Определение № 430 от 12.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Габрово, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500257 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез юрисконсулт Симеон Дишлев, против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 314/2026 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че постановения акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че действащата правна уредба на заповедното производство по ГПК не дава на съдилищата възможност за служебен контрол за установяване на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Счита, че индивидуализацията на вземанията по начина направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е необходимо. Позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. С. М., за сумата за сумата 1003,30 евро – главница за задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № 11051909/ 16.05.2023 г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ АД, което е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 19.06.2025 г., ведно със законната лихва от 05.02.2026 г. до окончателното изплащане, сумата 150,94 евро – 1 договорна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 18.06.2025 г. и сумата 168,32 лв. – мораторна лихва за периода от 17.05.2023 г. до 05.02.2026 г., както и сумата 22,48 евро- заплатена държавна и 25,56 евро- юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 11051909 от 16.05.2023 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и С. С. М., по силата на който е Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1800,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитоподателя предоставя на кредитополучателя платежен инструмент кредитна карта с № 11051909, ведно със запечатен плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата. На кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 295,21 лв.

В чл. 15 от Раздел V. Обезпечения на договора е предвидено, кредитополучателя да предостави на кредитодателя банкова гаранция за сумата 2286,45 лв. със срок на валидност 2 години от датата на сключване на настоящия договор /чл.15, ал.1, т. 1/ или едно физическо лице –поръчител, което да отговаря на описаните в договора условия, едно от които е да има доход в размер не по-малък от 1500,00 лв. /чл.15, ал.1, т. 2/.

С разпореждане рег. № 1088 от 16.02.2026 г., съдът е оставил без движение заявлението и е указал на заявителя, че следва да уточни как е формирана главницата и на какво основание се дължи по-голямата сума от договорения по договор за кредит „Бяла карта“ № 11051909 от 16.05.2023 г. В случай, че между страните са сключени допълнителни споразумения за увеличаване на кредитния лимит същите следва да бъдат представни по делото, както и да се представят доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора. Посочено е с допълните молба до съда да се уточни как е формирана претендираната сума за главницата, дали същата представлява чистата стойност на кредита или има и включена неустойка, в случай, че неустойката е била начислявана, да уточни дали договорната и мораторната лихва е начислена върху задължението за неустойка, както и да посочи какви суми по договора са погасени – поотделно за главница, лихви и неустойка, ако има такива. Указано е, че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено.

С уточнителна молба вх. № 1250 от 18.02.2026 г., заявителя е сочи, че претендираната сума представлява чистата стойност на кредита. Слез цесията има извършено плащане в размер на 25,56 евро /49,99 лв./, което е отнесено към договорната лихва.

С разпореждане рег. № 1458 от 04.03.2026 г. заповедният съд е приел, че не са представени доказателства за предсрочна изискуемост на задължението, описано в него, въпреки дадените от съда указания. Заповедта за изпълнение е изпълнително основание, поради което вземането трябва да бъде изискуемо и индивидуализирано, поради което не са налице условията за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ АД.

При така изложените обстоятелства и факти, настоящият състав достига до следните изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедният съд е задължен да следи за наличието на 2 неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

В чл. 20 от представеният договор за кредит „Бяла карта“ е посочено, че в случай, че кредитополучателят не предостави някое от изброените в чл. 15 обезпечения, дължи неустойка на кредитодателя. В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение, като това неизпълнение влияе по какъвто и да било начин върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок. Непредоставянето на обезпечение не би довело до настъпване на вреди на кредитора, който съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл. 19, ал.

4 ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под формата на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Следва да се посочи и че поставените изисквания към предоставенотото от заемополучателя обезпечение са трудно изпълними, което само по себе си навежда на извода, че са поставени с цел поставяне на потребителя в невъзможност за осигури нужното обезпечение, което води до задължително включване на неустойката към задълженията на кредитополучателя.

Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита, което се поставя във финансовата тежест на потребителя и което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Поради изложеното по-горе е очевидно, че макар договорения ГПР да съответства на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер. Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя.

От съдържанието на договора е видно, в тежест на кредитополучателя са възложени и други плащания - за заплащане на неустойка, съгласно чл. 20, при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по чл. 15 от договора; за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземанията, съгласно чл. 21 от договора. Клаузите, предвиждащи задължения за тези плащания, заобикалят императивни правни норми, а именно чл.10а и чл.19 ЗПК и водят до оскъпяване на кредита. Същевременно, видно е, че тези компоненти не са включени в ГПР, а представляват възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл. 19 ЗПК и води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. В Решение С-714/22 от 21.03.2024г. на СЕС е прието, че посочването на ГПР в договора, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като националният съд може служебно да прилага националната уредба, предвиждаща, че при непосочването на ГПР предоставеният кредит се счита освободен от лихви и разноски.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит 3

„Бяла карта“ се явява недействителен и на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи.

Следва да се посочи, че в уточнителанат молба са наведени твърдения за извършени от заемателя плащания в размер на 25,56 евро /49,99 лв./. Предвид на това заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде уважено в частта за претендираната главница от 741,38 евро, ведно със законната лихва от подаването му 05.02.2026., поради което подадената частна жалба е основателна относно част от претендираната главница, в която част обжалваното определение следва да бъде отменено. В останалата част частната жалба е неоснователна и обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Съобразно уважената част от заявлението ответника следва да бъде осъден да заплати на заявителя разноски в размер на 26,93 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 1458 от 04.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 314/2026 г. по описа на Районен съд – Дряново, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. С. М., ЕГН ********** с адрес в гр. ***, ул. „***“ № * за сумата над 741,38 евро до пълния претендиран размер от 1003,30 евро, за разликата от 261,92 евро– главница по договор за кредит Бяла карта, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 05.02.2026 г., вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № *, офис- сграда „***“, ет. *, офис *, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. С. М., ЕГН ********** с адрес в гр. ***, ул. „***“ № * за сумата от 741,38 евро- главница по договор за кредит „Бяла карта“, ведно със законната лихва от подаване на заявлението05.02.2026 г. и сумата от 48,04 евро- разноски за заповедното производство.