Решение № 1597 от 26.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Плевен, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430102037 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. М. М., ЕГН **********, срещу Водоснабдяване и Канализация ЕООД, ЕИК 824106518, гр. Плевен, с искане за отмяна на Заповед №18/30.03.2026 г. на управителя на дружеството; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ***; осъждане на ответника да заплати сумата от 5553,36 евро обезщетение за оставяне без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 01.04.2026 г. до 01.10.2026 г., вкл. със законната лихва от датата на исковата молба.

Ищецът твърди, че е работил на длъжност *** в ответното дружество въз основа на трудов договор №2/06.01.2015 г. в регионално звено Левски, но ответникът му връчил предизвестие за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ считано от датата на връчването. Ищецът счита, че не е спазено предизвестието от ответника и към датата на исковата молба не му е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие съобразно чл.

220,ал.1 КТ и обезщетение по чл.222 КТ във вр. с чл. 21 КТД №8/19.05.2025 г.

ДО прекратяване н трудовото правоотношение със Заповед №18/30.03.2026 г. ищецът твърди, че е бил член на синдикат НБД „Водоснабдител“ във „ВиК“ ЕООД-Плевен. Мотивът за прекратяване на трудовото правоотношение бил одобрено щатно разписание, в което е съкратена една щатна бройка *** в ***, като в заповедта работодателят се позовал на писмено съгласие на синдиката, в който ищецът членувал.Ищецът формулира довод за привидно съкращаване на заеманата от него щатна бройка, т.е. че не е реално съкращаване, тъй като функцията, която изпълнявал не е премахната, а е продължила да съществува в рамките на предприятието. Ответникът назначил друго лице на длъжност *** макар в друго поделение ***, т.е. работодателят имал нужда от изпълнението 1 на съответната трудова функция. Преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, не бил извършен подбор по чл. 329 КТ, а заемната от ищеца длъжност не била единствена в предприятието. В случай, че пък е извършен подбор, ищецът счита, че преценката на комисията по подбора е неправилно, тъй като несъответства на чл. 329 КТ. Липсата на подбор представлявало съществено нарушение на процедурата по уволнение и обуславяла нейната незаконосъобразност. Като член на синдикат, ищецът счита, че се ползва със закрила по чл. 67 КТД №8/19.05.2025 г., като редовно плащал членски внос, който се удържал от трудовото му възнаграждение. В заповедта се сочи, че съгласие е получено, но такива данни липсвали.

Съгласно чл. 333,ал.4 КТ счита, че за да е валидно съгласието, то следва да е дадено от колективен синдикален орган – синдикален съвет, общо събрание, а не еднолично неговия председател. Поради това счита, че тази процедура не е спазена и липсва надлежно дадено съгласие за уволнението му. Ищецът твърди още, че след уволнението останал без работа, поради което търпи имуществени вреди в резултат от незаконното уволнение, които определя в размер на 4294,86 евро за периода от 01.04.2026 г. до 01.10.2026 г. При прекратяване на трудовото правоотношение счита, че има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарната 2026 г., до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. До момента такова не било изплащано. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131,ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ВиК Плевен чрез адв. А. Г.. Ответникът излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Претенцията на ищеца била изградена върху предположението, че работодателят е извършил формално съкращаване на щата, без реално отпадане на заеманата длъжност, както и че подборът е незаконосъобразен. Ответникът не оспорва фактът, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по което ищецът заемал длъжност ***, и което било прекратено със Заповед №18/30.03.2026 г., считано от 01.04.2026 г., на осн. чл.328,ал.1,т.2 КТ. Всички останали обстоятелства се оспорват, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е резултат от реално предприета организационна промяна в структурата на дружеството, обусловена от необходимост от оптимизиране на числения състав, повишаване на ефективността на дейността и намаляване на административни разходи. Работодателят извършил анализ на структурата на експлоатационните райони и на необходимия персонал, вследствие на което взел решение за намаляване на броя на щатните бройки на длъжност ***.

След извършена промяна една от щатните бройки е премахната, което счита, че е реално съкращаване на щат по смисъла на чл. 328,ал.1,т.2 КТ. Поради това ответникът счита, че правоотношението е прекратено в резултат от действително настъпила организационна промяна - мерки по оптимизиране на структурата на дружеството и утвърдено ново щатно разписание, с което са намалени щатните бройки за длъжност ***.

Ответникът посочва още, че не се касае за промяна на наименованието на длъжността или формално изменение на структурата, а за реално намаляване 2 на числеността на персонала. Законът не изисквал отпадане на всички функции, изпълнявани от съкратения служител. Тези функции се изпълнявали и след съкращаването. От значение бил единствено фактът, дали е премахната бройката, а според ответника именно това е сторено, защото работодателят е упражнил своето право да определи своята организационна структура. Тези решения представлявали въпроси на стопанска целесъобразност, при вземането на които съдът не може да замени работодателя. Съдебният контрол следвало да се ограничи до това дали организационното решение е реализирано и дали не представлява привидно действие с цел заобикаляне на закона. Работодателят назначил комисия, която извършила сравнителна оценка между всички служители, заемащи длъжността ***, като били използвани критерии като професионална квалификация, образование, опит, качество на извършената работа, дисциплина и други. Именно така комисията достигнала до извода, че ищецът е с най-ниски показатели спрямо останалите служители. Твърдението за членство в синдикална организация не пораждало автоматично закрила по чл. 333 КТ. Предварителната закрила представлява изключение от което не всеки синдикален член се ползва, а само онези лица, които към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, заемат изборна синдикална длъжност. Поради това ищецът следвало да установи, че е заемал и е избран за синдикален представител, че изборът е валиден, че работодателят е уведомен своевременно за това обстоятелство; както и че длъжността се ползва със закрила съгласно закона и КТД.

Ответникът твърди още, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено след предварителен анализ на щатната структура, след проведена процедура по подбор и спазване на вътрешните правила на дружеството.

Липсват данни, уволнението да е мотивирано от синдикалната дейност на ищеца, нито пък били налице данни за дискриминация, злоупотреба с право или заобикаляне на закона. Ответникът счита, че трудовото правоотношение е прекратено при спазване на всички законови изисквания, поради това искът по чл. 344,ал.1,т.1 и обусловения от него иск по т.2 са неоснователни. Допълва, че възстановяването на работа на ищеца би противоречало на извършената организационна промяна в щатната численост и би означавало съдът да замести работодателя, което определя за недопустимо.

Ответникът счита, че предявеният иск по чл. 225,ал.1 КТ е неоснователен, тъй като трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено, а ищецът не е доказал оставянето си без работя през твърдения период. Оспорва се и размера на предявения иск, тъй като не става ясно как е формиран. В случай, че искът бил основателен, ответникът счита, че има право да направи възражение за прихващане с всички суми, които са изплатени на ищеца.

Ответникът оспорва иска за заплащане на обезщетение в размер на 375,00 евро като неоснователен, тъй като не са доказани предпоставките на иска – броя на неизползвани дните, начин на начисляване, размер на иска. Ищецът обаче използвал част или целия отпуск, както и че има изплатено обезщетение. Ответникът излага и доводи за правомощията на съда при извършване на подбора с оглед практиката на ВКС, както и че работодателят е действал добросъвестно и нямало данни в обратната насока. В заключение 3 моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски.

В с.з. ищецът се представлява от адв. С., като поддържа исковата молба, и счита предявените искове за основателни, и претендира разноски.

В с.з. ответникът не се явява, но с писмено становище формулира доводи по същество и претендира разноски според представения списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по което ищецът заемал длъжност ***, и което било прекратено със Заповед №18/30.03.2026 г., считано от 01.04.2026 г., на осн. чл.328,ал.1,т.2 КТ. От посочената заповед се установява още, че като причини и мотиви е посочено следното: Заповед №80/24.03.2026 г. на управителя на „ВиК“ ЕООД Плевен е одобрено щатно разписание, в което се съкращава една щатна бройка *** в РОЗ-Левски.

От съобщение на л.46 по делото, което е без дата, но изхожда от Синдикална организация НБС „Водоснабдител“ КНСБ при „ВиК“ ЕООД гр.

Плевен, се установява, че по повод искане по чл.333,ал.4 КТ и чл.67 КТД, председателя на синдикалната организация инж. Надя Стоянова е заявил, че предоставя съгласие, след проведени консултации с ръководителя на *** и синдикалния отговорник, за прекратяване на трудовия договор със С. М..

Видно от трудовия договор №2/06.01.2015 г. на ищеца е че е заемал длъжност *** на 8 часово работно време с основно месечно възнаграждение от 576 лв.

От регистрационна карта по делото на Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че ищецът е регистриран на 02.04.2026 г. като безработен до датата на съдебно дирене – 13.10.2026 г.

От заключение на приетата СИЕ по делото се установява, че размера на брутното възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 925,56 евро, а размера на обезщетението за оставяне без работа от 01.04.2026 г. до 01.10.2026 г. е 5553,36 евро. Ищецът е заплащал редовно членска вноска чрез удържането от трудовото му възнаграждение, към синдиката.

В с.з. вещото лице уточнява, че последният месец, в който ищецът е работил е месец февруари, но възнаграждението на месец март е същото. През месец февруари ищецът според ведомости и фишове е работил 15 дни през месеца и ползвал 5 дни платен отпуск или общо 20 работни дни за месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени документи и заключение на съдебноикономическа експертиза.

Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени документи, тъй като са неоспорени от страните и се ползват с предвидената в чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена сила и стойност.

Съдът дава пълна вяра на заключението на СИЕ, тъй като е пълно, 4 обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно съединени искове с правно основание -чл. 344, ал. 1,т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ.

Разгледани по същество, предявените искове са основателни.

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право/Решение № 149 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о., ГК/ На своя страна ответникътработодател релевира всички доводи за установяване на законността на уволнението на посоченото в заповедта основание. Така в тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно доказване да установи съкращаването на длъжността *** в ***, като моментът на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; и да е извършен законосъобразен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че не се съкращава изцяло процесната длъжност.