Определение № 1706 от 19.12.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1706 гр. Шумен, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500719 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 5967/28.11.2025г. подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД гр. С.. действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Б., против разпореждане № 1240/25.11.2025г. по частно гражданско дело № 20253610100901 по описа за 2025 година на Районен съд – Велики Преслав, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с ЕИК ...., седалище: гр. С..., чрез пълномощник- юрисконсулт, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу С. С. С., ЕГН **********, настоящ адрес:гр. Д...., за следните суми: 1. Главница 500.00 лв., законна лихва: 24.11.2025 г., 2. Договорна лихва 31.84 лв. за периода 09.05.2024 г. -25.07.2024 г.; 3. Мораторна лихва 100.24 лв. за периода 10.05.2024 г.- 23.11.2025 г., както и направените разноски държавна такса 21.25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 200.00 лв., като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за паричен заем № 5105057 от 29.04.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор и С. С. С. – кредитополучател, Погасителен план, Договор за предоставяне на гаранция № 5105057 от 29.04.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД-гарант и С. С. С. - потребител, което е прехвърлено от „Файненшъл България“ЕООД/цедент/ на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД/цесионер/ с Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение №1 към него от 04.12.2024 г.Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения.

Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното разпореждане 1 и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за сумите претендирани със заявлението по чл.410 ГПК. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика - Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60186 от 28.11.2022г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 3620/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 50056 от 30.01.2023г. на ВКС по т. д. № 632/2022 г., I т. о., ТК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Ч.гр.д.№ 20253610100901 по описа за 2025 на РС – Велики Преслав е е образувано на основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с ЕИК ...., седалище: гр. С..., чрез пълномощникюрисконсулт, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу С. С. С., ЕГН **********, настоящ адрес:гр. Д...., за следните суми: 1. Главница 500.00 лв., законна лихва: 24.11.2025 г., 2.

Договорна лихва 31.84 лв. за периода 09.05.2024 г. -25.07.2024 г.; 3. Мораторна лихва 100.24 лв. за периода 10.05.2024 г.- 23.11.2025 г., както и направените разноски държавна такса 21.25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 200.00 лв. Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за паричен заем № 5105057 от 29.04.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор и С. С. С. – кредитополучател, Погасителен план, Договор за предоставяне на гаранция № 5105057 от 29.04.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД-гарант и С. С. С. -потребител, което е прехвърлено от „Файненшъл България“ЕООД/цедент/ на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”

АД/цесионер/ с Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение №1 към него от 04.12.2024 г.

Уведомление за цесията било изпратено от „Файненшъл България“ ЕООД с писмо с обратна разписка до длъжника на 5.12.2024г. Паричното вземане е за следни суми: 500 главница; 31.84 лв. за периода 09.05.2024 г. 25.07.2024 г.; 3. Мораторна лихва 100.24 лв. за периода 10.05.2024 г.23.11.2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 24.11.2025г., както и разноски по заповедното производство. В заявлението е посочено, че поради неизпълнение на задължението по договора за паричен заем от кредитополучателя, същото било изпълнено от гаранта „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънд“ АД . След погасяване на задължението за гаранта било възникнало правото на регресен иск срещу длъжника, чието задължение било изпълнило, поради което за „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД /като цесионер/ възниквал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.

2

Съдът съобрази, че подаденото заявление се основава на договор за паричен заем № 5105057 от 29.04.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и длъжника, съгласно който на длъжника е предоставен паричен заем в размер на 500.00 лв. със срок за издължаване 12 седмични вноски в размер на всяка 44.32 лв. с посочени конкретни дати на всяка вноска с фиксиран годишен лихвен процент на заема 50.00 % и ГПР 59.71 %. Общата сума дължима по заема е в размер на 531.84 лв. /главница и възнаградителна лихва/. По делото е приложен и договор за предоставяне на гаранция № 5105057 от 29.04.2024 г. между „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на поръчител и длъжникът, в качеството на потребител, по силата на който гаранта отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънд“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя във връзка с договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора.

Съгласно чл. 3 от този договор, потребителят дължи възнаграждение в размер на 164.16 лв. платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 13.68 лв. дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, като вноските са включени в погасителния план по договора за паричен заем и „Изи Асет Мениджмънд“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съдът намира, че сключеният първоначален договор за потребителски кредит, съдържа неравноправна клауза, относно посоченото в чл. 4 от него, условие за сключването му, а именно задължението на длъжника да представи до 3 дни, считано от датата на сключването му на избрано от него обезпечение: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2/ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя и с посочени условия за нея и 3/ да сключи договор с одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Така посоченото в договора за кредит условие, поставя изпълнението на 3 задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.

Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното. Договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл.т. 19 не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Клаузата по чл. 4 от договора за заем е именно такава – предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе върху нея, в т.ч и относно избора на дружество – поръчител. Съгласно посоченото в договора за предоставяне на гаранция, сумата по чл. 3 от него се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 4 годишния процент на разходите.

В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47.17 %). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е налице и задължение за потребителя по договора за гаранция, което е включено в погасителния план и по него той дължи още сумата от 164.16 лв. По този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.