Решение № 12602 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12602 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110102727 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е.

Г. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62476/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 7145.83 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, ул. „...“ № ..., вх. 1, абонатен номер ...., за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г., както и сумата 36.31 лева главница за извършено дялово разпределение за периода 01.04.2022г. - 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.10.2024г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 1442.20 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.10.2021г. – 11.10.02024г., както и сумата 11.09 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2021г. – 11.10.2024г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи 1 съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр.

София, ул. „... “ № ..., вх. 1, като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62476/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Е. Г. В. подава писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер като недоказани и неоснователни. Прави възражение, че стойността на претендираните услуги е погрешно изчислена и завишена, както и че липсват доказателства за изправността на измервателните устройства. Прави възражение, че част от вземането е погасено по давност. Релевира, че на 27.07.20.23г. и на 04.08.2023г. е извършил плащане в размер съответно на 3730.08 лева и на 215.10 лева, за погасяване на процесните задължения. Представя доказателства и прави искания. Не се противопоставя на исканията на ищеца.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 05.07.2003г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ул.

„Ш. с.“ № ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от 16.09.2003г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС 2 обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Топлонната енергия за отопление е разпределена за 3 броя отоплителни тела с уреди и радиатори на мощност 2094.4 Вт, 3377.6 Вт и 1899.9 Вт без отчет за процесния период.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е на база за 1 брой потребител, като количествата ТЕ за БГВ са изчислени по т. 5.2. от Приложение към чл.

61, ал. 1, т. 5 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Разпределянето на топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на посочената Наредба в зависимост от пълния отопляем обем – 322 къб.м. и този на ЕС – 6593 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 7485.02 лева, от които 6417.81 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 1067.21 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 7146.17 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-голям от търсения.

С оглед релевираното от ответника възражение, по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че по счетоводни данни няма данни за извършени от абоната плащания, касаещи процесната сума. По счетоводни данни вземането възлиза на 8635.43 лева, от които 7145.83 лева главница за ТЕ, 1442.20 лева лихва върху нея, 36.31 лева главница за дялово разпределение и 11.09 лева лихва върху нея. Посочено е, че на има плащания от абоната на каса чрез EasyPay, както следва: на 27.07.2023г. сума в размер на 3715.22 лева и на 04.08.2023г. сума в размер на 214.20 лева, с които суми са погасени задължения извън процесните – текущи несъдебни неплатени суми преди процесния период /стр.15 от заключението/. Отговорено е, че на издадените разписки се цитира подробно за коя фактура, дата и основание се заплаща с преведената сума, като е посочено, че сред тях няма основание, което да съдържа процесните фактури.

3

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Установява се, че Г. Е. В. е починал на 02.11.1996г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга А. Г. В. и син Г. Е. В..

Видно от представените по делото доказателства – нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дарение и съдебна делба № 151, том V, дело № 977/1997г. от 27.03.1997г. Г. Е. В. е признат за собственик на следния недвижим имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, ул. „. С.“ № ...., вход I, ет. .....

По делото се намира молба-декларация от 04.03.2002г. от А. Г. В., отправена до ищеца, с искане да и бъде открита партида за имот, находящ се в гр. София, ул. „... С.“ № ..., вход I, ет.

..., ап. ....

Извежда се, че Г. Е. В. е прехвърлил правото на собственост върху апартамент №..., находящ се в гр. София, ул. „...С.“ № ..., вход I, ет. ... на трето за спора лице – „О. С.“ ООД, на 03.08.2023г. /л.28/

От представените от третото лице-помагач документи се извежда, че при посещения за извършване на реален отчет не е осигурен достъп за процесния имот на дати 12.05.2022г., 14.05.2022г., 09.05.2023г. и 13.05.2023г.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на 4 отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.