и за заплащане на дължимите суми по договора за лизинг, като тежестта за доказване изпълнение на тези задължения е за носителят им – ответника.

В съответствие с клаузите по договорите е извършено прекратяването им от страна на ищеца, като не е налице задължение за уведомяване на ответника за това и пораждане на последиците от прекратяването в зависимост от такова уведомяване.

Съгласно договора за електронни услуги за конкретния номер ответника дължи заплащане на месечните такси по него, а при прекратяване дължи неустойка в размер на месечните такси до края на договора, но не повече от общия размер на три месечни такси, като няма неравноправност или недопустимо увреждане с начисляване на този вид неустойка, като са налице и доказателства за одобрение от страна на КЗП за именно такъв размер неустойка при предсрочно прекратяване на договори за ел. услуги по вина на потребителя, която в случая е налице, след като не е изпълнявал задълженията си за плащане на месечните такси.

Неоснователно е възражението на ответника /от възражението/ че телефона е бил отнет. Това е вярно, но представените доказателства дават основание за извод, че ответника не е заплащал дължимите суми в период доста преди отнемането на телефона от владението му, а в същото време не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ОУ по договори за лизинг, а именно: Да уведоми лизингодателя за посегателството, като освен това може да се предполага основателно, че 5 ответника е получил цената от 660 лева за телефона, на каквото е оценен в наказателното производство.

Неоснователни са възраженията на назначения представител за неравноправност на клаузите за неустойка. Прекратяването на договорите по вина на ответника поражда необходимост от възмездяване на ищеца за направените отстъпки, като неустойката за прекратяването на договора за услуги не може да надхвърля трикратния размер на месечните такси, което съдът намира за приемливо и както бе посочено и органа за защита правата на потребителите е одобрил именно такова изменение в ОУ, одобрени от регулаторния орган. По отношение на неустойката за отстъпка от цената на устройство съдът намира че същата не е неравноправна, след като тази неустойка не е в абсолютния размер на отстъпката от цената на устройството, а е определена съобразно оставащия срок от договора – отстъпката е в размер на 515.14 лева, докато в производството се претендира неустойка по договора за лизинг в размер на 345 лева, което показва определянето на тази неустойка съобразно изминалия срок от сключване на договора.

При тези факти съдът приема, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена с изключение на сумата от 92.30 лева. Налице са договорни задължения за заплащане на месечните такси и услуги, договорни задължения за заплащане на лизинговите вноски, както и задължение за заплащане на неустойки, които не са прекомерни и дължещи се без правно основание.

Неопровергани са твърденията за неизпълнение на задълженията по отделните договори от страна на ответника, поради което прекратяването на договорите от страна на ищеца е правомерно и основано на посочените договорни /ОУ/ основания.

Неоснователна е претенцията за сумата от 92.30 лева – неустойка за Devise penalties for null null co_code: 001738548, доколкото остава неизвестен източника и характера на такова задължение, какъв вид е устройството, как е предоставено, след като не е описано в представените договори, съответно остава неизвестно какъв вид е тази неустойка, макар и да фигурира в издадената окончателна фактура.