Решение № 563 от 14.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Велико Търново , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110103125 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се намира в договорни отношения с ответника относно доставената му електроенергия по партида с клиентски №*******и абонатен №****** за обект в с.Д. Сочи се, че при проверка в ел.страница на ответното дружество ищцата установила, че е издадена фактура от 30.10.2020г. на стойност 3 233,12лв. за ел.енергия, със срок на плащане 09.11.2020г. Ищецът заявява, че при посещение в имота било намерено уведомление за прекъсване на електрозахранването на 10.12.2020г., поради просрочено задължение. Ищецът сочи, че получил на 16.12.2020г. покана за доброволно изпълнение на сумата 3 252,12лв., по фактури издадени в периода 30.10.2020г.-10.12.2020г. Ищецът заявява, че оспорва дължимостта на сумата по фактурата за ел.енергия, като заявява, че не се дължи, тъй като ел.енергия не е реално потребена от абоната, както и че не е ясен механизма, по който е начислена ел.енергията. Сочи се, че имотът е необитаем, а СТИ се намира извън него. Ищецът счита, че неоснователно е начислена и такса за възстановяване на ел.захранване в размер на 19лв. , като твърди неравноправност на клаузата от ОУ, уреждаща начисляване на такса за възстановяване на ел.захранването, по съображения изложени в исковата молба. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на ответника начислената сума в размер на общо 3 252,12 лв., начислена за ел.енергия и такса за възстановяване на ел.захранване, по фактури издадени в периода 30.10.2020г.-10.12.2020г. за горепосочения абонатен номер. Претендира разноски.

Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения иск. Посочва, на 02.10.2020г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на СТИ, обслужващо обекта на ищеца в ******** Сочи, че СТИ е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ, при която било установено, че „държавните пломби на електромера са унищожени, налице са следи от повторно пломбиране, пломбажната тел се вади, както и че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като към трите му измервателни системи е свързана допълнителна платка с елементи”. Ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.50 ал.1 б”Б” от ПИКЕЕ, поради което е извършено преизчисление на 1 потреблението на абоната с 15792 квтч за период от три месеца, считано от датата на констатиране неизмерването, на база 1/3 от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на ищеца с мрежата, при ежедневно 8-часово натоварване, като е изготвена справка от 28.10.2020г. Ответното дружество издало фактура за сума в размер на 3233,12лв., която сума, ответникът счита, че е правомерно начислена. Сочи се, че поради неплащането й в срок до 09.11.2020г. е предприето прекъсване на електрозахранването в обекта и е начислена такса в размер на 19лв. за възстановяване на ел.захранването. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи, че ищецът е потребител на електрическа енергия, за което има открита партида кл.№***** на адрес: с.*******. На 02.10.2020г. служители на „Е** С**” извършили проверка на средството за техническо измерване, обслужващо обекта, като установили, че „електромерът е с увредени две пломби” и го подменили. Демонтираният електромер бил поставен в безшевна торба и изпратен в БИМ за експертиза. На мястото на демонтирания електромер поставили друго СТИ, като за извършената проверка е съставен констативен протокол №**** от 02.10.2020г. На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза, при която е установено следното: " Осъществяван достъп до електромера, като към трите му измервателни системи е свързана допълнителна платка с елементи”. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №*** от 27.10.2020г. от ГД „МИУ” гр.Русе.

Въз основа на направените констатации, на основание чл.50 ал.1 б”Б” от ПИКЕЕ е изготвена справка за корекция от 28.10.2020г., като е съставена фактура №0106358240 от 30.10.2020г. за начислено количество ел.енергия на стойност 3233,12лв. с ДДС.

По фактура №0001501389 от 10.12.2020г. е начислена сумата 19лв.-представляваща такса за възстановяване на ел.захранването в обекта.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допусната по делото съдебнотехническа експертиза, изготвено от инж. И.М., което съдът кредитира като компетентно и обективно, се установява, че съгласно описаната фактическа обстановка в КП, от метрологичната проверка от БИМ процесното СТИ измерва преминалата през него електроенергия в допустимата за класа си на точност грешка. В заключението вещото лице е отразило, че съгласно експертизата, направена в БИМ е установено наличие на допълнително електронно устройство свързано към електронната платка на СТИ, като в заключението вещото лице е посочило, че при извършване на метрологичната експертиза не е установено описаното в КП допълнително устройство да влияе на измервателната система на СТИ при отчитане на ел.енергията. Вещото лице каза, че СТИ към момента на проверката е метрологично годно и от техническа гледна точка изчислената в справката за корекция ел.енергия може да бъде доставена и отчетена от процесното СТИ през отчетния период.

2

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А А А и К. В.

И.. Свидетелката А, разпитана каза, че процесният имот представлява къща в с.Д**, в която не се живее от две-три години, тъй като ищцата живее в гр.***. Свидетелката заяви, че електромерът се намира извън имота, на улицата и когато посетили имота, установили, че няма ток, а на таблото била оставена бележка. Свидетелката каза, че потреблението на ел.енергия в имота е около 18-22лв. Свидетелят К.И., служител в ответното дружество, разпитан каза, че при проверката на място установили, че са увредени двете пломби на електромера, който е разположен на ел.стълб, извън имота. На проверката присъствал съсед, тъй като не открили никой в имота. Демонтирали електромера и го изпратили за проверка в БИМ.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 о т ГПК, чрез който ищецът претендира съдебно признаване несъществуването в полза на ответника на вземането за исковата сума за ел.енергия, начислена по корекционна процедура и на начислена такса за възстановяване на ел.захранване. Като титуляр на спорното право, в тежест на ответната страна е доказването на основанието и размера на вземането, предмет на спора.

Не се спори по делото, че ищецът е потребител на електроенергия в процесния обект по смисъла на §1, т. 41б б”а”от ДР на ЗЕ. Не се спори и обстоятелството, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с доставена ел.енергия в обекта на ищеца.

С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, предвидена е принципната възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР от 24.04.2019г. са приети ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./

В настоящото производство твърденията на ответника са, че правното основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващо облигационно 3 правоотношение между страните по делото и разпоредбата на чл.50 ал.5 вр. ал.1 б.Б” от ПИКЕЕ, чийто норми са действащи към момента на проверката на СТИ и процедурата по начисление на количеството ел.енергия, което се претендира за заплащане от абоната.

Съгласно чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ, съставеният при проверката протокол трябва да е подписан от представител на оператора и от ползвателя или негов представител, а ако ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. В конкретния случай, констативния протокол е подписан от двама служители на ответното дружество и от свидетел, поради което съдът приема, че същият е съставен в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ и е редовен от външна страна, като отразените в него констатации се потвърждават от събраните гласни доказателства.

На следващо място, следва да се установи дали е налице основание за извършване на корекцията. В случая ответникът се позовава на разпоредбата на чл.50 ал.5 вр. ал.1 б „Б” от ПИКЕЕ. Съгласно чл.50 ал.1 б „Б” от ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като съгласно буква „Б” от същата алинея, при неизмерващо средство за търговско измерване количеството енергия се изчислява като една трета от пропусквателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че в процесния случай за ответното дружество не е възникнало право да коригира сметката на абоната за минал период от време в хипотезата на чл.50 ал.1 б „Б” от ПИКЕЕ, поради следното:

Съгласно цитираната разпоредба, за да възникне правото на ответното дружество да коригира сметката на абоната за минал период от време, следва при метрологичната проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата потребената ел.енергия. Действително в представената експертиза от БИМ е посочено, че е налице несъответствие на електромера с техническите изисквания, но същевременно грешката отчетена при измерването не е над допустимата, което се установява и от заключението на вещото лице по СТЕ. При проверката в БИМ не е установена грешка в измервателните способности на електромера над допустимата. В констативния протокол от БИМ е описано наличие на допълнително устройство, но липсват констатации обаче, че при включено допълнително устройство, СТИ не измерва или измерва с грешка над допустимата. Вещото лице е посочило в експеризата, че не е изследван въпроса с действието на допълнителното устройство върху измервателните параметри на СТИ.

4

Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ПИКЕЕ включва като елемент от фактическия състав на корекционната процедура, неизмерването, респ.измерването с грешка извън допустимата, да е установено при извършената метрологична експертиза, а в случая това не е установено, видно от метрологичната експертиза и заключението на вещото лице. Дори и да се приеме, че СТИ е било технически неизправно, то това не води автоматично до извод за наличието на неизмерване или неточно измерване на преминалата през него ел.енергия, поради което съдът приема, че след като не е изпълнен изцяло фактическия състав на разпоредбата на чл.