Решение № 261901 от 22.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.

София, 22.03.2021г.

Софийски градски съд,

Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

ЧЛЕНОВЕ

: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 3298 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от ЗАД „А.“ срещу постановление по описа на частен съдебен изпълнител С.С., peг. № 859 на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело № 20218590400026. Жалбоподателят счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни по подробно изложените в жалбата доводи и претендира отмяна на акта. Сочи, че неправилно съдебният изпълнител е приел сумата от 2 820.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за разноски в изпълнителното производство за сметка на длъжника, тъй като липсвали доказателства този размер на възнаграждението да е платен от взискателя на адвоката. При условията на евентуалност оспорва същото по размер като прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуването и представителството по това изпълнително дело за горницата над 200.00 лева. Поддържа, че липсват извършени други действия, освен образуване на изпълнително дело, както и фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, което да може да обоснове приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа и че ЗАД „А.“ е дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна сложност, което обосновава извода, че присъдените разноски по изпълнителното дело, в частта им за адвокатското възнаграждение са прекомерни. С жалбата се обжалва и дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която тя „се събира върху събраната сума“, а в случая било платено доброволно в срока по ПДИ. Поддържа, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение в срока за доброволно изпълнение, което е довело до събиране на сумата, но това е станало в срока за доброволно изпълнение, това плащане следва да се третира като равнозначно на доброволното, по изложените съображения във връзка с адвокатското възнаграждение, и не се дължи такса. Жалбоподателят твърди и че е налице е неяснота по какъв начин е изчислен размера на таксите и разноските, съгласно Раздел I и II от ТТР към ЗЧСИ, дължима от длъжника по изпълнителното дело, като съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е длъжен да изготви сметка, която да връчи на задълженото лице с описаното съдържание. В подкрепа на горното се позовава на мотивите по т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, според които точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно Тарифата по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител, като счита, че неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. противоправно поведение. Твърди, че такава не е съставяна по конкретното дело. Наред с това счита, че размерът на таксите и разноските са недължими в посочените размери в обжалваното постановление, както поради неправилно определяне размерът на задължението по изпълнителния лист за законна лихва за периода 30.03.2018 г. до окончателното й плащане. Твърди, че приетата като дължима законна лихва в посочения размер е неправилно изчислена, защото макар да произтича от изпълнителния лист, вземането за законна лихва е посочено в него по определяем начин и следователно именно задължение на съдебния изпълнител е да изчисли размера й, включително като съобрази настъпилите факти по плащане на главницата, както и всички законови разпоредби, относими към определяне размера на лихвата. Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази както разпоредбата на чл.86 ЗЗД и решенията на БНБ за определяне на основания лихвен процент, така и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., който в първоначалната редакция на чл.6, предвиждаща че до отмяната му, не се прилагат последиците от забава на плащане на задължения на частноправни субекти, вкл. лихви и неустойки за забава. Сочи, че тази редакция на чл.6 се прилага на основание §52 ПЗР на Закона, обн. ДВ, бр.28 от 24.03.2020 г. от 13.03.2020 г. до изменението й, обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник, и че той по издаденият изпълнителен лист като частноправен субект не дължи законна лихва за периода 13.03.2020 г. - 09.04.2020г., а дължимата законна лихва следва да бъде изчислена върху сумата от 120 000.00 лева за периода от 30.03.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до датата на извършеното плащане.

Ответната по жалбата страна – взискателя В.И.Ц.оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв. Ц.И.М.по подробно изложените в отговора съображения, като поддържа, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно според него и не следва да се отменя или изменя обжалваното постановление относно разноските и таксите. Счита, че искането за редукция на законната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., основано на интерпретация на първоначалната редакция на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), не е допустимо, тъй като представлява оспорване на изпълнителния лист, а съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази със съдържанието на титула, удостоверяващ подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Наред с горното сочи, че доводите са неоснователни поради неправилно интерпретиране на разпоредбата, която е приложима към последиците относно договорните правоотношения, а в случая, няма как длъжникът, чието задължение за лихва е обусловено от противоправното поведение на делинквента (какъвто е настоящия казус), да бъде освободен от законовия си ангажимент да покрие пълната стойност на забавеното плащане. Позовава се на мотивите на законодателя по § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр.

34 от 09.04.2020 г.), а именно, че разпоредбата е относима към договорни правни връзки, посочвайки че „С предложените промени се цели поясняване на текста на разпоредбата на чл. 6 в духа на предложената от Народното събрание промяна... До отмяна на извънредното положение се предотвратява възможността от настъпване на предвидените в договора неблагоприятни последици за длъжниците“, като счита и че дори разпоредбата се отнася тясно към кредитните отношения и всяко обратно тълкуване би било превратно, предприето contra legem. Счита по подробно изложените доводи, че възраженията срещу неплащане на възнаграждение или срещу размера му са изцяло неоснователни, като посочва, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 не може да бъде нито изключено, нито договаряно под минималния размер по Наредба № 1, тъй като чл.

132, т. 5 от Закона за адвокатурата ЗАдв/ не го позволява. Счита, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер, платено е видно от отбелязването в договора и се дължи, тъй като липсва плащане преди завеждане на изпълнителното дело.

ЧСИ

С.С. е депозирала писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от с вх.№129/19.01.2021г. от взискателя В.И.Ц.срещу

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.” АД и въз основа на представен изпълнителен лист, от 15.01.2021г., издаден от Апелативен съд - София, Гражданска колегия, 12 състав, по Решение по въззивно гражданско дело №2949/2020г., с който е присъдена сумата от 120 000 лв., заедно със законната лихва от 30.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 31 247,25 лв. – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на Цветанка Тодорова, причинена при ПТП на 04.09.2015г. за периода от 05.09.2015г. до 29.03.2018г. Още с молбата е посочено изрично, че взискателят желае да му се присъдят разноските, включително и адвокатското възнаграждение в размер на 2820лв., за което е отразено, че е изцяло платено в брой, съгласно приложения договор за правна зашита и съдействие АК-София. серия А №518651/18.01.2021г. за представителство по изпълнителното дело /образуване, правна защита и съдействие, действия по удовлетворяване. В молбата е заявено и искане за запор на банкови сметки, като на длъжника е изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20218590400026, връчена на 19.01.2021г. В поканата е посочено, че изчисляемата лихва за периода от 30.03.2018г. до 01.02.2021г. е в размер на 34 667,97 лв. Видно от стр. 16 от изпълнителното дело е изпратено и връчено запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, като впоследствие е изпратено и съобщение за вдигане на запора. Налице е платежно нареждане от „ЦКБ“ АД от 21.01.2021г. за превод на сумата от общо 196 422,55 лв.

Видно от лист №12 на делото е съставена сметка на авансово заплатените такси, които възлизат на 66 лв. и са следните: т.1. За образуване на изпълнително дело - 20лв+ДДС - 24лв; т.5. За връчване на Покана за доброволно изпълнение - 20лв+ДДС - 24лв; т9. За налагане на запор /банкови сметки в Централна кооперативна банка АД/ - 15лв+ДДС - 18лв. Допълнително са начислени и такса за изготвяне на сметка за размер на дълга - 30лв+ДДС - 36лв и връчване на съобщение за вдигане на наложения запор - 20лв+ДДС - 24лв.

На

22.01.2021г. е входирано възражение от длъжника срещу приетите разноски и начислени такси, като след изпращане за становище е входиран подробен писмен отговор от взискателя от 26.01.2021г. срещу възражението. Към становището са представени писма до взискателя, от които е видно, че е сигнализирал Комисията за финансов надзор във връзка с отказ от изплащане на обезщетение от ответника още през 2016г. С атакуваното постановление от 29.01.2021г., което видно от печата за входяща поща е връчено на ответника на 03.02.2021г., ЧСИ по т.1 е намалил начислената законна лихва до размера от 34266.66лв /тридесет и четири хиляди двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, т.е. за периода 30.03.2018г. /по изпълнителен лист/ - 21.01.2021г., приел е, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като минималното такова по Наредбата е в размер на 2820.14лв

/две хиляди осемстотин и двадесет лева и четиринадесет стотинки/ и е отказал намаляване на приетото на взискателя, което е 2820 лв., след подробно описание как се формира таксата по т.26 е намалил същата съобразно намалената законна лихва до размер от 8305,99 лв., като видно от мотивите на постановлението в рамките на изпълнителното дело е направо и прихващане със сумата от 431 лв. – разноски на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия

ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл.

435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на ЧСИ за разноските, като разпоредбата не разграничава хипотези и не оправомощава длъжника да подаде жалба само когато претендира, че разноски не са дължими в посочения размер, но има процесуална възможност да възразява и изцяло срещу дължимостта им. В случая жалбата е срещу акт на ЧСИ за разноските, а именно постановлението от 29.01.2021г., подадена е в законоустановения срок от съобщаването му на ответника, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.