Решение № 824 от 03.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110200830 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. Д.

П. от гр. Девня, ЕГН **********, против НП № 23-0445-000604 от 29.08.2023 год. на Началника на група към ОД МВР Варна, РУ-Аксаково, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДП.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, твърди се, че съставеният АУАН не е бил връчен на нарушителя и не му е била дадена възможност да изложи своите възражения в срок,липсвала обоснованост относно опасният характер на констатираните неизправности, нямало данни проверката да е била извършена с техническо средство, приетото за установено нарушение не било доказано,не били посочени доказателствата, подкрепящи нарушението, имало граматически и логически грешки в НП, липсвали мотиви защо нарушението се квалифицира като „опасно”, липсвали и доказателства за реална опасност от техническата неизправност и с горното било ограничено правото на защита на нарушителя.Оспорва се и размерът на наложеното административно наказание, както и приложената санкционна норма и в заключение се иска НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложеното административно наказание.

В съдебно производство въззивникът , при редовност на призоваването се явява само в първото с.з., като поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а във второ открито с.з., при редовност на уведомяването, не се явява и не изразява становище в хода на делото по същество.

1

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата, за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, правилно приложение на санкционната норма, неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и в заключение моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.05.2023 год. въззивникът управлявал т. а. "Рено Меган" с рег. №В2294РР по път II-29 на територия , обслужвана от РУ-Аксаково, в посока гр.Добрич.

На същата дата служебните си задължения като служители на РУ-Аксаково изпълнявали св.К. и колегата му-В.П..

В 23,32ч., в близост до завод „Вебер”, намиращ се на същият пътен участък, св.К. и колегата му забелязали, че управляваният от въз.П. лек автомобил е бил без включени предна дясна къса светлина и предна дясна габаритна светлина.Предвид горното полицейските служители предприели спиране на горепосоченият автомобил и в момента на спиране установили, че задните лява и дясна стоп светлини също не работят.

Предвид горното на място срещу въззивникът бил съставен АУАН за това че управлява МПС с опасна техническа неизправност –неработещи светлоисточници, както следва- предна дясна къса светлина и предна дясна габаритна светлина, задни лява и дясна стоп светлини. Като нарушени законови норми в АУАН били посочени нормите на чл.139 ал.1т.1 от ЗДвП.

Актът бил надлежно и подписан от въззивника без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 29.08.2023 год., въз основа на акта било издадено атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.1т.1 от ЗДвП и му наложил наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДП.

Описаната по-горе фактическа обстановка, която поначало не се оспорва от въззивника съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както гласни – показанията на св. К., така и писмените такива приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК като всички доказателства са непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се допълват поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие. за

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно

2 законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта административно наказание, прави следните правни изводи: на наложеното

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователни са възраженията, че на нарушителят не е бил връчен АУАН и същият е бил лишен от правото да депозира възражения, тъй като видно от приложеният по делото АУАН, същият е съставен в негово присъствие, подписан и връчен по надлежния ред, което е удостоверено и с подпис на жалбоподателя.В конкретния случай за констатиране на процесните неизправности не е необходимо използването на техническо средство, поради което и тези възражения не се споделят.

В НП е посочен съставеният АУАН, въз основа на който е прието за установено нарушението, поради което и възраженията, че не са посочени доказателствата, подкрепящи нарушението, не се споделят.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно, точно и ясно, като позволява на въззивника да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си срещу това обвинение. Очевидно е, че при спирането на МПС за проверка е невъзможно да се установи кога са спрели да функционират стоп светлините му и какво разстояние е изминато след настъпване на неизправността. По- важното обаче е друго, а именно че моментът на настъпване на конкретната неизправност е без правно значение за отговорността на водача, тъй като приложената санкционна норма предвижда наказание за всяко лице, което управлява технически неизправно ППС при констатирани опасни неизправности. С други думи за ангажиране на адм. наказателната отговорност на водача е достатъчно съответната неизправност обективно да съществува и да бъде констатирана от контролните органи, независимо кога е настъпила. Моментът на настъпване на неизправността би имал значение ако са констатирани незначителни или значителни неизправности, при които ако са възникнали по време на движение нормата на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП дава възможност на водача да придвижи превозното средство на собствен ход до мястото на което да бъдат отстранени. Ал. 3 на чл. 101 от ЗДвП, обаче, изрично изключва такава възможност при опасни неизправности, поради което и отговорността за управление на ППС при наличие на опасни неизправности възниква винаги, когато бъдат констатирани такива. От друга страна описаната в АУАН и НП неизправност следва винаги да се характеризира като опасна такава съобразно т. 4.3.1, б. "а" от таблицата към Приложение 5, част І, т. 2 от Наредба Н-32от 16.12.2011 год., като това е изрично посочено и в двата документа – посочено е, че въззивникът е управлявал лек автомобил с опасна техническа неизправност. Следва да бъде посочено още, че защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, поради което и за каквото и да било нарушено право на защитата, за неяснота досежно това за какво деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не може да се обсъжда.Доколкото опасностите се квалифицират от съответните 3 правни норми, не е било необходимо АНО да излага допълнителни мотиви защо неизправността е опасна, поради което и тези възражения не се споделят.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в хода на адм. наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон водещи до отмяна на НП.

По приложението на материалния закон.

С НП на въззивника е наложено наказание съобразно нормата на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДП. Посочената норма предвижда санкция за лице, което управлява технически неизправно ППС, при констатирани опасни неизправности.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни.

Съгласно нормата на чл. 101, ал. 4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на цитираната наредба " Неизправности" са технически дефекти или други случаи на несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, установени при периодичния преглед за проверка на техническата изправност.

Видно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата неизправностите са категоризирани в три отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, а именно: незначителни неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности като съгласно ал. 4 на същия член от наредбата опасни са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. Съгласно изр. 2 от същата алинея при установяване на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено ползване. Отделните видове неизправности са описани в таблица към Приложение 5, Част І, т. 2 ("Съдържание и методи на проверка. Оценка на неизправностите на превозните средства") на Наредбата. Според т. 4.3.1, б. "а" от таблицата към Приложение 5, Част І, т. 2 от Наредбата случаите, когато всички светлинни източници на стоп светлините не функционират, се класифицират като опасна неизправност.

Аналогична по смисъл дефиниция на понятието "опасни неизправности" се съдържа и в нормата § 6, т. 73 от ДР на ЗДП. Съгласно тази разпоредба Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

4

От показанията на св.К. се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката не са функционирали предна дясна къса светлина и предна дясна габаритна светлина, задни лява и дясна стоп светлини на управляваното от въззивника МПС, поради което и в НП правилно е констатирано наличието от обективна страна на административно нарушение, тъй като констатираните неизправности, предвид часа на установяване на нарушението, са представлявали пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата.

Съдът намира и че нарушението е извършено виновно. При проверката въззивникът не е твърдял, че съществуването на тази неизправност не му е била известна.

Такива твърдения не са наведени и в жалбата, като не са събрани и данни той да не е знаел, че съответните светлинни източници не са били изправни, поради което и съдът приема, че нарушението е осъществено и от субективна страна. Санкцията е определена надлежно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани опасни неизправности, какъвто е и настоящия случай.Наказанието е предвидено в абсолютен размер, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

По отношение на конкретното нарушение съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН доколкото нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая липсват.

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d52cf051-bae3-4b08-b345-f324e6d33ebf