Решение № 16543 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16543 гр. ......., 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110145752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба на А. Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ......., ж. к. „Люлин“, бл. 957, ет. 7, ап. 30, срещу „.....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ......., бул. „....“ № 146 (....), ет. 4, .... „....“, и „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ......., бул. „....“ № 146, (....), ет.

4, .... „....“, с която са предявени за разглеждане, както следва: 1./ срещу „.....“ ЕАД – отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ... г., поради противоречие със закона, съединен евентуално с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на т. 12 от раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“ от ОУ към договора за кредит, съединени кумулативно с предявени 2./ срещу „....“ ЕООД – обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения помежду им Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция от 17.07.2025 г., поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е предявен от „.....“ ЕАД срещу А. Й. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 2 970,54 евро, с левова равностойност 5 809,88 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ... г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 01.12.2025 г. до окончателното плащане.

В първоначалната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 17.07.2025 г. между ищцата А. Й. Б. – като кредитополучател, и първия ответник „.....“ ЕАД – като кредитор, е бил сключен Договор за потребителски кредит № 3217010, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя в заем сумата от 6 500,00 лева. Ищцата твърди, че на същата дата и на основание т. 12 от Раздел ІІІ 1

„КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ“ от Общите условия (ОУ) към договора за кредит, сключен с „.....“ ЕАД, е била задължена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „....“ ЕООД, по силата на който вторият ответник се е задължил да обезпечи задълженията на ищцата по договора за кредит с първия ответник, срещу възнаграждение в размер на сумата от 4 541,00 лева. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният общ размер на дължимата сума. Излага съображения, че в ГПР по договора следва да бъде включено и възнаграждението за гарант, доколкото то представлява „общ разход“ по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Същевременно, в договора липсва ясно разписана методика, посочваща как точно е изчислен размера на ГПР. Ето защо, моли да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ... г., поради противоречие със закона, евентуално – да бъде прогласена нищожността на т. 12 от раздел III „Кандидатстване за кредит.

Обезпечение“ от ОУ към договора за кредит, предвиждаща като задължително условие за отпускане на кредит сключването на договор за поръчителство. Навежда съображения, че оспорената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации. Поддържа, че с нея кредитополучателят се задължавал да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка счита, че клаузата на т. 12 от ОУ противоречи на добрите нрави. Развива аргументи за неравноправност на посочената клауза поради нарушение на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. По отношение на договора за поръчителство а навежда твърдения, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение, като поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, с което се цели постигане на запретен от закона резултат чрез използване на законни средства. Навежда доводи за нищожност на договора за поръчителство поради сключването му при накърняване и на добрите нрави. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на първоначалната искова молба от ответника „....“ ЕООД, с който оспорва предявените искове по основателност. Не оспорва обстоятелствата, че между ищеца и „.....“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ... г., във връзка с обезпечаването на който между ищеца и „....“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.07.2025 г. Навежда твърдения, че предоставянето на обезпечение по договора за кредит, в това число и на поръчител, е изцяло доброволно и не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Освен това, сключването на договора за поръчителство става след сключването на договора за кредит и кредитополучателят не знае какъв е размерът на възнаграждението за поръчителство. Поради това, възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в размера на ГПР по договора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на първоначалната искова молба от ответника „.....“ ЕАД, с който оспорва изцяло предявените искове по основателност. Не оспорва, че между него и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № ... г., за сумата от 6 500,00 лева, която сума е била изцяло усвоена от кредитополучателя, срещу насрещно задължение за последния да я върне в срок от 24 месеца, при ГЛП от 47,50 % и ГПР в размер на 59,34 %, като общият размер на подлежащата на връщане сума възлиза на 10 280,28 лева. Оспорва твърденията на ищцата, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поддържа, че в договора по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, а в ОУ – допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията на ищцата, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчител не е включено при изчисляването на ГПР и твърди, че сключването на договор за поръчителство 2 не е необходимо условие за сключването на договора за кредит, и размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Признава, че „.....“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „....“ ЕООД, но поддържа, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Навежда доводи, че евентуална недействителност на договора за поръчителство не би довела до недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В насрещната искова молба се навеждат фактически твърдения, че между ищеца по насрещния иск и А. Й. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № ... г., за сумата от 6 500,00 лева, която сума е била изцяло усвоена от кредитополучателя, срещу насрещно задължение за последния да я върне в срок от 24 месеца, при ГЛП от 47,50 % и ГПР в размер на 59,34 %, като общият размер на подлежащата на връщане сума възлиза на 10 280,28 лева.

За погасяване на задълженията си по договора потребителят е извършил плащания по кредита в общ размер на 690,12 лева. Поддържа, че ако се приеме, че процесният договор за кредит е нищожен, както твърди ищецът по първоначалната искова молба, на основание чл.

23 ЗПК, за „.....“ ЕАД ще възникне правото да получи единствено чистата стойност на кредита, незаплатеният остатък от която възлиза на 5 809,88 лева. Моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност насрещен иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника А. Й. Б., с който оспорва предявения насрещен иск по основателност. Моли при уважаване на иска да бъдат приспаднати доброволно заплатените от нея суми в общ размер на 690,12 лева. Възразява срещу искането на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото и неоспорени от страните Договор за потребителски кредит № ... г. и Приложение № 1 към него се установява, че между „.....“ ЕАД – като кредитор, и А. Й. Б. – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в общ размер на 6 500,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 10 280,28 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт “Credissimo плюс“; 2./ срок на кредита: 24 месеца; 3./ брой погасителни вноски: 24, от които първата, платима на 31.08.2025 г., и последната, платима на 31.07.2027 г.; 4./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 47,50 %; 5./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 59,34 %.

По делото са представени и приети Общи условия (ОУ) за предоставяне на кредити от „.....“ ЕАД, представляващи неразделна част към договора за потребителски кредит. В § 17 от ОУ е предвидено, че „Обезпечение“ ще означава поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „.....“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „.....“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит. В същия текст е посочено, че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключването на договора.

Съгласно раздел III. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 12 от ОУ, кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението. В случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще 3 предостави обезпечение на кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В допълнение към предходното изречение, в случаите на избрано обезпечение, кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласието си за предоставяне на личните му данни от ..... на поръчителя чрез отбелязване „Декларирам, че съм уведомен/а и давам съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените от мен лични данни за целите на учредяване на избрания от мен вид обезпечение“ на систематичното място на сайта/в профила в хода на подаване на заявлението или пред служител на ....., в случаите на кандидатстване по телефон по реда и начина, уговорени в тези ОУ.

Съгласно раздел IV. „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, одобряване на заявлението“, т. 3 от ОУ, срокът за одобрение на заявлението в случай, че кредитополучателят предостави обезпечение, е 24 часа от предоставянето му на ...... В случай, че кредитополучателят не е предоставил обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора.