Решение № 1153 от 20.05.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. Бургас, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120100251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М. Х. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ****** против Прокуратурата на Република България, с която се иска осъждането й да заплати на ищеца сумата от 19 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато обвинение и водено наказателно производство; сумата от 1000 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато обвинение и водено наказателно производство (съдебни разноски - заплатено адвокатско възнаграждение), ведно с лихва за забава върху претендираните суми от датата на влизане в сила на решението на ВКС – 13.11.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, с постановление на прокурор на 13.04.2017 г. било образувано досъдебно производство по което ищцата била привлечена като обвиняема на 07.10.2022 г. за това, че на 02.04.2014 година в град Бургас пред надлежен с властта - прокурор от РП - Бургас, със сигнал № 4168/2014 г. ищцата била набедила Директора на ОД МВР Бургас - М.Г.Д в престъпление по чл. 302 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 301 ал. 1 НК, като знаела, че е невинен - престъпление по чл. 286, ал. 1 предл. първо НК набедяване - тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с обществено порицание. Делото било внесено в съда с обвинителен акт на 24.01.2023 г., като първоинстанционният съд постановил оправдателна присъда. Присъдата била протестирана и въззивния съд отменил тази присъда и признал 1 подсъдимата за виновна, като наложил наказания лишаване от свобода за три месеца, изпълнението на което било отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Въззивната присъда била обжалвана пред ВКС, който с решение от 13.11.2024 г. я отменил изцяло и оправдал подсъдимата. Твърди се, че през седемте години, до оправдаването на ищцата, тя била подложена на стрес, унижения, неизмерими душевни болки и страдания, страх от бъдещето, крайно униние, била дискредитирана сред обкръжението и приятелите и, които започнали да странят от нея, чувствала се изоставена и отритната от обществото. Здравословното и състояние се влошило рязко от стреса и психическия тормоз - получила хипертония и учестен пулс, започнала лечение с успокоителни, което продължавало и до днес. Ищцата платила хиляда лева за да си ангажира защитник. Сочи се че тези вреди са в следствие на незаконното обвинение повдигнато от прокуратурата. С горните мотиви моли за уважаване на исковете и претендира за присъждане на разноски.

Ответната страна – Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който исковете се оспорват по основание и по размер, като се заявяват подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че не са представени доказателства за вредите, които ищецът твърди и за причинната връзка между тях и дейността на прокуратурата. Оспорват се твърденията, че обвиненията са станали известни на широк кръг лица, тъй като не е давано разрешение от прокурора за разгласяване на фактите по делото, както и такива фактически не били оповестявани. Подробно са изложени аргументи, относно това, че претенцията на ищцата е изключително завишена и не е съответна на твърдяните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи. При отчитане интензитета на търпените вреди следва да се съобрази, че наказателното производство било приключило за М. в разумен срок. Спрямо М. не е била взетата каквато и да е мярка за неотклонение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. С тези съображения се иска отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на размера на обезщететението. Евентуално се твърди, че ищцата самостоятелно била допринесла за увреждането си.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответната прокуратура оспорва исковете в цялост и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Правната квалификация на предявените искове е чл.2 ал.1 т.3 предл. второ ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД. Длъжник по заявената материалноправна претенция е държавата, а юридическото лице на прокуратурата участва по делото като процесуален субституент.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

По делото не е спорно и се установява от приложените писмени доказателствени средства, че с Постановление на прокурор от Районна прокуратура - Бургас от 13.04.2017 година, по реда на чл. 212 ал. 1 НПК е образувано досъдебно производство № 39/2017 година по описа на Окръжния следствен отдел Бургас, вх. № 30/2017 година по описа на РП - Бургас, срещу ищцата за това, че на 02.04.2014 г. в град Бургас пред надлежен орган на властта - прокурор от РП - Бургас, със сигнал № 4168/2014 година по описа на РП - Бургас, била набедила Директора на ОД МВР Бургас - Старши комисар М.Г.Д в престъпление по чл. 302 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 301 ал. 1 НК, като знаела, че е невинен - Престъпление по чл. 286, ал. 1 предл. първо НК - набедяване тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с обществено порицание. На 07.10.2022 година ищцата е привлечена като обвиняем по наказателното производство. На 24.01.2023 г. бил внесен обвинителен акт от районния прокурор в съда за същото престъпление, като с Присъда № 59/23.03.2023 година по НОХД № 306/2023 година ищцата е призната за невиновна и оправдана от състав на Районния съд - Бургас по това обвинение. Последвал протест от наблюдаващия прокурор с искане за осъждането на ищцата, по който е образувано ВНОХД № 613/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, който признава ищцата за виновна и я осъжда с Присъда № 55/03.11.2023 година по обвинението за престъпление по чл. 286 ал.1 НК на 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, като осъдил ищцата да плати сторените разноски на ДП в размер на 333.60 лева. Ищцата обжалвала в касационна жалба въззивната присъда, като Върховния касационен съд отменил изцяло присъдата на Бургаския окръжен съд и оправдал ищцата по обвинението за извършено престъпление по чл.286 ал. 1 НК. Решението на ВКС е влязло в сила на 13.11.2024 г..

Видно от представените в кориците на наказателното производство документи ищцата е заплатила възнаграждение на адвокат по договор за правна помощ в размер на 1000 лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н.К.К – приятел на ищцата, се установява, че ищцата е била подведена от П.П че комисар М.Д. е поискал 20 000 лв., за да спре настиска върху нея, поради което тя подала сигнал за корупция. След това било образувано наказателното производство за набедяване. Ищцата след прекратяване на своя брак живеела сама и наказателното производство образувано срещу нея предизвикало притеснения и страхове у нея. За това допринасяло обстоятелството, че жалбоподателят срещу нея – М.Д. е бивш полицаи с голямо влияние. Ищцата била сигурна, че ще бъде осъдена. След образуване на делото, ищцата вече не била жизнерадостен човек, започнала да страни от хората, и получавала паник атаки и не можела да спи вечер. Свидетелят заедно с неговата съпруга ходили при нея в такива ситуации. Преди това свидетелката била жизнерадостна, а след започване на делото получила голяма травма. Установява се, че ищцата била удовлетворена след като е научила, че П.П е осъден с ефективна присъда и е лежал в затвора. Установява се още, че ищцата е изпитвала притеснения и 3 от извършваните проверки от вътрешна сигурност.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични непротиворечиви и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които лицето срещу което е било повдигнато обвинението е било оправдано от съда, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.

Осъществен е предвиденият от закона фактически състав на отговорността на държавата за дейността на прокуратурата, установен в нормата, на която е основан искът – ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, като впоследствие е бил оправдан от ВКС. Ето защо искът е доказан по основание. Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пасивно легитимирано е юридическото лице –Прокуратурата на Република България - процесуален субституент.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ цели репариране на вредите настъпили в следствие на самото образуване на досъдебното производство и от подозренията, които имат органите на досъдебното производство дори и без те да имат някакъв формален израз. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение за неимуществени вреди се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици. Тези вреди се изразяват и в психически страдания, стрес и притеснения във връзка със самото наказателно производство и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, и които съществуват и когато не са налице формалните актове на органите. Освен това, видно и от показанията на разпитания свидетел, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в поведението на ищцата, като се установи, че през цялото време докато наказателното производство е било висящо ищцата е изпитвала душевни болки и страдания.

Съдът намира, че се установи, наказателното дело да е придобило висока степен на обществена известност, доколкото в кориците на същото фигурират преписи от журналистически статии, публикувани в интернет пространството в които фигурира името на ищцата.

Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., 4 обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

В конкретния случай при определяне на причинната връзка и на справедливия размер на обезщетението съдът отчита следните относими обстоятелства, а именно това че не е взета мярка за неотклонение. Следва да се отчете още, че наказателното производство е продължили повече от седем години, като е неоснователно възражението на ответника, че лицето е започнало да търпи вреди едва след привличането му като обвиняем.

Върховната съдебна инстанция е постановила решения според които дори и да не привлечен като обвиняем лицето срещу което се води наказателното производство търпи вреди от момента на неговото образуване. Така се приема в Решение № 187/13.06.2012г по гр.д.№ 1215/2011 г., ВКС, Решение № 1200 от 2.12.2008 г. по гр.д.№ 351/2007 г., ВКС, и др. Според настоящата съдебна инстанция може да се приеме, че лицето което е привлечено като обвиняем търпи вреди от този момент, в случаи в които то действително разбира за наказателното производство в този момент. Настоящия случай не е такъв, тъй като в подадения сигнал, въз основа на който е образувано наказателното производство е подаден срещу ищцата. В този случай следва да се приеме, че ищцата търпи вреди от момента на образуване на делото, което се установи и от свидетелските показания. Също така следва да се съобрази, че разследването не е приключило в разумен срок, доколкото същото е продължило почти шест години. По наказателното производство са извършени множество процесуални действия и действия по разследването, като е внесено в съда с обвинителен акт. Последното значително засилва интензитета на безпокойствата и притесненията на ищцата, доколкото делото вече придобива и публичен характер. Също така присъдата на въззивния съд е осъдителна, което допринася за по-високата степен на опасенията на ищцата. В хода на съдебната фаза на производство са се провели шест открити съдебни заседания. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че лицето подала сигнала срещу ищцата е бивш директор на ОД МВР Бургас, което засилва интензитета на страха на ищцата, че ще бъде осъдена. За релевантността на това обстоятелство допринасят и множеството отводи на прокурори и съдии по делото именно поради това.