Определение № 417 от 09.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Благоевград, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200501289 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. с чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична Община, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителният директор З. Б., чрез юрисконсулт С. Д., срещу Разпореждане № 1442/18.11.2025г., постановено по ч.гр.д. 1663/2025г. по описа на РС Петрич, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, срещу длъжника Т. Ц. Т., ЕГН **********, от ***. за следните суми:

-383.33 лв.- главница за периода от 20.05.2024г. до 31.10.2024г.;

-35.24 лв.- договорна лихва за периода от 20.05.2024г. до 31.19.2024г.;

-60.23 лв.- мораторна лихва за периода от 21.05.2024г. до 10.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2025г. до заплащането на дължимото, изискуеми и дълфжими по Договор за потребителски кредит № 2837572 от 15.09.2023г., сключен между „Кредисомо“ ЕАД и Т. Ц. Т., ЕГН **********, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Кредисомо“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2022г.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което се иска от въззивния съд отмяната на разпореждане на РС Петрич, както и въззивният съд да постанови да се издаде заповед за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на Заявление с вх. № 9990 от 10.11.2025г., депозирано пред съда от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, за посочените в заявлението суми.

Поддържа се от жалбоподателят оплакване, че в производството образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, целта е извършване на проверка дали претендираното вземане е спорно, като съдът е длъжен да извърши служебно проверка и за наличието на неравноправни клаузи, като недопустимо е разширяването на обема на извършваната съдебно проверка относно въпросите относно промяната на страните по възникналото облигационно правоотношение, касаещо титуляра на вземането/кредитора- заемодател/. Поддържа се че такава проверка от съда в заповедното производство е извън обхвата на хипотезата на чл. 410 ал.3 от ГПК, поради което нито непредставянето на договора за цесия, нито липсата на доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия, не съставлява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411 ал.2 т. 1 от ГПК/Определение № 299/15.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 147/2024г. по описа на ОС Стара Загора/.

Оспорват се с частната жалба доводите на съда изложени в мотивите към обжалваното разпореждане, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК, поради неизпълнените указания на съда във връзка с отстраняване нередовностите на същото, като се излагат доводи че съдът е надхвърлил правомощията си на съд по заповедното производство по преценка за редовност и законосъобразност на заявеното искане.

Така поддържа се, че разпоредбата на чл. 410 ал. 3 от ГПК/в редакцията и с ДВ бр.100/2019г./, изчерпателно изброява писмените доказателства които следва да бъдат приложени към заявлението по чл. 410 от ГПК- писмения договор за кредит сключен с потребителя, ведно с всички приложения и изменения към същия, както и ОУ приложими към сключения договор за потребителски кредит, като несъмнено сключения договор за цесия не е измежду изброените в цитираната законова разпоредба, тъй като същият не касае изменение на основните клаузи на сключения договор, а води само до промяна на страните по облигационното отношение, която обаче се извършва с отделен договор и съдът в заповедното производство няма задълженията да обследва същия, както и да получи доказателства че договора за цесия е обявен на длъжника, във връзка с разпоредбата на чл.

99 ал. 3 от ЗЗД.

След отделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:

РС Благоевград е сезиран от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт К. Б., със заявление с вх. № 9990/10.11.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Ц. Т., ЕГН **********, от ***. за следните суми:

-383.33 лв.- главница за периода от 20.05.2024г. до 31.10.2024г.;

-35.24 лв.- договорна лихва за периода от 20.05.2024г. до 31.19.2024г.;

2

-60.23 лв.- мораторна лихва за периода от 21.05.2024г. до 10.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2025г., като претендираните суми се претендират като изискуеми и дължими по Договор за потребителски кредит № 2837572 от 15.09.2023г., сключен между „Кредисомо“ ЕАД и Т. Ц. Т., ЕГН **********, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Кредисомо“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2022г.

Поддържа се със заявлението по чл. 410 от ГПК от заявителят- „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, чрез неговия пълномощник, че кредитополучателят не е възстановил платената сума по договора за кредит, поради което „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е предявила вземането си пред съда по заповедното производство, с молба за издаване на заповед за изпълнене по чл. 410 от ГПК.

Заявителят твърди че е кредитор по претендираното вземане по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2022г., и въз основа подписано на 17.03.2025г.- Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, като със заявлението не са представени никакви доказателства във връзка със сключения договор за цесия.

С Разпореждане № 1442/18.11.2025г. по ч.гр.д. 1663/2025г. по описа на РС Петрич, съдът е оставил без движение подаденото заявление с вх. № 9990/10.11.2025г., като е приел че във връзка с разпоредбата на чл. 410 ал. 3 от ГПК, заявителят е длъжен при договор за потребителски кредит да представи ведно със заявлението по чл. 410 от ГПК- освен писмения договор на който основава искането си и всички приложения към него. Прието е от първоинстанционният съд че представянето на договор за цесия касае доказателства относно качеството на кредитор на заявителя по искането, като съобразно дадените задължителни указания по т. 4 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението, пред съда по заповедното производство следва да бъде представено задължително доказателства за извършена цесия, чрез което да бъде установено качеството на кредитор на заявителят по реда на чл. 410 от ГПК.

В указания от съда срок е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт И. Н., с която се възразява срещу дадените от съда по заповедното производство указания за представяне на договор за цесия и доказателства че извършеното прехвърляне на вземането е надлежно съобщено на длъжника във връзка с разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се че извън правомощията на съда в заповедното производство е да изследва въпроса дали заявителят по чл. 410 от ГПК е кредиторът по претендираното вземане, като тази проверка е извън предметния обхват на съда съобразно разпоредбата на чл. 410 ал. 3 от ЗЗД. Излагат се доводи, че това е проверка която може и следва да бъде извършена от съда в исковото производство, в случай че заявеното вземане бъде оспорено от длъжника по установения в закона процесуален ред.

3

С обжалваното Разпореждане № 1442/18.11.2025г., постановено по ч.гр.д. 1663/2025г. по описа на РС Петрич, съдът в заповедното производство е констатирал че дадените от него указания за отстраняване на нередовностите на заявление с вх. № 9990/10.11.2025г., не са отстранени от заявителя- „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, като това препятства съдът да изпълни служебните си задължения за извършване на проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и за установяване на обстоятелствата във връзка с настъпилото частно правоприемство преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съдът е приел че с оглед бездействието на страната заявител за отстраняване на нередовностите на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, в указания от съда срок, налице е основание същото да бъде отхвърлено изцяло.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага следните правни съображения:

Частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално допустима, като адресирана до надлежния за нейното разглеждане съд, изходяща от лице имащо правото и интереса от обжалване на отказа да бъде уважено искането по чл. 410 от ГПК, и насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Същата е подадена в срока по чл.

275 ал. 1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 413 ал. 2 от ГПК, същата да се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, за което съдът излага следните съображения:

Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не подлежи на обжалване. Допустим съобразно закона предмет на обжалване по реда на чл.

413 ал. 2 от ГПК, е издаденото в заповедното производство разпореждане, с което се отхвърля изцяло или отчасти, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК- да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

С Разпореждане № 1442/18.11.2025г. по ч.гр.д. 1663/2025г. по описа на РС Петрич, съдът по заповедното производство е оставил без движение заявление с вх. № 9990/10.11.2025г., подадено от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, като на осн. чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК е приел същото за нередовно, като е дал задължителни указания до заявителя за отстрянаване на допуснатите нередовности. Според състава на ОС Благоевград 4 неоснователни са доводите наведени с частната жалба, че дадените указания на съда до заявителя са незаконосъобразни, доколкото съдът е излязъл извън от пределите на проверката си за материална и процесуална законосъобразност, като е изследвал въпроси които са предмет на евентуално бъдещо исково производство, въз основа на предявен иск по чл. 422 от ГПК пред гражданския съд.

Според чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411 ал. 2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променя дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл. 129 ал. 3 от ГПК, предвиждащо като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството. Съгласно чл.